VİDİN'DEN BAZI FOTOĞRAFLAR

Huvel Baki
Ey zâir dur; biraz yaklaş ve oku
Bu makberde mefüreci, duygulu
Halil İbrahim kardaşlar yatmakta
Bu insanlar hamiyete, şefkata
ve fazilet mefhumuna bir timsal;
Millet, ilim sevgisine de misal!

Milletini zengin, kavi görmekçün
Sıhattayken düşündüler gece gün
Ve dediler: Servetimiz bizim değil milletin
Yurdumuzda krathane açup ilmi sevdirin.
İstidatlı türk gencine âli tahsil verdirin.
Halkımıza çalışmağı, yaşamağı öğretin!

Bu vasiyet getirildi yerine,
Açıldı bir kraathane Vidin'de
Nur saçıldı memlekete, millete!
Âli tahsil verildi çok gençlere.

Hürmet size büyük ruhlu kardaşlar
Türk ve bulgar sizi şükranla anar!
Oku sen de o ölüler ruhuna
Takdir ile, takdis ile Fatiha.
1839-1895
VİDİN 

SELAHADDİN BABA TÜRBESİ

Sofya'nın düşüşünden sonra Elhac Bayram Camii bira fabrikası yapıldı

Feysbuk Bohemska Sofya grubunda verilen bilgiye göre Biracı Taki'nin ilk fabrikası bugün Katolik Kilisesi ile Bulbank binalarının yakınında yani şehrin merkezinde bulunuyormuş. 1886 yılında yıkılmış.

FİLİBE'DE BULUNAN HÜNKAR HAMAM 1923 YILINDA YIKILDI

Filibe İmaret Camisinin resme göre sol tarafında kalan hamam Hünkar Hamamı adını taşır. Yani Sultan hamam demektir, Bulgarlar da buraya "Tsarska Banya" derlermiş. 1878'den sonra Berlin Antlaşması neticesinde Filibe merkezli Şarki Rumeli Vilayeti kuruldu. İşte bu hamam bu vilayetin meclisine ilk ev sahipliği yaptı. 1923 yılında ne yazık ki, yıkılmıştır.
Resim: Plamen İvanov Kochev/Пламен Иванов Кочев 

Bulgaristan’daki Osmanlı Yazılı Kültürünü İnceleyen Bulgar Tarihyazımı, Orlin SABEV

Bulgaristan’daki Osmanlı Yazılı Kültürünü İnceleyen Bulgar Tarihyazımı

Orlin SABEV

çev. Ahmet Celil Civan

Türkiye Araştırmaları Literatür Dergisi, Cilt 8, Sayı 15, 2010, 263-280

Özet

Makale Osmanlı kültür tarihi, bilhassa Osmanlı yazılı kültürü sahasındaki Bulgarca çalışmalar

hakkında genel bir eleştiri ve tahlil ortaya koymaktadır. Yazar, Bulgar tarihyazımının gelişiminde

üç ana dönemin varlığını belirtir: 1) 1877-78 yıllarındaki Osmanlı-Rus Savaşı ile komünist

rejimin başladığı 1940’ların sonu arasında, milliyetçi yaklaşımının hâkim olduğu

dönem; 2) 1940’ların sonu ile 1980’lerin sonu arasında, milliyetçi yaklaşımın ideolojik olanla

iç içe geçtiği komünist rejim; 3) İdeolojik zincirlerin kırıldığı, milliyetçi yaklaşımın terk

edildiği 1990’ların başından günümüze kadar gelen dönem.

Yazar, Bulgar akademisyenlerdeki iki eğilime vurgu yapmaktadır: Bir yandan yerel Osmanlı,

Müslüman kültürü, Osmanlı’nın önemli merkezlerinde gelişen, yerel düzeyde birçok altvaryanta

sahip yüksek emperyal kültürün Balkanlar’a özgü (periferik) bir versiyonu olarak ele

alma; diğer yandan da ele alınan araştırma konusunu (mesela, taşradaki Osmanlı kütüphaneleri

ile sağlam kalan koleksiyonları), Osmanlı ilahiyat okulları (medrese) ve müfredatları gibi farklı

Osmanlı kültürel, toplumsal kurumlarıyla olan ilgi ve uyumlarını yadsıyarak, belirli bir alanla

sınırlama. Bu yaklaşımlar yerel özelliklerin fazla abartılmasına veya yüksek ve aşağı denilen

kültürler arasındaki ilişkinin yanlış anlaşılmasına yol açmaktadır.

Yazar sonuç olarak, Bulgaristan’da Osmanlı yazılı kültürü sahasında yapılan eski ve yeni

Bulgarca araştırmaların Bulgaristan’daki Osmanlı, Müslüman kültürünün daha iyi anlaşılmasına

katkı yaptığını söylemektedir.

Anahtar Kelimeler: Tarihyazımı, Yazılı Kültür, Kitap, Kütüphane, Medrese, Osmanlı, Balkanlar,

Bulgar Toprakları

İslam Tarihinden Notlar - II: Suriye ve İspanya'daki Emeviler

Записки по история на исляма - II
УМАЯДИТЕ 
в Сирия и Испания
Басри Зилябид

Съдържание

Предговор - 6

Увод: Kраят на праведните халифи и началото на умаядите - 14

Първа част

Управлението на умаядските халифи в сирия (661-750) - 20

Поглед към ислямския свят в първия век по хиджра - 54

               Държавно устройство - 54

               Военна организация - 56

               Съдебна организация - 57

               Културен живот и наука 58

               Социален и икономически живот - 69

Втора част

Испанските умаяди (756-1031) - 72

Епоха на емирите (756-929) - 75

Епохата на халифата (929-1031) - 82

Мулукут-тавааиф - княжествата (1031-1090) - 86

Епохата на мурабитите (1090-1147) - 88

Епохата на муваххидите (1147-1229) - 90

Емирство бени ахмер в гранада и краят на господството на исляма в Испания (1238-1492) - 94

Испанско-мюсюлманската цивилизация - 97

Pdf вариант на книгата може да се изтегли от: 

Умаядите в Сирия и Испания, Басри Зилябид

Наименования на селата в Омурташко според османски регистри от ХVІ–ХVІІ в.

