Софиянецът Бали Ефенди и неговата гробница

Софиянецът Бали Ефенди и неговата гробница

Любомир Миков

Първите сведения за Бали Ефенди дължим на Евлия Челеби, според когото той е бил шейх, велик светец от сектата на байрамитите и велик учител от юрушките племена. Евлия Челеби пояснява, че той е имал 70 хиляди последователи, а “неговото учение от София се разпространило като слънчева светлина”. Евлия Челеби посочва и годината на смъртта на Бали Ефенди – 958 г. по Хиджра (1551), която била включена в надпис над главната врата на тюрбето му. Според Евлия Челеби той е наричан “софиянеца Бали Ефенди” и е имал ученици (духовни последователи) в Самоков (шейх Шакир Ефенди), в Дойран (шейх Мехмед Дойрани) и в Струмица (имам Азис Ефенди). Освен това Евлия Челеби изтъква, че едно от седемте теккета в крепостта Щип е било на Бали Ефенди, както и че един от управителите на същата крепост е бил неговият син – Мустафа Ефенди, който е имал и дворец в София (Пътуване на Евлия Челеби…1909: 705; Евлия Челеби 1972: 22, 24, 32, 130, 277).
От житието на Бали Ефенди, което е от XIX в., научаваме, че той е роден в Струмица и когато пораснал, се заселил в София, където получил образование. В самото начало на житието се изтъква, че Бали Ефенди е бил един от халифите (последователите, учениците) на халветийския шейх Касъм Челеби и е имал познания за езотеричното и екзотеричното. Споменава се също, че Бали Ефенди получил видение, според което бил помолен от известния философ и мистик Ибн ал-Араби (1165-1240) да направи коментар на съчинението му “Fusus al-Hikam”. В житието се споменава, че Бали Ефенди е участвал в походите на султан Сюлейман Гази. Тук се изтъква, че Бали Ефенди е починал през 960 г. по Хиджра през месец сафер в деня джумаа в село Салахие, т. е. на 10 февруари – ден петък, през 1553 г. в селото, което след смъртта му е приело неговото име . След Освобождението на България от османско владичество (1878 г.) селото е наречено Медено село, а през 1881 г. в чест на княз Александър Батенберг то е преименувано на Княжево – днес квартал на София.
Кореспонденцията на Бали Ефенди е третият важен източник, който хвърля светлина предимно върху неговите възгледи. Става дума за писмата му до султан Сюлейман I и до Великия везир Рустем паша (Clayer 1994: 75–78). В две писма до султана той иска съдействие за узаконяване на вакфирането на пари, като в едно от тях Бали Ефенди обвинява противниците на това му предложение в еретизъм и ги нарича къзълбаши. Общ сюжет имат и две писма на Бали Ефенди до Великия везир. В тях той апелира за незабавна и безкомпромисна борба срещу еретиците (къзълбашите) в шериата, които не са възприели и не разпространяват идеологията на управляващите в Империята, т. е. на сунизма.
Друг много интересен източник за живота и дейността на Бали Ефенди са фолклорните предания и легенди, в които той е основен персонаж. Най-много сведения с легендарен характер за него съдържа също пътеписът на Евлия Челеби. В описанието на местностите “Балиефендиева баня”, “Балиефендиево бранище”, “Балиефендиева скала”, “Султан Сюлейманова пейка” (намиращи се днес в землището на Княжево) Евлия Челеби очевидно се е опирал върху популярни разкази за Бали Ефенди, известни сред местното или сред софийското население (Пътуване на Евлия Челеби…1909: 702–703). Езическият характер на посочените от Евлия Челеби фолклорни материали представят по необичаен начин един правоверен мюсюлманин, какъвто е бил и Бали Ефенди. Легендарен характер има и описанието на събитията, свързани със споменатата от Евлия Челеби и несъстоялата се в действителност среща между Бали Ефенди и султан Сюлейман I (Пътуване на Евлия Челеби…1909: 703). Много интересно е и преданието за Бали Ефенди и селището “Бали ефендия”, където се намира гробът му, записано в Софийско в края на ХIХ в. от Д. Стойнов и публикувано през 1891 г. в Сборника за народни умотворения и народопис (т. VI, 137–138). Това предание е препечатвано многократно в популярни книги за историята на София и околностите й. Макар и значително трансформирано, то се среща и днес сред княжевци и софиянци.
На живота и дейността на Бали Ефенди са посветени няколко изследвания. В една статия на О. Кескиоглу Бали Ефенди е наречен Бали баба и се посочва за автор на 7–8 съчинения, най-важното между които е коментарът му върху съчинението “Fusus al-Hikam” на Ибн ал- Араби. Според автора Бали баба е бил дълбоко в сърцето си мистик (tasavvuf), основал е завийе и е засадил със собствените си ръце голяма гора, която съществува и днес. Статията съдържа някои данни, които не съответстват на данните в житието на Бали Ефенди. Например неточно е преизчислена годината на смъртта му. За О. Кескиоглу тя е 1552 г. (Keskioğlu 1971: 90–91).
В изследването на Н. Клейер “Мистици, държава и общество. Халветите в балканска среда от края на ХV в. до наши дни” на Бали Ефенди са посветени около 12 страници, в които животът и дейността му са разгледани за първи път обстойно и цялостно въз основа на почти всички известни източници. Най-важната констатация на авторката е, че той принадлежи към източнорумелийското разклонение на халветиите и се е посветил на халветийския орден в края на 20-те години на ХVI в. в Истанбул. Този извод се прави въз основа на факта, че Бали Ефенди е бил ученик (халифе) на халветийския шейх Касъм Челеби, който е управлявал завийето на Атик Али паша в Истанбул и умрял в края на управлението на Селим I (1512–1520) (Clayer 1994: 70–86). Определената от Н. Клейер принадлежност на Бали Ефенди към халветийския орден е много съществена корекция на заявената му от Евлия Челеби принадлежност към сектата на байрамитите. Освен това анализирайки писмата му, Н. Клейер заключава, че през първата половина на XVI в. Бали Ефенди е бил вероятно първият източнорумелийски шейх, който съвместно с цивилните и военните власти е водел борба срещу всички, които са били възприемани за еретици (Clayer 1994: 81).
На Бали Ефенди са посветени и две великолепни статии на М. Калицин и Кр. Мутафова, в които авторките представят и коментират някои слабо известни, както и нови факти (Kalicin, Moutafova 1995; Калицин, Мутафова 1998). В една от тези статии авторките предоставят и превод на житието на Бали Ефенди – един много важен, макар и късен документ (Калицин, Мутафова 1998: 235–237).
Аз също имам статия за живота, дейността и почитането на Бали Ефенди, написана в съавторство с Т. Кметова. Новото в нея е комплексният подход към сведенията за Бали Ефенди, както и етнологичният материал, документиран лично от нас през периода 1991–1995 г. (Миков, Кметова 1996; кратка версия на английски: Mikov, Kmetova 1998).

