Lofçalı Müftüzade Halil Zeki Efendi’nin Malûmat-ı Medeniye yahut Hakkımızı Öğrenelim

 

Şumnu Nüvvab İHL Öğretmeni Mehmet Hasan :
Lofçalı Müftüzade Halil Zeki Efendi’nin çon ender bir eserini bulmak nasip oldu. Kitap ibtidai son sınıf ve rüştiye birinci sınıflar için kaleme alınan ,,Hukukumuzu Öğrenelim (Гражданско Учение),, 1912 yılında Balkan Matbaasında basılmıştır. Eserin sahibi Lofça Müftüsü Hasan Zühtü Efendi’nin oğlu olarak 1875 yılında Lofça’da doğdu. “Lofçalı Halil Zeki” ve “Müftüzade Halil Zeki” olarak tanınır. Filibe rüştiye müdürlüğünün yanında Rumeli’nin değişik yerlerinde okul müdürlüğü ve eğitim müfettişliği yapmıştır. 

LOFÇA'YA BAĞLI GALATA KÖYÜ MÜSLÜMANLARI VE DİNİ HAYATI, HÜSEYİN MEHMED

Sofya'da yayınlanan Müslümanalr dergisinin Ocak 2020 sayısı, 10-11. sayfalarında yayınlanan yazının başlığının tam tercümesi: 

Galata köyü Müslümanlarının kurumsal dini hayatlarının gelişimi.

Хюсеин Мехмед, Развитие на институционалния религиозен живот на мюсюлманите в село Галата – В: сп. Мюсюлмани, бр. 1, януари 2020, ст 10-11.

Сведенията за мюсюлманския религиозен живот в село Галата през Османския период са оскъдни. Известно ни е, че селата Градежница и Галата са малки и в колибарски тип. Останала е топонимата Ходжовски път, който е от билото към село Градежница (с махалите: Глогово, Бабинци и Асен). Пътя идвал от местноста Даменица и слизал на сегашната улица Пещера, където е джамията на село Галата. Прекосявайки селото минавал по стария път до местноста Ярбашъ в село Български извор. На още 100 м. след разклона за Галата, прекосяващ главния път София-Варна се намирала и най-старата джамия в околноста. Предполага се, че по този Ходжев път жители от Градежница и Галата се отправяли за петкратни, петъчни и байрамски служби в най-старата джамия на района и за канене на имами и джарафи (сунетчии) от Български извор по време на курбани, суннети, имена, венчавки и погребения. От края на Османския период е известен и галатския пехливанин Халил Анчов (Hançoğlu), дядо на друг башпехливанина на Къркпънар в Одрин – Сюлейман Хайриболу, изселници в село Черкезмуселлим, окр. Хайрибол. Също така, от времето на Халил Анчов е Ибрахим Айтаоглу от Български извор, зурнаджия на Къркпънар в Одрин. И двамата са практикували своята дейност по време на султан Абдул Азиз І (1861 – 1876).