Наименования на селата в Омурташко според османски регистри от ХVІ–ХVІІ в.

Стефан Андреев

16. ve 17. yüzyıllardan kalma Osmanlı kayıtlarına göre Osman pazarı bölgesindeki köy isimleri. Stefan Andreev

Village Names in Оmurtag Region According to Оsman Registers from ХVІ–ХVІІ Centuries

Stefan Andreev

Summary

The article is taking a look of villages in Omurtag region which are men- tioned in Ottoman registers from the XVI–XVII centuries. There are drawn the schemes of alignment of these villages in the different types of registers. Their names are grouped according the model of their formation. Special at- tention is paid to the unidentified villages and there is offered an unused till now method for their approximate location.

Key-words: villages in Omurtag region, Ottoman registers, location of uni- dentified villages.

Разнородните османски регистри предоставят масови данни за поселищната мрежа и наименованията на селищата в административно-териториалните единици на отделните области на Османската империя. Този род информация широко се използва от генерации български и чуждестранни изследователи, както и от редица краеведи. Това поставя пред османистите отговорната задача да предоставят възможно най-коректен прочит. Тук бих искал да споделя своя опит при работа с наименованията на селищата в административно-териториалната единица с център Осман пазаръ с друго име Ала килиса (дн. гр. Омуртаг)1, придобит при подготовката на том османски извори за историята на региона2. В тома е включена информацията от няколко регистъра, съхранявани в отдел „Ориенталски сбирки“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) и в Истанбулския османски архив (Başbakanlık Osmanlı Arşivi – BOA). Освен нея настоящето изследване се основава и на идентификации, посочени в справочника на селищни названия3.

1 Дължа уточнението, че в настоящата статия вниманието ми е насочено към наименованията на селата, включени в днешната община Омуртаг, а извън изследването оставям другите топоними, които османската регистрация е отнесла към Осман пазаръ.

2 Андреев, Ст., Калицин, М., Мутафова, Кр. Извори за историята на град Омуртаг. Т. 1, Османски документи ХV–ХVІІІ век. Велико Търново, 2009.

3 Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи ХV–ХІХ в. т. 5. състав. Ст. Андреев. 2. прераб. и доп. изд. София, 2013.

Съгласно своята най-обща дипломатико-палеографска характеристика и предназначение използваните регистри са разнообразни. Те се отнасят до събирането на извънредните данъци (avariz, корект. avarız)4; до поименното изброяване на доставчици на дребен рогат добитък (celebkeşan defteri)5; до предадени военни доставки на ечемик, където освен регистър съм използвал и набор от разписки (tezkire, defter)6; съкратен опис на поземлени владения (icmal)7; подробен опис на поземлени владения (mufassal)8; опис на военизирано мюсюлманско население от района (evlâd-i fatihan)9.

В казаните видове регистри поименното изброяване на селата е поднесено по специфични и утвърдени през годините схеми. Така при събиране на извънредните данъци схемата предполага изреждане на селата след името на административно-териториалния център (в нашия случай Осман пазаръ, с друго име Ала килиса или само Ала килиса). По-различна е картината в джелебкешанския регистър, където селата се отнасят към по-голям център, обединяващ няколко административно-териториални единици – Шумен, който включва селища от Осман пазаръ, Хезарград (Разград) и Ески Джумая (Търговище). Въпреки че данни за събиране на военни доставки на ечемик откриваме в различни по жанр документи, селата са представени по една и съща схема – изброени са след центъра Ала килиса. Значително по-усложнен модел на подредба виждаме в кратките и подробни поземлени регистри. Там, в рамките на съответната административно-териториална единица, става описването на поземлените владения – хасове, зеамети и тимари, със спадащите към тях села. В единствения опис на военизирано мюсюлманско население, който засега познаваме, и извлечение, от който ползваме, селата са отнесени към Осман пазаръ с уточнението, че той спада към лива Нийболу (Никопол).

Независимо от това по каква схема са подредени, селата се представят обикновено със своето основно име, но понякога и с негови дублетни наименования. Това е свързано с възприетото в регистрационната практика представяне и на другото име, с което е познато дадено село, при което двете наименования се свързват с трафаретните изрази „с друго име“ (nam-i diğer) или „наричано още“ (...dahi derler). Например Кулаклъ Давуд, с друго име Байрамлулар; Ягджълар, наричано още Хаджъ Салих. В дадените примери тези изрази предполагат тъждественост, но в литературата се дават и случаи, при които става дума за наименованията на две селища, отстоящи на близко разстояние едно от друго.10

Още веднага трябва да отбележа, че с едно-единствено изключение – неустановеното село Михалчелер, имената на селата в Омурташко са мюсюлмански и

4 BOA, TD 771 от 1642–1643 г.; НБКМ, Ориенталски сбирки D 367, 1685–1691 г.

5 НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 20, а.е. 261д, 1573 г.