Първото и най-подробно сведение за гробницата на Бали Ефенди дава Евлия Челеби. От това сведение може да се направят следните по-важни изводи. Първо, че Бали Ефенди е бил собственик на Княжевското бранище, където е и погребан. Второ, че върху гроба на Бали Ефенди е имало масивна четиристенна гробница с повече от една врата и с високо кубе, която е била издигната заедно с дервишко текке от султан Селим II. Трето, че Бали Ефенди умира през 958 г. по Хиджра (1551 г.). Четвърто, че когато Евлия Челеби е посетил тази гробница през 1063 г. по Хиджра (1653 г.), синът на Бали Ефенди – Мустафа ага, бил още жив (Пътуване на Евлия Челеби…1909: 705). Това твърдение е силно преувеличено, защото от смъртта на бащата през 1551 г. до посещението на Евлия Челеби в София през 1653 г. са изминали 102 години.
В житието на Бали Ефенди няма данни за гробница. Тук се споменава само за лечебната функция на гроба му. Във връзка с това е посочено следното: “Докарват немощни и болни, които допират лице до свещения гроб и се молят за здраве” (л. 259 а).
От публикацията на О. Кескиоглу се подразбира, че върху гроба на Бали Ефенди е имало тюрбе, което “една нощ поповете разрушили…, но гробът му отново се появил”. Според същия автор сегашната сграда на тюрбето е построена със съдействието на Али Ферух бей , което вероятно е станало в края на XIX и началото на XX в. От О. Кескиоглу разбираме още, че през 1943 г. тюрбето е ремонтирано от намиращия се тогава там син на Абдулхамид – Абдулкадир (умрял в София през 1944 г.), който направил красива входна врата (Keskioğlu 1971: 91, инд. 21).
В споменатото по-горе предание за Бали Ефенди, записано и публикувано от Д. Стойнов, също има данни за гробница. Според това предание турците направили гробница на мястото, където Бали Ефенди се е посветил, а след това сложили в нея козарска тояга, чанта и ямурлук. Всяка вечер те внасяли в гробницата и обувки, които намирали сутринта на другия ден скъсани от многото ходене на светеца по планината Витоша, където изкарвал козите си на паша.
До Освобождението гробницата на Бали Ефенди е била в непосредствена близост до джамия и завийе. За тях в житието му е отбелязано, че “кадията Абдуррахман, син на Абдулазиз и потомък на Мевляна Али Кушчу, построи джамия и завийе и оживи тези места” (л. 258 б). Съвсем друга е информацията по този въпрос, която дава О. Кескиоглу. Според него на мястото на сегашната църква е имало джамия, построена от кадията Юсуф Салахаддин от рода Ташкьопрюлю, а местността наоколо е наречета Салахие (Keskioğlu 1971: 90). За наличие на джамия в Княжево споменават К. Иречек и А. Монеджикова (Иречек 1930: 112; Монеджикова 1946: 382–383). В едно изследване на М. Ипширли се изтъква, че името на вакъфа в днешното Княжево е Бали Ефенди и че този вакъф включва джамия и други имоти, между които и дергях (обител, текке) със завийе. Джамията и завийето са се намирали пред теккето на Бали Ефенди, били са разрушени от българите, като на мястото на джамията е построена църква (İpşirli 1989: 702) . Засега обаче не ми е известно кога точно и по каква причина джамията и завийето са били разрушени.
След Освобождението на мястото на джамията се построява църквата “Св. Пророк Илия”. На Илинден през 1888 г. е положен основният й камък, а на Илинден през 1893 г. тя е осветена. Важно е да се подчертае, че тази църква е построена на вакъфски имот. В границите на този имот се намира и един оброчен каменен кръст, посветен на св. Георги.
Запазената до наши дни гробница е четиристенна. Тя има слабо изразена правоъгълна форма с размери 7.60 х 6.20 м, врата на северозападната стена, по един прозорец на североизточната и югозападната стена и четирискатен керемиден покрив. Стените са зидани с камъни и хоросан и са високи от нивото на терена около 3.15 м. Сградата е измазана двустранно и до последния й ремонт беше боядисана с жълта боя.
Гробът на Бали Ефенди се намира в средата на сградата и е разположен от североизток на югозапад, където е поставен и надгробният знак за главата. Всъщност този знак се намира точно зад югозападния прозорец, при който всички поклонници години наред засвидетелстват посещението си, тъй като самата гробница не беше отваряна също много години.
През 1992 и 1994 г. тюрбето на Бали Ефенди претърпя два големи пожара със значителни щети. Непосредствено след втория пожар реставраторите намират в тюрбето един бастун, инкрустиран със сребърен филигран, няколко медни свещника, пренесени вероятно от църквата и четири текста с арабска графика, поставени в рамки със стъкла. Намерени са и два мраморни камъка. Единият е украсен на лицевата страна с две изображения – на кипарис и на кръг с вписан шестоъгълник. Другият камък има трапецовидно сечение и представлява отломък от надгробен паметник. Върху по-широката му плоскост има надпис на османотурски, съдържанието на който ми дава основание да смятам, че отломъкът е от надгробния паметник на Бали Ефенди.
В този текст, който познавам от преводи на проф. М. Калицин и г-жа З. Иванова (Миков, Кметова 1996: 40, вж. и илюстрацията на с. 44), се разчитат пет ключови думи: “ihvan”, “Bali”, “kutb-i zaman”, “dergah” и “halife”. Със сигурност от него става ясно, че Бали Ефенди е наречен “полюс на времето” (kutb-i zaman), както и че е имал обител (dergah). Думата ‘халифе’ вероятно има връзка със сведението, че Бали Ефенди е бил халифе на халветийския шейх Касъм Челеби. В препис на съчинението на Ташкюпрюзаде “Ал-шакаик ал-нуаманийа” Бали Ефенди е наречен “Бали халифе Софийски” .
Не е изключено този надгробен паметник да е изработен късно, но свързването му с друго лице, както смята К. Венедикова, според мен не се доказва убедително .

