САМОЗВАНЕЦЪТ ГЕНДЖЕВ ПОТЪНА В ИСТОРИЯТА

Милиционерът мюфтия ползваше силовите методи за сплашване на бившата ДС

Националната конференция на мюсюлманите е законна, реши окончателно съдътНа Националната си конференция от 19 април т.г. българските мюсюлмани потвърдиха избора на сегашното ръководство на вероизповеданието начело с Мустафа Хаджи-Фото Антон Чалъков

За мюсюлманското вероизповедание най-сетне дойде 10 ноември. Защото твърде дълго време за негов "лидер" претендираше да бъде лицето Недим Генджев. Което със заби и нокти бранеше статута си от преди 1989 г. Кой е Недим Генджев? Роден е през 1945 година в село Гложево, Разградска област. Завършва задочно право през 1975 г. От 1973 до 1982 г. Генджев е офицер от МВР, а след това като юрисконсулт в различни предприятия. През 1986 г. става районен мюфтия на Кърджали, а през 1988 г., след шестмесечен курс по ислямско богословие в Дамаск, е избран за главен мюфтия. Знаем как се избираха хора на подобни висши длъжности. Освен че е бил на специален отчет в ЦК на БКП, има неоспорими доказателства, че Генджев се е ползвал с благоволението лично на Тодор Живков. И му служи добре. През 1989 г. Генджев и приближените му отричат да е имало натиск върху мюсюлманите в България и лъжесвидетелстват и пред българската общественост, и пред света, като заявяват, че мюсюлманите в България свободно изповядват религията си. Пак тогава Генджев и неговият Висш духовен съвет изопачават ислямските канони, като издават фетва (тълкувание), която гласи: "...единственото изискване на Исляма по отношение на облеклото е то да прикрива срамните места на тялото". Но идват демократичните промени и на мюфтията милиционер започва да става тясно около врата. На 10 февруари 1992 г. Дирекцията по вероизповедания обявява избора на Генджев за главен мюфтия за недействителен и го отстранява от длъжност. Така започва продължаващата вече 16 години съдебна сага около легитимността на ръководството на мюсюлманското вероизповедание в България. Хващайки се за дребни формалности, Генджев непрекъснато се бори да държи под контрол вероизповеданието. За целта той използва и силови методи за сплашване, и непълнотите и противоречията в стария закон за вероизповеданията, и покровителството на бившите си шефове от бившата Държавна сигурност. Запознати дори твърдят, че зад гърба му е и нашумелият напоследък кръг "Монтерей". Залогът е твърде голям - като лидер на българските мюсюлмани той има възможност да получава и да харчи безотчетно сериозни финансови помощи, идващи от богатите арабски страни за по-бедните мюсюлмански общности. Без да се интересува особено кой точно стои зад въпросните фондации. И така Генджев оспорва регистрацията на Мустафа Хаджи като главен мюфтия от 2005 г., която е резултат от избора му, извършен на националната конференция. Негови привърженици започват делото срещу д-р Мустафа Хаджи в Софийски градски съд за заличаване на неговата регистрация като главен мюфтия от 2005 г. За целта те успяват да намират близки позиции в Софийския апелативен съд (САС). На 8 януари т.г. Върховният касационен съд потвърди решението на САС и обяви за нищожни решенията на Националната конференция от 2005 г., но без да заличи ръководството. Мюсюлманската общност изрази своето недоволство от това решение с протестни декларации до министър-председателя, президента и председателя на Народното събрание. Запознати твърдят, че е имало готовност за улични протести и митинг на мюсюлманите пред Съдебната палата, но от Главно мюфтийство успяват да успокоят тези настроения, за да не се стигне до ексцесии. В крайна сметка се стигна до едно напълно демократично и легитимно решение. Съгласно устава от 1996 г., приет по времето на самия Недим Генджев, право да свикват извънредна Национална конференция на вероизповеданията имат или две трети от членовете на Висшия мюсюлмански духовен съвет, или една десета от председателите на джамийските настоятелства. Но от 25_членния състав на Висшия съвет 7 души вече са покойници, други са в чужбина или са на вече преклонна възраст. Затова 1079 председатели на мюсюлманските джамийски настоятелства (от общо 1354) се подписаха под заявления до Софийски градски съд с искане да се свика такава конференция. Софийски градски съд уважи молбата на заявителите. Така на базата на даденото от него определение на 19 април т.г. се проведе извънредната мюсюлманска конференция, която отново преизбра Мустафа Хаджи за главен мюфтия, а Басри Пехливан - за председател на мюсюлманите в България. С това, разбира се, интригите на Недим Генджев не престават. Той направи всичко възможно, за да осуети внасянето на съответните документи в СГС на 22 април. Негови хора обсадиха Съдебната палата, самият Генджев и бодигардът му дебнеха на регистрацията. До по-крайни ексцесии не се стигна единствено благодарение на СГС, който в крайна сметка уважи волята на представителите на ислямското вероизповедание и прие документите на конференецията. Това предизвика грозните изявления на пловдивския "мюфтия" Ашим Асан и неговите непотвърдени с нищо, а и безсмислени от логическа гледна точка обвинения в подкуп на магистрати. За каква нелегитимност може да става въпрос, след като в конференцията участваха 80 на сто от делегатите, а останалите потвърдиха съгласие с решенията й в писмен вид? И след като Мустафа Хаджи получи поздравленията на председателя на Световната ислямска конференция проф. Екмеледдин Ихсанооглу? Или и на него е даден подкуп? И най-важното - ако Генджев е толкова сигурен, че българските мюсюлмани го признават като техен духовен водач, защо не отиде на конференцията, въпреки че бе поканен, и не защити каузата си? Вчера съдът отхвърли жалбата на Недим Генджев, който оспорваше легитимността на конференцията от 19 април. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Така най-сетне справедливостта възтържествува. Защото никой друг освен Недим Генджев и шепата му привърженици имаше интерес от досегашното неясно положение. В случая не става въпрос само за юридическата страна на въпроса. Все едно Генджев и компания не представляваха нищо за вярващите. В момента България е остров на стабилността и религиозния мир. Не само на Балканите, но и в Европа, където сме свидетели на нарастващата активност на фундаменталистите сред местните ислямски общности. А ако има някой, който да парира всякакви опити за инвазия на радикалния ислям в България, това е именно Главно мюфтийство. Константин Събчев

Вестник “Стандарт” Петък, 25 Април 2008, Брой 5494