6 НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 182 А, а.е. 74, 1672 г.; НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129 /3, л. 16б, 1675–1678.

7  BOA, TD 370, 1523–1537 г.

8 BOA, TD 382, 1555–1556 г.

9 BOA, MK № 2771, 1696–1697 г.

10 Stojanovski, Al. O značenii terminov „baştine“ i „nam-i diger“ u perepisnah knigah XV i XVI vekov. – В: Prilozi za orientalnu filologiju i istoriju jugoslovenskih naroda pod turskom vladarinom. Sarajevo, 1980, с. 421–430.

не дават индикации за запазване на названия от времето преди завладяването, каквито срещаме в съседни райони от същия период.11 Според начина си на формиране те могат да се отнесат към няколко основни групи.

Най-многобройни са селата, носещи имена на лица и фамилии, често придружавани с титли и прозвища или само с прозвища. Тук ги изброяваме с техните варианти и идентификации12: Бахадърлар/Кайгъ Бахадър (дн. с. Пъдарино по сведения на местен информатор); Башлар (дн. с. Първан); Вели бей/Евлия (дн. с. Величка); Деспотлар/Деспотлу/Деспотлулар (дн. с. Росица); Дураклар (дн. с. Станец); Иляслар (дн. с. Панайот-Хитово); Йълънджълар (дн. с. Змейно); Кадемлер/Кадемлюлер (дн. с. Българаново); Кара Евхадлар/Кара Евхатлу/Евхатлар с друго име Хърсузлар бънаръ (дн. с. Врани кон); Кара Чулхалар (дн. Козма презвитер); Кулаклъ Давуд с друго име Байрамлулар (дн. с. Великденче); Османлар/Османджалар/Османджъ- лар (дн. с. Висок); Садъклар/Садък, наричано още Назър агаджъ (дн. с. Веренци); Хасан факих/Хасан факи (дн. с. Камбурово); Хюсеинлер (дн. с. Долна Хубавка).

Като своеобразни прозвища могат да се възприемат и названията на села, носещи информация за професионалната заетост, вероятно на техните основатели или на известни родове – търговци, говедари, козинари, грънчари и пр.: Базергян/Саръ базергян (дн. с. Тъпчилещово), Мечикчилер/Мечикджи/Мечикджилер/Мечюкчюлер (дн. с. Беломорци); Муйтаблар (дн. с. Плъстина); Съгърджълар (дн. с. Рътлина); Чанакчълар (дн. с. Паничино); Ягджълар, наричано още Хаджъ Салих (дн. с. Веселец). Със значително по-малък брой е представена групата на имена, формирани от наименования на местности: Бостан/Бостанлък/Бостаноглу (с., дн. слято с. Горна Хубавка); Даглъ/Даг (дн. с. Горско село).

Групата на имена, формирани от наименования на диви, домашни животни и птици, често срещани в други области, тук е представена също с два топонима – Сагир кечи (дн. с. Горно Козарево); Кушлу/Кушлар (дн. с. Птичево).

Без да се ангажирам със статистически анализи, ще изтъкна, че сравнително висок процент от селищните названия в Омурташко остават към рубриката „не- установени“, тъй като не могат да бъдат открити в специализираната литература. Причините за това са изчезването им като селища, смяна на имената, неточно ре- продуциране от по-стари регистри или некоректно разчитане. Наименованията на селищата в тази рубрика са съпътствани, както и при установените, от ценна ин- формация относно броя и етническата принадлежност на населението, категориите със специално предназначение, размера и формите на данъчното облагане, профе- сионалната заетост и пр. За съжаление неустановеността на тези селища става при- чина за пренебрегването им. Те, заедно с информацията, която носят, остават извън вниманието на специалистите. Ето защо, считам за уместно да спра вниманието на читателите върху някои неизползвани докрай начини за намиране на прибли- зителното им място върху картата на региона, което от своя страна би хвърлило допълнителна светлина по проблема за динамиката на поселищното развитие.

11 Калицин, М., Мутафова, Кр. Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза. 2. прераб. и доп. изд. Велико Търново, 2012, с. 98–106, 115–161.

12 Мичев, Н. Речник на имената и статута на населените места в България 1878–2004. София, 2005.

Отчитайки важността и актуалността на тези въпроси, вече разработих един примерен вариант за приблизително локализиране на неустановените омурташки села13. Тук ще си позволя да представя отново някои негови акценти.

От първостепенна важност при локализацията на неустановените селища е по- знаването на регистрационната процедура. Най-голям интерес в това отношение представляват специалните султански разпоредби до местните органи на властта (преди всичко кадиите), които добре познавали съответните райони и спецификата на терените им. Именно на тях било вменявано задължението да оказват всестран- на помощ на специално назначените чиновници и да ги съпровождат при тяхна- та работа на терен, посочвайки им най-краткия път от селище към селище. Тази практика, с известни изключения, намирала отражение в подреждането на селата в регистъра, което ясно личи при идентифицираните топоними – близките селища да се описват едно след друго. Следователно разположението на неустановените селища в описите на селата е от голямо значение. Съседството им с безусловно ус- тановените до голяма степен стеснява границите на възможната им локализация. Друга особеност на бюрократичната практика представляват изричните уточ- нения за близост – трафаретите kurb или nezd; и двата със значение „близо до“ или

„при“. По този начин било маркирано местоположението на непознати и с извест-

на доза вероятност малки или новоформирани селище по отношение на други, ползващи се с известност. Обикновено на първо място в съответния фрагмент сто- ят неуточнените днес села, но има и единични случаи на обратна съотнесеност.