Джамията на Галата е построена през 1750 г. Минарето и е дървено и подпалено през време на Беглото (1878 г.). След 1880 г. селата Градежница и Галата се разрастват, придобивайки днешният си вид. В тях се заселват множество мюсюлмани (предимно помаци) от селата: Драгулин дол (зличено), Пещерна, Торос, Беленци, Румянцево, Луковит, Бежаново, Беглеж, Глава, Голец и пр. За тези преселения говорят фамилиите: Маджарови, Команови (от зличената турска махала Коман към Троян), Ъсенлиеви, Добревски, Слатински (от Бяла Слатина) в Галата; Дермански в Кирчево; Галатски в Градежница (Глогово) и пр. През 1880 г. в село Галата се заселва Усин, последния имам на с. Добревци. След него от Истанбул придошъл суфта Изет (1903-1942), който е с торбешко или албанско потекло. През 1905 г. в селото Маналовския род е наречен Ходжовски, заради Махмуд Абдурахманов Ходжов, който починал през 1918 г. Още приживе Махмуд ходжа (обучен от предишните двама и в руждието на гр. Севлиево), заедно с брат си и джамийски настоятел Али Абдурахманов Ходжов, избрали за негов наследник Шакир Мустафов Алчов (р. 1884 - поч. 1968 г.). Той е обучен в съществуващия мектеб до джамията (след 1928 г. преобразен в кметство), като негов преподавал е хаджи Ибиш, докато Али молла Мутишев е преподавал в мектеба на Български извор. И двамата починали мистериозно до 1927 г. и са погребани в двора на джамията. След хатима Шакир Мустафов Алчов не успял да завърши руждието на гр. Плевен. През 1931 г. в с. Галата вероучител е Алиосман Анков от с. Кирчево, на който рода е от Свищовско. Той обучавал учениците си в мектеб (джемат одая) в джамията. През 1951 г. се оженил и временно живял Али Алилов (Анкин) Ходжов, предпоследния имам на с. Румянцево, който в с. Румянцево след смърта си е наследен от своя зет Яшар, пришалец от Хасковско. През 1968 г. в с. Галата, имама Шакир Мустафов Алчов починал и е наследен от сина си Рамадан Шакиров Алчов (1968-2001 г.). От 2005 г. имам на с. Галата и на околните помашки села е Хюсеин Хюсеин Мехмед, пришълец от с. Резач, обл. Велико Търново.

В село Галата гробищните паркове са в регулация. Заличаването им като джамийски имот датира още от 1940 г., когато председателя Сюлейман Ибов Менов е принуден да изкара Нот. акт с №80/940, в който не са вписани около един декар в м. Дженини градини, но които са отбелязани в стария регулационен план от 1936 г. По това време за кмет на селото е избран Али Ибов Муков, баджанак на изворския имам Хюсеин Хюсеинов Чаушев (1918-1974 г.) и сват на Сулейман Ибов Менов. Чрез узаконения недвижим вакъф 5 дк. ливадата и 15 дк. гробищни паркове, които през тези години 2/3 са празна мера се изхранвал селския вол, който също се отглеждал в двора на джамията. Водейки се движим вакъфски инвентар, помещавал първия етаж на бившия мектеб т.е. кметство. Чрез превозване от него материали (греди, камъни) и чрез собствени средства, Али Ибов Муков съградил на главната улица два моста (сега под асфалтния път), първия етаж на училището и две чешми в Галата (не функционирва днес) и в Български извор. През 1944 г. Али Муков пада шехид, след като е зверски убит от партизаните, а трупът му е хвърлен в пещера в околностите на село Гложене. През 1972 г. следващия председател на джамийските настоятели Асан Мустафов Галатски и Муто Керимски чрез Нот. акт с №80/940 спечелили гражданско дело 68/1972 за обезщетение, тъй като от м. Горни гробища са отчуждени 2 360 дк. Чрез средствата реставрирали джамията на селото, като я разширяват за сметка на джемат одаята и изграджат балкона за жените, сменили тиклите с цигли и я измазали от вън и от вътре. През 9.06.1982 г. имама-секретар Рамадан Шакиров Мустафов чрез Нот. акт с №80/940 изпратил писмо до ОНС гр. Тетевен, в което той поискал в новия регулационен план от 1982 г. гробищните паркове, да се впишат като джамийски имот, независимо че за гробищен парк е отреден извън регулация друг парцел от 5 дк. в кв. 53, който е заграден, но е неизползван. Мерките по заличаването на надгробните паметници са възпрепятствани от местни жители: Селим Усинов Селимов (Бациля) и пр., които саботирали акцията. Писмото на Рамадан Шакиров Мустафов е уважено от общинската управа, но въпреки това статута на джамийския имот е заменен с озеленена площ. Чрез този регулационен план от 1982 г. бившия мектеб (кметство а по-късно фурна), както и гробовете на двамата вероучители попаднали на асфалтния път и са саборени и заличени. Рамадан Шакиров Мустафов и Адем Махмудов Гадинов продължили с реставрацията на джамията, като изградили подпорната ограда. Към края на мандата си Рамадан Шакиров Мустафов и Адем Махмудов Гадинов заявяват и вакъвската нива, която през 2010 се узакони.

