ПРЕПИСИ, СВЪРЗАНИ С ИМЕТО НА ШЕЙХ БАЛИ ЕФЕНДИ И СЪХРАНЯВАНИ В НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" В СОФИЯ

ПРЕПИСИ, СВЪРЗАНИ С ИМЕТО НА ШЕЙХ БАЛИ ЕФЕНДИ И СЪХРАНЯВАНИ В НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" В СОФИЯ


Стоянка Кендерова


Ръкописната сбирка на арабска графика, съхранявана днес в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София, включва около 3800 тома на арабски, османотурски и персийски език. По-голямата част от тях постъпват след Освобождението на България и учредяването на Народната библиотека през 1878 г. от различни градове (Самоков, Видин, Кюстендил, София, Шумен, Русе, Силистра и други), където в периода на османското владичество са създадени и функционират обществени или вакъфски библиотеки. В тематично отношение, но в различна степен на подробност и пълнота, сбирката отразява всички области на литературата, науката и историята на исляма, които се развиват в страните от Близкия и Среден Изток, Турция, Северна Африка и Балканите през един доста дълъг период от време - от ранното Средновековие до 19-тото столетие включително .
Името на Шейх Бали ефенди присъства в тази сбирка в две отношения: в творби, от които можем да почерпим информация за неговата личност и духовното му израстване, и в преписи на негови съчинения.

Преписи, които съдържат сведения за личността на Бали ефенди
Най-ранни кратки сведения за Бали ефенди се установяват в известния биографически труд на Ахмед Ташкьопрю заде (ум. 1560), написан на арабски език, “Аш-шакаик ан-нуаманийа фи улама ад-даула ал-усманийа” (“Анемонии за учените на Османската държава”). Те са изложени в 10-ти раздел (табака), посветен на султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан (1520-1566). Всъщност всеки раздел от съчинението съдържа част, която отразява учените по времето на съответния султан, и част, в която са представени шейховете (машаих) - суфи.
Днес във фонда на Народната библиотека се съхраняват два преписа от "Аш-Шакаик ан-нуаманийа" (ОР 3267 и ОР 3367), за съжаление и двата са фрагментарно запазени и текстът не достига до епохата на султан Сюлейман.
Първият ръкопис е постъпил през 1962 г. и по него няма никакви податки, които да ни ориентират къде е бил създаден или пък в кой район е битувал.
Вторият ръкопис може да бъде причислен към т.нар. луксозни преписи, поради скромния си, но изработен с цветни бои и злато унван, разположен над началото на текста (л. 1б), а самият текст е обграден също със златна рамка. Изписан е на дребен талик, а по полетата са направени много бележки от различни ръце, което подсказва, че е бил доста ползван. Допускаме, че някога, когато все още е бил част от фонда на Вакъфската библиотека в София, както личи от бележката на л. 1а, той е бил цял, а нейните читателите са можели да почерпят сведения и за Шейх Бали ефенди, още повече, че името му със сигурност е било изнесено в полето, подобно на имената на останалите лица, намерили място в произведението.
На наше разположение е и трети препис, който произхожда от Кюстендилската вакъфска библиотека, създадена през 1854-55 г. от Молла заде Мехмед ага бин Челеби ага (ум. 1876), представител на знатните среди в града и един от главните вратари (капуджи башъ) в столицата . През 1940 г., както съобщава Кескиоглу , част от ръкописните и печатните книги на тази библиотека са изпратени в Шумен за училището за заместник-кадии (Нювваб) и най-вероятно след неговото закриване са преместени в библиотеката към “Томбул джамия” в същия град. Такъв е случаят и с преписа на “Аш-Шакаик ан-нуаманийа”, който за наш късмет, е пълен. Тъй като книжовната сбирка на библиотеката към “Томбул джамия” днес се намира на съхранение и отговорно пазене в Народната библиотека в София с цел реставриране на най-повредените тела и изготвяне на каталог както на ръкописните, така и на старопечатните книги, ние сме в състояние да представим кратката информация за Бали ефенди, която Ташкьопрю заде е включил в своя труд (Шм Р 472, л.182а; вж илюстр. 1). Текстът гласи:
"И между тях е шейхът, достигналият степента на вели , Шейх Бали халифе Софийски, [който е] между лицата-халифе на достигналия степента на вели, споменатия Шейх Касъм Челеби. В живота си той се проявява като действащ учен, наставник на бедните и нещастните, съблюдаващ култа и закона на последователите. Той пазеше границите на шериата и почиташе правилата на ордена. Почина в град София след 950 [1543] година. Нека Аллах успокои неговата постеля и освети ложето му".