Тук бих искал да коментирам и употребата на съюза ma’a („заедно с“), когато той свързва два топонима, единият от които неидентифициран. Той обаче само в отделни случаи би могъл да се тълкува като локализационен елемент, тъй като съществува и вероятността съответните села да бъдат обединени въз основа на данъчното им облагане.

При опитите за локализация би следвало да се вземат под внимание и коменти- раните по-горе изрази „с друго име“ или „наричано още“.

Както е видно, използваните регистри дават възможност за приблизителна ло- кализация на неустановените селища, но не и отговор на въпроса за по-нататъш- ната им съдба. Отсъствието им в по-късните регистри, а също и в съвременната справочна литература, би могло да се дължи на различни причини – сливане с дру- ги села, преименуване или просто изчезване. И все пак в авариз регистър от 1642– 1643 г. срещнах ценна информация относно изчезването на компактна група селища. Тъй като тя е уникална по своя характер, тук ще си позволя да я цитирам дословно:

...Следва описа на села, за които в дефтера е казано, че спадат към каза Ала килиса и имената им са записани в мевкуфата14. Тъй като обаче те липсват, са били запитани делови и възрастни хора, които са компетентни. Последните са

13 Андреев, Ст. Опит за локализиране на неустановени селища в района на град Омуртаг според османски регистри от ХVІ–ХVІІ в. – В: Известия на Националния археологически институт, XL, 2012, с. 357–370.

14 Мевкуфат – служба във финансовото ведомство на Османската империя, която управлявала приходите от извънредните данъци, от вакъфите и от освободените поземлени владения.

отговорили, че по тези места също не са открити лица, които знаят нещо по въпроса.

Село Бахшилер, заедно с Гюлшад – 3 ханета15; село Магал Абдал – 3 ханета; Кул Велед, заедно с Яма – 2 ханета; село Кьотеш – 3 ханета; село Кара хисар – 4 хане- та; село Саръко – 8 ханета; село Тай Демюр – 15 ханета; село Аванлъ – 1 ханета; село Кючюк Али – 4 ханета; село Гайдаджъ – 6 ханета; село Гидекли – 1 хане.

Всичко: 60 ханета. Забегнали.16

С оглед на изведените по-горе задачи на настоящето изследване, прилагам спи- сък на неуточнените села от Омурташкия край, който съдържа насочваща ин- формация за тяхната приблизителна локализация. Тя включва следните рубрики: допълнителни указания към името на селото, ако има такива; най-близко разпо- ложените съседни села с тяхната идентификация; предлаганата приблизителна локализация и исковите данни на ползваните извори. Когато селото се среща в два регистъра, информацията към всяка рубрика се номерира (І), (ІІ).

Гани факъх

Допълнителни указания: заедно със с. Дураклар (дн. с. Станец, общ. Омуртаг, обл. Търговище – на югозапад от гр. Омуртаг).

Съседни села: Добриджелер (дн. с. Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище – на североизток от гр. Антоново); Местанлар (дн. с. Горна Златица, общ. Антоново – на северозапад от гр. Антоново).

Приблизителна локализация: на север от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 264.

Дурмуш (две споменавания)

Допълнителни указания (І) и (ІІ): заедно със с. Чъкръкчълар (дн. с. Малка Чер- ковна, общ. Антоново – на юг от гр. Антоново).

Съседни села: (І) Къзълджълар (дн. с. Глогинка, общ. Попово, обл. Търговище – на югоизток от гр. Попово); Ягджълар (дн. с. Веселец, общ. Омуртаг – на юго- изток от гр. Омуртаг); Евлия (дн. с. Величка, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг); Садъклар (дн. с. Веренци, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг). (ІІ) Ягджълар, Садъклар, Вейслер (дн. с. Орлово, общ. Котел, обл. Сливен – на югоизток от гр. Омуртаг).

Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Омуртаг.

Искови данни: (І) регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 272; (ІІ) регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129/3, л. 16 б.

Еглендже

Допълнителни указания: заедно със с. Евлия.

Съседни села: Садъклар – на югоизток от гр. Омуртаг; Йълънджълар (дн. с.

Змейно, общ. Омуртаг – на югозапад от гр. Омуртаг).

15 Хане – термин, използван в османската данъчна практика за обозначаване на различни по обхват облагателни единици.

16 Андреев, Ст., Калицин, М., Мутафова, Кр. Цит. съч., 189, док. № 6.

Приблизителна локализация: на юг от гр. Омуртаг.

Искови данни: регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 273.

Исалар

Съседни села: Кованджълар (дн. с. Пчелно, общ. Антоново); Куру Вели; Тюрбе- лер (дн. с. Капище, общ. Антоново); Керемеддин (дн. с. Милино, общ. Антоново) – всички на югоизток от гр. Антоново.

Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 10.

Исачалар

Съседни села: Семерлер (дн. с. Семерци, общ. Антоново); Касъргалар (дн. с.

Трескавец, общ. Антоново) – и двете на североизток от гр. Антоново.

Приблизителна локализация: на североизток от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки. ОАК 129/3, л. 16 б.

Йоксюзлер

Съседни села: Кара Хъзърлъ (дн. с. Моравка, общ. Антоново); Касъргалар – и двете на североизток от гр. Антоново.

Приблизителна локализация: на североизток от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 10.

Кара Бакилер

Съседни села: Кара Иса (дн. с. Поройно, общ. Антоново – на югоизток от гр. Антоново); Иляслар (дн. с. Панайот-Хитово, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Антоново); Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Узун Ашъклар (дн. с. Лю- бичево, общ. Антоново – на североизток от гр. Антоново).