През 2003 г. и през 2015 г. под ръководството на мюсюлманските настоятели Рамадан Сюлейманов Селимов, Махмуд Омеров Туркоземцев и Ибрахим Усинов Льоков и гробищните паркове са заградени с бодлива тел, в тях е построена чешма и навес. Под ръководството им през 2007 г. се изгради и джамийската къща в двора на джамията. Но тъй като джамийските имоти в селото си останали със статут озеленени площи и поради заплаха от ново завладяване, но този път на новопостроената вакъфска къща, през 2008 г. те са узаконени чрез деклариране и чрез събирани от селото пари са изплатени предходните им данъци. Предимно чрез движимото (две маси за къпане, едната инвентар на село Торос) и недвижимо имущество се постави алуминева дограма, изгради се чешма за абдест (ритуално измиване) и се обнови вътрешноста на джамията.

LOFÇA İLE İLGİLİ NOTLAR

Lofça ile İlgili Notlar

Aydın Ayhan

Çok uzun yıllar önce, 1963 de lise son sınıfta okurken, kazandığım bir kompozisyon yarışmasında ödül olarak “Serhat Türkülerinden Duyuşlar” isimli bir kitap vermişlerdi. Kitabın içindeki bir makale:

“Lofça’nın ardında kaya
 Kayadan bakarlar aya..”
Diye, başlıyordu.
Hemen ayni gün, o zamanlar tek dinlediğimiz yayın olan İstanbul Radyosu “Yurttan Sesler Korosu” bu türküyü çalınca çok etkilenmiş, duygulanmış, artık çoktan kaybettiğimiz o, anavatan topraklarını hayal etmeğe çalışmıştım. “Lofça” benim için bir masal şehriydi ve bütün Balkanlar sanki o türküde toplanmış, seslenmişti yüreğime.
Balkanların en önemli Türk merkezlerinden biriydi. 1600 lü yılların sonlarına kadar Niğbolu Sancağına bağlı iken, daha sonraki yıllarda yapılan idari değişikliklerle Vidin Eyaletine,  Tırnova Sancağı’na bağlı bir kaza olarak görülmektedir. Zaman içinde gittikçe gelişen Lofça, “livâ” olmuştu.
Lofça’da demircilik önde gelen zanaatlardandır. Çubuklar halinde çekilen demir, ve “Lofça çivisi” bütün Rumeli pazarlarında aranan ürünlerdendir.
Debbağlık(deri işçiliği), çok ileri idi. Kıl dokuma ip, çadır dokuma, çuval, torba ve harar ordu ihtiyacı için alınıyordu. Bu yüzden bu ürünlerin dışarı satılması yasaklanmıştı.
Lofça çevresinde ormanlardan kereste ve kömür elde edilirdi. Bu keresteler ve kömürler ordu ihtiyacı için alınır ve İstanbul’a gönderilirdi. Hemen hemen bütün evlerde ve köylerde güvercin beslenir, bunlardan elde edilen güherçile önemli bir gelir kaynağı idi.
Tarihçi ve Mecelle'nin yazarı Ahmet Cevdet Paşa, tarihî Kırkpınar güreşlerinin en ünlü, yenilmez başpehlivanı Kel Aliço ve 93 Harbi anılarını anlatan eseriyle meşhur Zağra Müftüsü Hüseyin Raci Efendi de  "Lofça"'lıdır.
Lofça Rüştiyesi 1856 da açılmıştı.
1811 Şubatının başında Lofça Ruslar tarafından işgal edildi. Teslim olmayarak kaleyi sonuna kadar savunan üç bin kadar Türk şehid edildi.
 Ruslar, dağ köylerine giremediler. Bunun üzerine birleşen Pomaklar, Lofça ve Servi’ye tecavüz eden düşmana dar boğazlarda pusu kurarak ve cephede taarruz ederek, onları bozdu. Ruslar, bütün ağırlıklarını bırakarak hezimet halinde kaçtılar.
Lofça ile ilgili 1516 tarihli “Kanun-ı Bâc-ı Bâzâr-ı Nefs-i Lofça” , Niğbolu Kanunnameleri içinde de zikredilmektedir.