Почитането на Бали Ефенди и на неговото тюрбе се е наложило като народна традиция, която продължава и днес. Доказателство за това са житието на светеца, историческата литература за София и нашите лични теренни наблюдения.
В житието на Бали Ефенди се казва: “Пристигат от близки и далечни области дарове, докарват немощни и болни, които допират лице до свещения гроб и се молят за здраве. Повечето от тях, като постигат желанието си, се връщат ощастливени” (л. 259 б). От този цитат става ясно, че гробът на Бали Ефенди е бил прочут в миналото с лечебната си сила, заради което тюрбето му е щедро дарявано. Става ясно също, че вярата в способността на Бали Ефенди да помага е била толкова силна, че посетилите тюрбето постигали желанието си мигновено, т. е. оздравявали.
В историческата литература за София на Бали Ефенди и тюрбето му се отделя специално внимание с оглед на оказваната им почит от християни и мюсюлмани. Тъй като повечето от авторите на тази книжнина не са ползвали данни от историческите извори, с пълно основание може да се каже, че и те, подобно на Евлия Челеби, по-скоро се опират на сведения с легендарен характер, известни сред местното княжевско население.
Нашите теренни наблюдения и събраният фолклорен материал дават основания да обобщим, че тюрбето на Бали Ефенди в Княжево се посещава и в делничен, и в празничен ден от българи, турци и цигани, от християни и мюсюлмани. Най-масово то се посещава на 2 август – Илинден. На този ден освен в църквата се ходи на поклонение и при гроба на “Али баба”. С това име са известни сред по-голямата част от местното княжевско население местността, тюрбето и самият светец. Само под това име те са известни и на циганското население у нас.
Не са малко и тези, които посещават тюрбето и запалват свещ в памет на погребания там човек, като отчитат, че това не е храм, а гроб. Повечето обаче идват от суеверен страх, с мисълта, че като се поклонят на светеца, ще предотвратят някое бъдещо нещастие. Иначе казано, посетителите на тюрбето възприемат Али баба като светец, чудотворец, лечител, избавител, гадател и именно понеже е “чужд”, силата му е по-голяма.
Още по-изразени са тези представи за функциите на Али баба сред циганското население, за което тюрбето е място с най-висок сакрален статус в цяла София. За софийските цигани 2 август е най-големият празник през годината. Тогава се прави целодневен събор, като се следва установена традиция. На този ден пристигат цигани и от други краища на страната и за някои родове това е мястото на годишната им среща.
Особено важна е втората, социорегулативната функция на посещението при гроба на Али баба, когато се дава обет, обещание – “клетва”. Това обикновено се прави насаме и по всяко време, като произнесеното не трябва да се чуе от друг човек. Даващият обещанието се заклева да не прави определени неща: да не краде, да не пие, да не бие жена си, да не изневерява и пр. Клетва се дава с различен срок на действие. Спазва се строго, тъй като е силно убеждението, че тя винаги “стига”, защото Али баба наказва. Вярва се, че е по-истинска, ако се каже на турски, защото Али баба се смята за турчин.