Приблизителна локализация: на изток от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 10.

Козлуджалар

Допълнителни указания: заедно с... (името на селото не е отбелязано).

Съседни села: Ягджълар – на югоизток от гр. Омуртаг; Чъкръкчълар – на юг от гр. Антоново; Садъклар – на югоизток от гр. Омуртаг.

Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Омуртаг.

Искови данни: регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки ОАК 129/3, л. 16 б.

Кьосе Салихлер (две споменавания)

Съседни села: (І) Кара Исалар – на югоизток от гр. Антоново; Касъргалар – на североизток от гр. Антоново; Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Куру дере (дн. с. Суха река, общ. Велики Преслав, обл. Шумен – на югоизток от гр. Велики Преслав); (ІІ) Иса Хъзър (дн. с. Къпинец, общ. Антоново – на юг от гр. Антоново); Кара Иса; Семерлер; Узун Ашъклар – на североизток от гр. Антоново.

Приблизителна локализация: на изток от гр. Антоново.

Искови данни: (І) регистър от 1573 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 20, а.е.

261д, л. 5а; (ІІ) регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 11.

Мезидлю

Съседни села: Муса бейли (дн. с. Височка, общ. Антоново, залич.); с. Местан- лар – на северозапад от гр. Антоново; Джелил факих, с друго име Тюркешелер (дн. с. Шишковица, общ. Антоново – на юг от гр. Антоново); Ягджълар – на юго- изток от гр. Омуртаг; Бахадърлар – на юг от гр. Омуртаг, заедно със с. Кайкълар (с. Бряг, дн. сл. гр. Търговище).

Приблизителна локализация: на юг от гр. Омуртаг и от гр. Антоново.

Искови данни регистър от 1573 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 20, а.е. 261д, л. 4а.

Михалчелер

Съседни села: Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Хелваджъ Бахадър (дн. с. Халваджийско, общ. Антоново – на югозапад от гр. Антоново); Куру Вели – на югоизток от гр. Антоново; Тюркеше – на юг от гр. Антоново.

Приблизителна локализация: на юг от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1685–1691 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, D 367, л.

105б.

Орозлар (две споменавания)

Съседни села: (І) Саръ базергян (дн. с. Тъпчилещово, общ. Омуртаг – на се- вероизток от гр. Омуртаг; Хюсеинлер (дн. с. Долна Хубавка, общ. Омуртаг – на северозапад от гр. Омуртаг); Сютджилер (дн. с. Остра могила, общ. Котел – на югозапад от гр. Омуртаг); (ІІ) Мечикджилер (дн. с. Беломорци, общ. Омуртаг – на североизток от гр. Омуртаг); Саръ базергян; Хюсеинлер; Съгърджълар (дн. с. Рътлина, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг.

Приблизителна локализация: на север от гр. Омуртаг.

Искови данни: (І) регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 261; (ІІ) регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129/3, л. 16б.

Саръ юрюкян

Съседни села: Хелваджъ Бахадър – на югозапад от гр. Антоново; Куру Вели – на югоизток от гр. Антоново; Тюркеше – на юг от гр. Антоново.

Приблизителна локализация – на юг от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1685–1691 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, D 367, л.

105б.

Саръклъ

Съседни села: Садък – на югоизток от гр. Омуртаг; Десботлу (дн. с. Росица, общ. Омуртаг – на северозапад от гр. Омуртаг); Казган бънаръ (дн. гр. Котел).

Приблизителна локализация: в близост до гр. Омуртаг.

Искови данни: регистър от 1685–1691 г., НБКМ, Ориенталски сбирки., D 367, л.

105б.

Ходжа Сейфи

Съседни села: Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Узун Ашъклар – на североизток от гр. Антоново; Местан-и кебир ( дн. с. Долна Златица, общ. Анто- ново – на северозапад от гр. Антоново).

Приблизителна локализация: на север от гр. Антоново.

Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 11.

Юнуслар (две споменавания)

Допълнителни указания: (І) заедно със с. Кушлар (дн. с. Птичево, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Антоново); (ІІ) заедно със с. Сагир кечи (дн. с. Горно Козарево, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг).

Съседни села: Кара Исалу – на югоизток от гр. Антоново; Авланлъ (дн. с. Стара река, общ. Антоново – на югозапад от гр. Антоново); (ІІ) Кара Исалар; Куру Вели – на югоизток от гр. Антоново; Керемеддин – на югоизток от гр. Антоново.

Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Антоново.

Искови данни: (І) регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 274; (ІІ) регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129/3, л. 16б.

Ябаб Синанлар

Допълнителни указания: заедно със с. Садъклар – на югоизток от гр. Омуртаг.

Съседни села: Чакръкчълар – на югоизток от гр. Омуртаг; Евлия – на югоизток от гр. Омуртаг; Йълънджълар – на югозапад от гр. Омуртаг.

Приблизителна локализация: на юг от гр. Омуртаг.

Искови данни: регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 273.

SÂBIK UŞAK MÜFTÜLERİNDEN AHMET ŞEVKİ DİNLER, Ömer AŞÇI

SÂBIK UŞAK MÜFTÜLERİNDEN AHMET ŞEVKİ DİNLER

Ömer AŞÇI

Ahmet Şevki Dinler; 1951 yılında üstlendiği Uşak Müftülüğü görevini 13 sene sürdürmüş ve Uşak halkının hafızasında olumlu izler bırakmış, ilmi ve aksiyonerliği ile ön plana çıkan müstesna bir din adamıdır.

