Ислямът в България (1878-2018), Басри Зилябид

Представяне на книгата Ислямът в България (1878-2018)
Книгата се състои от един увод и седем раздела. Първи раздел разглежда броя на мюсюлманите в България - турци, помаци, роми и др. Тук се представят на турската аудитория архивни документи на Държавна сигурност, доклади за броя мюсюлманите през различни години и се прави опит за намиране на настоящия брой на мюсюлманите. Официалните преброявания особено манипулират броя на ромите мюсюлмани и помаци. Според нашите изчисления общия брой на мюсюлманите в страната е около %15 процента.

Bulgaristan’da İslam (1878-2018)

              Издадена е от ИК Инкъляб в Истанбул, 446 стр.

Втори раздел разглежда възникването и институционализирането на Главно мюфтийство като представител на исляма в България. Главното мюфтийство е наследство завещано ни от Османската империя. Тя въпреки че се оттегля от балканските земи за да запази правото на свободно изповядване на мюсюлманите поставя клаузи които да гарантират свободната комуникация на отделните мюфтии в областите със шейхюлисляма в Истанбул. Първоначално Високата порта - така се назовава османското правителство - е против съставянето на “Главно мюфтийство”. Иска всеки районен мюфтия директно да контактува с  шейхюлисляма т.е. главния мюфтия в Истанбул. По този начин главата на мюсюлманите от религиозна гледна точка ще е шейхюлисляма а не главния мюфтия в София. Но след известно време поради различни обстоятелства се съгласява да има Главен мюфтия в София и комуникацията на провинционалните мюфтии с Истанбул да става чрез главния мюфтия в София. Освен историческите събития и биографиите на главните мюфтии в тази глава широко се разглеждат проблемите на Главно мюфтийство за регистрация и вакъфско имущество възникнали след демократичните процеси. Съдебните битки, митингите водени в столицата и провинцията и тн.

Трети раздел разглежда зулумите, несправедливостите, тиранията упражнявана върху мюсюлманите в следосманския период до днес. Насилственото покръстване на помаците през Балканската война, мисията на Дружба Родина, насилствените преименувания от 1964, 1972 и най-последно през 1984 г., и приносът на Наим Сюлейманоглу за краха на асимилаторската кампания.

Четвърти раздел е озаглавен Ахмед Доган и партия ДПС като политически представител на мюсюлманите. Тук се разглежда развитието на партията през годините, разцепленията от нея и се поставя въпроса, правата и свободите на мюсюлманите изцяло постигнати ли са? Какво се прави за запазване на религиозна и етническа идентичност.

Пети раздел е отредена за османските вакъфи по нашите земи. Тук се дава информация за начина на учредяване на вакъф и какво представлява вакъфа.

Според изследванията на Саади Байрам в статията си от 1988 г., Турски вакъфи и вакъфски паметници в България, той установява 402 вакъфа. Тук трябва да отбележим, че един вакъф съвсем не означава една постройка или няколко декара земя. За пример искам да дам вакъфа на патрона на русенското духовно училище Мирза Саид Паша. Вакъфът му е учреден на 20 януари 1846 г. и включва следните дарения: една джамия в Русе, един мектеб (училище), едно медресе, една джамия в Тутракан, една джамия и едно медресе в центъра на Добрич, още 5 джамии, 3 медресета, един мектеб, едно текке, едно чешме и 4 кладенеца в добричкия регион, едно медресе в Бабадаг (Румъния), едно голямо текке с джамия в Шумен, една джамия в с. Махмуд капусу в Костанца (Румъния), 3 кладенеца в русенското с. Мартин и ремонт на джамията в Нови пазар. За поддържането на тези сгради е вакъфирал следните имоти: 35 броя магазини в Русе, едно кафене, място за кафене, 14 декара лозя извън Русе в местността Долни дунавски ливади, при нея една градина за бостани; 4 броя магазини, 4 броя изби, 4 кафенета в Тутракан; една кланица в близост до Силистра, 2 броя мелници в границите на Козлуджа (Суворово) в местността Тахта кюпри, една мелница в гр. Балчик; един хан състоящ се от 10 стаи, обор и кафене в Нови пазар и до него една къща с една стая, кухня и двор. Ето всичко това понеже се съдържа в един учредителен акт се счита за един вакъф. Разбира се всеки отделен вакъф може да съдържа по-малко или повече от горе споменатия. Представата ни за османските въкъфи трябва да бъде по този начин. И последно за учредителския акт да споменем че учредителя определя длъжностите в джамията и медресетo и техните възнагражденията, назначава управител на вакъфа и определя по какъв начин това управление ще продължи. Важен елемент който се съдържа във всеки един вакъфски учредителен акт е дуа и беддуа т.е. учредителят прави писмена дуа като отправя молба към Всевишния да възнагради всеки който процедира според условията които е поставил и който се грижи за вакъфа и не го ощетява. Заедно с това прави и беддуа – проклятие, за този, който ощетява и не спазва поставените правила. Учредителният кат се нарича вакфие или вакъфнаме, обнародва пред кадията и се вписва в кадийския регистър.

Този раздел разглежда и въпроса за броя на джамиите строени през османския период и доколко те са достигнали до нас. Изследването показва следните резултати: 447 броя били джамиите намиращи се в центровете на днешните областни градове. Днес само %6 от тях съществуват, %94 са разрушени. В общинските центрове %30 съществуват, %70 са разрушени. За селата са съжаление не успяхме да направим проучване защото това е доста сложна и изисква колективна работа.

Шести раздел е отредена за ислямското религиозно образование в България. Тук заема важно място учредяването на Медресетюн Нювваб в Шумен, което пак е клауза в договорите между Османската империя и България. Разглежда се историята на училището, преподаватели и програма. Особено място заемат 114-те биографии на завършилите това училище. Това огнище на знание, морал и ценности дава много видни личности на мюсюлманската общност както в България така и в Турция, зощото много от тях през 1950-51 г. се преселват. В този раздел за първи път на турска аудитория се представят видни личности от помашката мюсюлманска общност а именно: мюфтията на Златоград Кямил ефенди, Молла Раиф ефенди от Мадан, Молла Садък, Хафъз Ахмед Кукалев, Мехмед Табак, Мехмедали ефенди от Белица и Абдуллах ефенди от Чепеларе.

Още в този раздел се разглежда развитието на трите средни духовни училища и Висшия ислямски институт в София, техните преподаватели през годините.

Последният раздел е за привързаността на мюсюлманите към религиозните ценности като вяра и ибадет, харам и халал. Тук представяме на турската аудитория резюме от анкетното изследване на група български изследователи начело с Евгения Иванова а именно Мюсюлманите в България: динамика на нагласите (София, 2017)

Какви са изводите от изследването?.. Отговорът на въпроса ислямът в България ще съществува ли за напред или не? Това ще зависи от самата мюсюлманска общност доколко е издръжлива и работи за развитието на религиозната си идентичност. Историческият пример на испанските мюсюлмани стои пред нас. Борбата на Европа за изстласкване на исляма на изток все още продължава.
Желаещите могат да си поръчат книгата чрез искане до: bulgaristanalperenleri@gmail.com - за България (10 лв) или от
https://www.babil.com/ за Турция.