Lofça Yöneticileri:
Voyvoda ve Yeniçeri Serdarı Ahmed Paşa 1760
Ayan Abdullah Ağa                                     1779
Ayan  Serdengeçti Ali Ağa                          1780
Ayan Mustafa Ağa                                       1781
Ayan Alemdâr Ağa                                      1786
Ayan Zaim oğlu Ali Ağa                             1795
Ayan Süleyman Ağa                                    1801(Eşkiyalar tarafından öldürüldü.)
Ayan Zührab Ağa                                        1801
Ayan İsmail Ağa                                          1802
Ayan Ahmed Ağa                                        1803
Ayan Hacı Eyüb Ağa                                   1810
Ayan Ahmed Ağa                                        1812
Ayan Rüştem Ağa                                        1812
Çeribaşı Hasan Ağa                                      1817
Naib Reşid Efendi                                         1826
Ayan Ahmed Ağa                                         1827
Ayan Hacı Süleyman Efendi                        1829
Ayan Genç Mehmed Ağa                             1835
Müdür Süleyman Mesrûr Bey                       1845
Müdür Genç Osman Ağa                              1848
Müdür Hacı Mehmed Cemal Efendi             1849
Müdür Süleyman Mesrûr Bey                       1851
Müdür Mustafa Efendi                                  1852
Müdür Ali Zeki Bey                                      1854
Müdür Osman Efendi                                    1855
Müdür Muhammed Efendi                            1859
Müdür Hurşid Efendi                                     1861
Lofça 1863 de “kaymakamlık” oldu.
Kaymakam Halil Efendi                                1863
Kaymakam Melik Bey                                   1863
Kaymakam Mehmed Raif Bey                       1864
Kaymakam Ahmed Bey                                 1878
       
Lofça Mahalleleri:
Abdurrahman Mahallesi, Cami-i Atik Mahallesi, Çarşı Mahallesi, Çavuş Mehmed Mahallesi, Diksan Mahallesi,  Harmana Mahallesi, Hünkâr Mahallesi,  Kâtip Veli Mahallesi, Selim Mahallesi, Vusta Mahallesi, Bulgar Mahallesi, Yahudiyan Mahallesi

Lofça’da Camiler, Vakıflar ve bazı yer isimleri:
Cafer Çavuş Cami , Hacı Mehmed Cami , Fatih Sultan Mehmed Cami , Ada Cami , Orta Cami, Çarşı Mescidi, Hatice Sultan Evkafı
Ömer Çiftliği,Aksara Nehri, Aslama Nehri