Ahmet Şevki Dinler; Balkan Harbi yenilgisiyle Osmanlı Hakimiyetinden çıkan Bulgaristan’da varlık kavgasının ortasında dünya’ya gelmiş; eğitimci, din adamı, şair, yazar..vs. gibi vasıflarıyla önemli bir dava adamıdır. Bulgaristan Türkleri için önemi büyük bir kurum olan Mekteb-i Nüvvâb ( Müftü Okulu) mensubu olan Ahmet Şevki Bey, 1951 yılında ki göçle gelen Türkiye’de din eğitimine olumlu etkiler bırakmış bir jenerasyonun bileşenidir.

Günümüz Uşak Şehri Ahmet Şevki Dinler’i ne kadar hatırlar bilmem ama oğlu İnşaat Mühendisi Ömer Dinler, 1994 yerel seçimlerinde Refah Partisi Uşak Belediye Başkan Adaylığından dolayı hatırlanacaktır.

Ahmet Şevki DİNLER’in Hayatı

Ahmet Şevki Dinler; Bulgaristan’ın, Deliorman olarak bildiğimiz bölge şehirlerinden Razgrad’ın Kılıçköy (Nojarovo)’de 1911 yılında dünyaya gelmiş. Belgelerde adı Ahmet Şaban Mustafa/Şevki olarak geçmektedir.

Deliorman bölgesinde her Türk köyünde Nüvvab’dan mezun olan en az 1 ya da 2 talebe olup, bazı köylerde bu sayı 10’a kadar çıkmıştır. Örneğin 120 hanelik Kılıçköy (Nojarovo) da Nüvvab mezunu 9 kişi bulunmaktadır.

O’nun dünyaya geldiği yıl Osmanlı Devleti’ne karşı Balkan milletlerinin başlattığı isyan yıllarının başlangıcı olan önemli bir dönemeçtir.

Ahmet Şevki Dinler; ilk ve orta öğretimini Razgrad şehrinde tamamlayarak dönemin en popüler okullarından Mekteb-i Nüvvâb ( Müftü Okulu)’a kaydolacaktır.

Ahmet Şevki DİNLER’in Mekteb-i Nüvvâb( Müftü Okulu) Eğitimi

Ahmet Şevki Dinler; Deliorman Bölgesi’nin merkezi sayılan Şumnu şehrinde Şerif Halil Paşa Camiinin yakınlarında açılan Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu) Nüvvâb okulunun Tâlî Kısmını fevkalâde derece ile 1931/1932 eğitim yılında bitirmiştir. (Bulgaristan’da Türk-İslâm Eğitim ve Kültür Müesseseleri ve Medresetü’n-Nüvvâb, haz.: Haşim Ertürk ve Rasim Emiroğlu, edit. Ekmeleddin İhsanoğlu, İstanbul 1993, s. 59.)

Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu) Neden Önemli?

Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu); iki kısımdan meydana gelmiştir. Öğrencilerini rüştiye (ortaokul) ve medreselerden alarak tali (lise) kısım 5 yıl ve âli (yüksek) kısım 3 yıl olmak üzere eğitim vermekteydi.

Tali (lise) kısımdan mezun olanlar ilkokul öğretmeni, müftülüklerde şeriye kâtibi olarak çalışmışlardır. Âli (yüksek) kısım mezunları ise müftü, müftü yardımcısı ve ortaokul öğretmeni olarak görev yapmışlardır. Nüvvab okulunun müfredatında dini dersler kadar fen derslerine de yer verilmiş hiçbir zaman klasik bir medrese olma özelliği göstermemiştir. Âli kısmın tanınması konusunda Bulgar hükümeti ile sorunlar yaşanmıştır.

Nüvvab Bulgaristan Müslüman Türk varlığının korunmasında oldukça etkili olmuştur.

Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu); Osmanlı İmparatorluğu ile Bulgaristan’ın imzaladıkları İstanbul Muahedenâmesi’nde kararlaştırılmasına rağmen 1922 yılında açılabilmiş 1951 yılına kadar değişik adlandırmalarla devam etmiş ve Türkiye’de ki İmam Hatiplere ve Yüksek İslam Enstitüsü’ne ilham kaynağı olmuş fenomen bir kurumdur.

Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu) 1922 yılında açılırken Türkiye’de, o güne kadarki dönemlerin en önemli eğitim ve öğretim kurumları olan medreseler kapılarını bir daha hiç açılmamak üzere kapatıyordu.

“Şumnu Nüvvab Okulunun açılması ters bir zamana rastlamıştı. Türkiye’de Büyük Zafer kazanılmış, saltanat kaldırılmıştı. Türkiye’de medreselerin kapatıldığı, eğitimin birleştirildiği bir zamanda Bulgaristan Türkleri için “medrese” adıyla bir yüksekokul açılması, Türk tarihinin akışına ters görünüyordu.”