В заключение предлагам следните три извода:
Първо, наблюдава се трансформация на историческата личност Бали Ефенди във фолклорен персонаж, наричан Али (Бали) баба. От краен последовател на сунизма и борец срещу еретиците той е превърнат от фолклорната традиция в защитник и покровител на всички хора, без оглед на тяхната етническа и верска принадлежност.
Второ, тюрбето на Бали Ефенди е пример за сакрално място, при което вярата в чудотворната и в лечебната сила на светеца обединява представители на различни етноси, изповядващи различни религии, без оглед на верската и етническата принадлежност на самия светец.
Трето, тюрбето на Бали Ефенди, църквата “Св. Пророк Илия” и оброчният каменен кръст “Св. Георги” образуват сакрален комплекс, в който ислям и православно християнство съжителстват на базата на взаимно зачитане и уважение.


Литература


Евлия Челеби 1972: Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров. С.
Иречек, К. 1930: Български дневник 1879-1884. Т. 1. Пловдив – София.
Калицин, М., Кр. Мутафова 1998: Исторически реалии за халветийския шейх Бали Ефенди Софийски в новооткрито житие от XIX в. – В: Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 2. Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева и Св. Иванова, С., 212–243.
Миков, Л., Т. Кметова 1996: Софиянецът Бали Ефенди – мюсюлмански светец от XVI в. – Българска етнология, № 2, 31–50.
Монеджикова, А. 1946: София през вековете. С.
Пътуване на Евлия Челеби 1909: Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII в. Преведе от турски Г. Д. Гаджанов. – Периодическо списание, т. 70, год. 21, свезка 9–10, 639–724.

Clayer, N. 1994: Mystiques, État et société (Les Halvétis dans l`aire balkanique de la fin du XV siècle à nos jours). Leiden – New York – Köln.
İpşirli, M. 1989: Bulgaristan’daki türk vakıflarının durumu. – Belleten, vol. 53, 679–707.
Kalicin, M., Kr. Moutafova. 1995: Historical accounts about the Halveti Şeyh Bali Efendi of Sofia in a newly discovered vita dating from the 19th century. – Etudes balkaniques, № 3–4, 117–131.
Keskioğlu, O. 1971: Bulgaristan’da türk vakıfları ve Bali Efendi’nin vakıf paralar hakkında bir mektubu (Bali Baba ve Vakıf Paralar hakkındaki görüşü.). – Vakıflar dergisi, t. IX, 81–94.
Mikov, L., T. Kmetova 1998: Bali Efendi of Sofia – a 16th century Muslim Saint. – Ethnologia Bulgarica, vol. 1, 78–92.