Много по-обстойно биографията на Бали ефенди е представена в съчинението “Бахр ел-веляйе ве-шемс ел-хидайе” (“Море на светостта и слънце по правилния път”) (ОР 893), завършено през 1815 г от един от най-изявените представители на накшибендизма в югозападните Балкани – Молла заде Сюлейман Кюстендилли Шейхи (1750-1820) . Бих добавила също така, че това е най-продуктивният автор сред мюсюлманското население от българските земи. Той съставя около 30 съчинения, главно в областта на суфизма, от които в Народната библиотека днес е съхранен само отбелязаният по-горе труд . Биографията на Бали ефенди е поместена на л. 258б-259а от ръкописа, наред с биографичните данни и на други мюсюлмански светии от този край. Текстът е вече преведен и анализиран от колегите Кр. Мутафова и М. Калицин , поради което тук включваме само малък откъс от него, за да преминем към втората част от нашето изложение, а именно:

Преписи на произведения на Бали ефенди
“ … Разказва се, че един ден по заповед на Касъм Челеби [Бали ефенди] отишъл да обработва лозята му. Докато се трудел, му се явил Негово светейшество Мухйи ел-Дин Араби и като казал: “Разясни неяснотите в моята книга “Скъпоценни камъни”, му връчил няколко листа [от нея] …”
Коментарът на Шейх Бали ефенди на произведението на Ибн ал-Араби “Фусус ал-хикам уа-хусус ал-калам” (“Скъпоценни камъни на мъдростта в особеностите на богословието”), съставено през 1229-30 г. в Дамаск, е сред най-известните негови трудове. Тук следва да вметнем, че Ибн ал-Араби се ползва с особено голям престиж и влияние на Балканите . За да се разберат корените на това влияние, трябва да си припомним, че Османската империя като приоритетно военна империя е същевременно и империя в културен план: тя позволява движението на хора, мисли и идеи във всички области, включително и по отношение на мюсюлманския мистицизъм . Именно балканските шейхове-мистици пренасят духовното наследство на Ибн ал-Араби през огромни пространства. Това са доста образовани хора, които принадлежат към разпространените в този регион ордени като Халветия, Байрамия и Бекташия и които, знаейки арабски език така добре, както и турски, са в състояние да четат произведенията му в оригинал.

В Самоковската вакъфска библиотека се е съхранявало копие от този шарх на Бали ефенди . Неговото описание фигурира между книгите в областта на суфизма (Кютюб-и илм-и тасаввуф) в оригиналния ръкописен каталог на библиотеката (ОР 1121, л. 7б; вж илюстр. 2). Самият раздел именно с трудовете на Ибн ал-Араби: три преписа на “ал-Футухат ал-маккиййа” (“Меккански откровения”), един на “Фусус ал-хикам”, след което е отразен коментарът на Молла Джами. Като следващо заглавие е представен коментарът на Бали ефенди. Описанието е направено по следния начин : "Шарх Фусус ли-Бали ефенди; хатт-и араб; джилд 1
(Коментар на Фусус на Бали ефенди; изписан на арабско писмо; 1 том).
Ще допълним също така, че съчинението на софийския шейх привлича вниманието и на читателите на библиотеката. То е заемано от Назиф ефенди .
Част от творбите на Бали ефенди го представят най-вече като личност, която се ангажира политически, и отразяват загрижеността му за доброто функциониране на някои ведомства в империята. Бали ефенди отправя три писма до султан Сюлейман Кануни по повод значението на паричните вакъфи, които кадъ аскерът на Румелия Чиви заде е забранил. В Сборник, съхраняван някога също във Вакъфската библиотека в Самоков (ОР 396), установихме преписи на неговите писма, свързани с този проблем. Самият сборник съдържа в по-голямата си част фетви по най-различни теми, представени в 45 глави (баб) и подбрани от съчиненията на петима мюфтии, някои от които главни мюфтии и съвременници на Бали ефенди. Това са:
1. Ебу-с-Сууд (Ахмед б. Мухаммед ел-Имади), шейхюлислям (главен мюфтия) при султан Сюлейман Кануни, ум. 1574 г.,
2. Али ел-Джемали (Али б. Ахмед ел-Джемали ел-Ханефи ел-Руми; Зенбили Али ефенди), шейхюлислям, ум. 1525 г.
3. Кемал паша заде (Ахмед б. Сюлейман Кемал паша заде или Ибн Кемал паша), ум. 1533 г.
4. Саади Челеби (Саад б. Иса б. Емир Хан), мюфтия, ум. 1538 г.
5. Чиви заде Мехмед ефенди (Шейх Мухаммед б. Иляс Чиви заде), ум. 1547 г.