Ahmet Şevki Bey, Nüvvab öğrencilerinin 1928 yılında ki boykot olayında başrolde idi. Öğrenciler, okulun 4 ve 5. sınıflarının Pedagoji ve İlahiyat (imam-hatip) şubelerine ayrılmasını istiyorlardı. Çünkü imam ve hatiplik onları artık tatmin etmiyordu. Öğretmenlik kutsal ve câzip bir durum almıştı. Bu isteklerini Başmüftülük kabul etmedi. 1930-1931 ders yılında dilekçe yazarak okul müdürü vasıtasıyla Başmüftülüğe ilettiler ve Ekim ayında köylerine dağıldılar. Öğrencilerin temsilci olarak bıraktıkları önderler arasında Ahmet Şevki de vardı.(Osman Keskioğlu, a. g. e., s. 88)

Şumnu’da 5 kişilik bir boykot tertip komitesi kaldı: (Mehmed Fikri, Ahmed Şevki, Tahsin Nuri, Osman Seyfullah, Hafız Hüseyin Hasan) iş büyümüştü. İşin garibi o zaman hocaları tutan “İntibah” gazetesi boykotu destekliyor. (Osman Keskioğlu – Bulgaristan’da Türkler - Kültür Bakanlığı Yayınlar)

Ahmet Şevki Dinler’in Yazarlık Serüveni

Ahmet Şevki öğrencilik yıllarında yazmaya başlamış ve şiirlerinden birkaçı Bulgaristan’da çıkan İntibâh (1927-31) ve Rehber (1928-1933) gazetelerinde yayınlanmıştır.

YETTİ ZULMET

Bugünün Gençliğine

Yürü ey genç azmin felâh yoludur

İstikbâlin emellerle doludur,

Yürü, durma sen yerinde bir lahza,

Yürü; sana açılmıştır her sâha

Bu cehâlet zindanından artık çık!

Çalış, uğraş, atıl, didin böyle yık,

Terakkîne mâni olan her bendini

Takdîr etsin bütün dünyâ sa‘yini

Mâdem ki sen Avrupa’nın mahsûlü,

Elvermez bu eski Asya usûlü,

Yüksel artık alnın değsin semâya,

Yüksel bugün rütbe kazan ferdâya

Vatanın bir semâsa; sen âfitâb

Bak saklamış seni siyâh bir sehâb.

Yırt cehâlet perdesini; et şitâb!

Yetti zulmet âfâka doğ ey şebâb!..

Rehber gazetesi 07. 09. 1929, sa. 86, s. 4

Ahmet Şevki, öğrencilik yıllarında 1931 yılında Şumnu İntibah Matbaası’ndan “İrşad Sesleri - Şumnu Medresetü’n-Nüvvab talebesinden Ahmed Şevki” ismiyle bir kitap yayınladı. Bu eser Kur’an-ı Kerim ayetleri çevresinde dini tahliller içeren geniş vaazlar şeklinde kurgulanmıştı.

Sofya’da bulunan Nüvvâb Matbaasından 1942 yılında çıkmış “Çocuklarımıza Din Dersleri” ismiyle Rüştiye (Orta) Okulları için yazdığı ders kitabı vardır. Bu din dersi kitabı pek çok ilmihal kitabında karşılaşılan plana sahiptir. Buna göre, önce itikadi konular anlatılmakta (sayfa 3-18), daha sonra kitabın hacmine göre geniş bir şekilde ibadet ve muamelat bahisleri işlenmekte (s.18-72), nihayet bazı ahlak meselelerine kısaca temas edilmektedir (sayfa 72-75)

Ayrıca Sofya’da bulunduğu dönemlerde Medeniyet (1933-44) Gazetesinde bir yazı dizisi yayınlamıştır.

1947 yılında Razgrad’da öğretmenlik yaptığı dönemde “Alfabe ve Okuma Kitabı“ ismiyle çıkardığı bir eseri vardır.

Ahmet Şevki Dinler’in Bulgaristan Memuriyeti

Ahmet Şevki Dinler, 1935 yılında Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu) mezuniyeti sonrası Razgrad Kurnalı Camii bahçesinde bulunan Razgrad Rüştiyesine müdür olarak atandı. Arapça, Rusça ve Bulgarca bilmekteydi.

“Rüştiye üçüncü sınıfa yine Razgrat’a gittim. Okul müdürü Şumnu Nüvvab Medresesi’nden mezun Ahmet Şevki’ydi (Türkiye’ye geldiğinde Uşak Müftüsü olmuştu). (Deli Orman’ın koca çınarı Ahmet Hezarfen-Ayhan Aydın)

Ahmet Şevki Dinler, 1937 yılında Bulgaristan Başmüftülüğü nezdinde bulunan Vakıflar Müdüriyeti Arz Memuru olarak göreve başladı. Bulgaristan Baş Müftüsü Abdullah Sıtkı Efendi (1936-1945)‘nin kızıyla evlenmiştir. Bu evlikten 3 çocuğu olmuştur.

Ahmet Şevki Dinler; bu yıllarda başkent Sofya’da bir grup arkadaşıyla “Nüvvap Matbaası”nı kuracak ve kurucu müdür olarak 1947 yılına kadar bu görevde kalacaktır.

Sofya’da baş müftülük matbaası bulunmaktadır ki Nüvvab’ın ilk mezunlarından olan Osman Seyfullah, Ahmet Şevki ve Mehmet Fikrinin kurmuş olduğu Müdafaa-i İslam Cemiyeti tarafından bu matbaada haftalık “Medeniyet Gazetesi”çıkarılmıştır. (Bulgaristan’da Şumnu Şehrinde “Medresetün Nüvvab”: 1922-1948 Osman KILIÇ-Nüvvab Medresesi Muallimi, Emekli Diplomat/Hasan Hüseyin YILMAZ-Uşak Üniversitesi, Fen-Edebiyat Fakültesi, Coğrafya Bölümü)

1947 yılından 1950 yılına Türkiye’ye göç edinceye kadar Habip-köy (Valdimirovtsi) vb. yerlerde ilkokul ve ortaokul öğretmenliği yapmıştır.