Lofça Kasabalar ve Köyleri:
Etrapoli, Servi, Niğbolu
Ablaniçe, Ağlan, Aladanlı, Alaaddin, Altıntaş, Araplı, Arbal, Asude, Baçanova, Badime, Baradem, Batalca, Bejanma, Beraşka, Bermaç, Bersince-i Kebir, Bersence-i Sağir, Besliç, Bodos, Borima, Borime Düz, Bulgarine, Burame Sırt, Burgaç, Büyük Bâlâ, Celezvan, Celzene-i Sağir, Celzene-i Kebir, Çeronberk, Cilzon, Çorlu, Çut, Dermanlar, Diksan, Dilbun, Dilmaniçe, Dilyon, Diran, Dobradin(Dobran), Dotak, Doyranlar, Eskerun, Esvinat, Fakrine, Galata, Galiç, Gaytanye, Gostine, Gradişince, Heloda, Helvan(Heyvan), Hısımlar,            İgor-ı Sağir, İsmucan, İzladine, İzvor, Kalince, Kalıgerva, Kalnik, Karaağaç, Karahasan, Karatepe, Karayaş(Kıraş), Karlıkova, Katoniç, Kılanik, Kızıl Kıyı, Kızıl Yaka, Kireçli, Kobsu, Kornova, Kranik,  Kuman, Kumlu, Kurşune, Lesince, Lican, Lince, Lisiç, Lomca, Mekre(Mikre), Mendova, Mesniçe, Metrova, Mirad, Nevesil, Nevocati, Nuryan, Oban, Ömeroba, Palakofça, Pavalkane-i Kiraç, Pavlikan-ı Müslim, Pesrenova, Pisenç, Potoyniçe, Preştova, Radoban, Radyon, Saviçe, Sebkoyca, Serveri, Setova, Slatne, Slavniçe, Slofça, Somuncu-i Zımmî, Somuncu-i Müslim, Soyutçe, Şahinkaya, Şahlı, Şumleş, Tatarlı, Tenon, Tetvan, Tevbe, Tırpan, Torman, Toros(Turus), Turyan, Türk Fındığı, Türk Pınar, Uğarcık, Uğurçin, Ushacan, Usturiç, Vidarar,  Viranca, Yahoyca, Yelsinç, Yeni Köy, Yuğlaf, Yukarı Lukovit, Yürükler, Zağarcı, Zilkova

YENİ GELEN KİTAPLAR

Bulgar Gözüyle İstanbul 
Yazarlar: Karanov - Macarov - Naçov
Yayına Hazırlayan: Hüseyin Mevsim
Ankara 2011, 134 sayfa, sert bez kapak, Fiyatı: 10,00 TL
Not: Kitap okundu ve gerçekten enteresan hatıralar var içinde. Bulgarların İstanbul'da öğrencilikleri, Bulgar gözüyle İstanbul hayatı... 

Bulgar Yayınlarında Türkler
Dr. Leman Ergenç
Ankara 1989, 146 sayfa, Fiyatı: 5,00 TL 

Les Villages Pomaks de Lofça (Lofça'da Pomak Köyleri)
Kemal Gözler
Ankara, 2001, 118 sayfa, Fiyatı: 6,00 TL 

Sarı Saltık
Ahmet Yaşar Ocak
Ankara, 2011, 138 sayfa, sert bez kapak, Fiyatı: 10,00 TL
Not: Sarı Saltıkla ilgili okuduğum ilk kitap olduğu için beni çok etkiledi. Osmanlılardan önce Selçuklular zamanında Balkanlara müslümanların yerleşmesi bağlamında önemli, Bektaşiliğin Sarı Saltık'ı günümüze getirmesi, anlatılan hikayeler ve  bunların merkezinin Dobruca olması.. yani benim memleketim, ilgimi daha da arttırdı. Okuyun efendim güzel bir kitap. B.Z.  

The Turkish Minority in Bulgaria (1878-1908)
(Bulgaristan'da Türk Azınlığı)
Ömer Turan
Ankara 1998, 360 sayfa, Fiyatı: 10,00 TL 

Sipariş: bulgaristanalperenleri@gmail.com

Not: Satışa sunulan kitaplar hem Türkiye hem de Bulgaristan'a ulaştırılmaktadır. Türkiye içi kargo ücreti alıcıya aittir. Bulgaristan için, kargo ücreti Sofya'dan alıcının adresine kadar olan mesafe için alıcıya ait olmaktadır. Sofya'dan elden de teslim alınabilir.