Към фетвите, подбрани от тези лица, са включени и цитати от Мухаммад б. Хамза ал-Фанари (ум. 1431), както и позовавания на авторския коментар на Мухаммад б. Фарамурз Мулла Хусрау (ум. 1480), озаглавен "Дурар ал-хуккам фи шарх Гурар ал-ахкам" (Перли на управляващите в тълкуване на Гурар ал-ахкам) , и на най-разпространеното произведение в областта на наследственото право – “ал-Фараид ал-сираджиййа” (Части от наследствата, съставени от ас-Сираджи), съставено през 1203 г. от Сирадж ад-Дин ас-Саджауанди .
Любопитно е също така, че съставителят на Сборника е поместил и отговорите по някои въпроси на мюфтията на София (л. 72б) и на Ахмед - мюфтия на Тирхала (л. 203а). Това ни навежда намисълта, че самият Сборник е създаден на балкански терен. В подкрепа на нашето предположение ще отбележим, че към края на книжното тяло фигурират и два преписа на султански фермани, които третират също балканска тематика: първият е датиран от 1548 г. и е отправен до кадиите на Агрибоз, а вторият е свързан с превземането на крепост в Елбасан от 1678 г. Ръкописът не е датиран, но може да бъде отнесен към ХVІІІ век, изписан е от едно лице на курсивно несих писмо с черно и червено мастило.
Преписите на писмата на Бали ефенди, имащи отношение към вакъфа на парите, са отразени след частта, която включва фетвите (л. 273а-280а). При сравнение на текста в нашия ръкопис с текста, представен в изследването на турския колега Тахсин Йозджан , в което той разглежда писмата, степенувайки ги по важност на адресата, се явяват известни различия при някои думи. Този факт е от значение, ако се направи текстологично изследване между ОР 396, ръкописа ползван от Т. Йозджан, и евентуално други преписи (независимо къде се съхраняват) на творбите на Бали ефенди. В ръкописа, предмет на нашето изследване, който се намира в Народната библиотека в София (ОР 396), редът е следният:
1. “Препис на писмото, което Шейх Бали халифе ел-Софйави изпрати до този, който забрани вакъфа на парите и това е Чиви заде ел-мюфти” (л. 273а-273б; вж илюстр. 3);
2. Друго писмо, определено от Т. Йозджан като второ писмо до Чиви заде (л. 273б-276а);
3. Трето писмо до Чиви заде (л. 276а-277а);
4. Писмо на арабски език, завършено на 1 раби ал-аууал 954/21 април 1574 г. Вероятно това е писмото до Шах Челеби, което в разработката на Йозджан е представено на турски език (л. 277а-277б);
5. Второ писмо до султана (л. 277а-280а). Следват други текстове на Мевляна Мухйиддин Челеби ел-Фанари, Мевля Чиви заде Ахмед, препис на фетва на Челеби Ебу-с-Сууд ефенди и препис на свещена заповед, получена във връзка с вакъфа на дирхемите и динарите (до л. 283а).

Заключение
Преписите, които успяхме да установим, и които имат отношение към личността и творчеството на Шейх Бали ефенди, са съхранявани някога в обществените (вакъфските) библиотеки в София, Самоков и Кюстендил и са били на разположение на техните читатели. Турското население на тези градове, които се развиват и като центрове на активна творческа и духовна дейност, поддържа тесни връзки помежду си, все още недостатъчно проучени и изследвани. В подкрепа на тези наши мисли ще отбележим името на Шейх Хасан бин Салих от Самоков, представител на ордените Джелветия и Накшибендия през ХVІІІ век, от чието перо излизат не по-малко от 110 преписа на съчинения. Част от тях той предоставя на Вакъфската библиотека в Кюстендил. В Самоков живее и твори и последователят на Халветизма – Мюджеллид заде . Същевременно Шейхи Кюстендилли, авторът на обширната биография на Бали ефенди, поддържа оживени контакти с изявени представители не само на Халветизма, но и на ордените Рифаия и Кадария в един доста широк географски диапазон, който, наред със селища от областта Македония, обхваща и София, Ниш, Самоков, Стара Загора, Одрин и дори столицата Истанбул . Тези широки контакти несъмнено му дават възможност да почерпи информация за Бали ефенди от не един източник. Съхранените до наши дни ръкописни книги, които отразяват биографията на софийския шейх, както и преписите на негови произведения, свидетелстват за влиянието, което е имал сред мюсюлманското население в този регион на българските земи.