Bulgar Komünist Partisi İktidarı ve Zulüm

Bulgaristan’ın 2. Dünya Savaşı’na Almanya’nın yanında katılmasının ardından, Sovyetler Birliği ülkeyi işgal etti. Faşist rejim devrildi, yerine komünizm geldi. Artık idare Sovyet destekli Vatan Cephesi’nin elindeydi. Bulgaristan’da iktidara gelen Komünist Partisi tarafından Türk azınlığının dini yaşamına ve geleneksel kıyafetlerine de müdahale etti. Medreseler ve Kur’an kursları kapatıldı.

Komünist Bulgar yönetimi, eski rejime hizmet etmiş birçok Müslüman din âlimini tutuklamış veya idam etmiştir. 1948 yılında Nüvvab okulundaki en ünlü öğretmenlerden birisi olan Osman Kılıç’ı, polis, öğrencilerini casusluk faaliyetleri yürüten organizasyonlar kurma yönünde teşvik ettiği gerekçesiyle tutuklamıştır. Bu konuyla ilgili Şumnu’da devam eden sürecin sonunda Osman Kılıç, idam cezasıyla cezalandırılmış, daha sonra bu ömür boyu hapse ve nihayetinde 15 yıl hapisle sonuçlanmıştır.

Bulgaristan’dan 1950 Göçü

Bulgar hükümeti Türkiye’ye bir nota vererek sınır kapısını açmasını istedi ve 1950-51 yıllarında 154.393 kişi Türkiye’ye göç etti.

Bulgaristan’dan Anadolu’ya göç eden göçmenler arasında bulunan Mekteb-i Nüvvâb (Müftü Okulu) mezunu Ahmet Şevki Dinler, Yusuf Ziya Ersal, İsmail Ezherli, Ahmet Davudoğlu, Osman Keskioğlu gibi din adamları ve öğretmenler misyonlarını Türkiye’ye taşıyarak birçok hizmette bulundular.

“Türkiye’deki dini boşluk korkunç bir uçurum halini almıştır. Balkanlar’dan gelen bazı arkadaşlar olmasa okulda ders okutacak hoca bulunamayacaktır.” (Nihat Sami Banarlı-Cumhurbaşkanı Cemal Gürsel’in İstanbul Yüksek İslam Enstitüsü ziyaretinde ki söylemi)

Ahmet Şevki Dinler’in Türkiye Memuriyetleri

Ahmet Şevki, Türkiye göç ettikten sonra 1950 yılında “Dinler” soyadını almış ve kısa bir dönem Kütahya Altıntaş İlçe Müftüsü olarak görev yapmıştır.

Ahmet Şevki Dinler, 2 Mayıs 1951 yılında Kütahya Vilayeti Uşak Kazası Müftüsü olarak atamış olup 15 Temmuz 1953 tarihinde Uşak’ın vilayet statüsü kazanması sonrası görevine devam etmiştir. Tedavi amacıyla gittiği İstanbul’da 18 Ekim 1964 tarihinde vefat ederek Eyüp Sultan Mezarlığına defnedilmiştir.(Uşak Üniversitesi Arş. Gör. Hasan Hüseyin Yılmaz'da alınmış bilgi)

RÛHUMDAN SESLER

Bu ân yine âh u vâh ocağına ulaştım

Senin dünkü ilhâmlı âfâkını dolaştım.

Tek bir mesût görmedim, ağlıyordu âfitâb

Nûr-â-nûru boğmuştu zulmet-feşân bir sehâb

Irkının o şâhâne dehâsıyla kurduğu

O ilâhî hükûmet, yavuzların doğduğu

O müşerref belde hem yüzbinlerce nüfûsun;

Hıçkırıyor elinde hicrân saçan kâbûsun.

Mâsûmların nâlesi inletiyor âfâkı,

Gelen lânet lahitten parçalıyor a‘mâkı

Hârikalar doğuran yüksek alın asılmış,

Hürriyeti haykıran o gür sesler kısılmış

Lâkin yine birinin kavuşmamış âmâli

Kalplerinde yaşıyor dünkü günün celâli

Bu muhakkak, zîrâ hiç unutulmaz o şevket

Unutulmaz o ikbâl yaşadıkça bu millet!

İntibâh, 20. 12. 1929, sa. 41, s. 3

След 86 год. Ая София (Света София) е отново джамия, Басри Зилябид

След 86 год. Ая София (Света София) е отново джамия

1. Св. София е построен от Император Юстиниян. Строежът на църквата е започнат през 532 г. и завършен след 5 години през 537 г.
2. През 1453 г. когато Султан Мехмед II - Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол като знак на победата превръща църквата Св. София в джамия и основава вакъф за нея. Превръщането най-голямата църква в джамия е традиция на мюсюлманските владетели когато един град не се предава мирно и е превзет чрез сражение. Мозайките които изобразяват човешки фигури т.е. иконите били замазани повърхностно, не са премахнати изцяло а останалите върху които няма човешки фигури не са пипнати.
3. След създаването на Република Турция, на 24 ноември 1934 г. с решение на Министерския съвет и одобрението на Президента М. Кемал Ататюрк джамията е превърната в музей.
4. С идването на демокрацията в Турция след 1946 г. желанието и искането въпросът с Ая София да се реши винаги е било на дневен ред. Много политици имаха желанието да превърнат музея отново в джамия но вероятно политическите обстоятелства не бяха удобни.
5. През 2005 г. Исмаил Кандемир, пресдедател на Сдружение за подпомагане вечни вакъфи, исторически сгради и околната среда, започва съдебна битка за възстановяването на джамията. Първото дело завършва с неуспех. Второто дело от 2016 г. трае две години и пак е неуспешно. Третото дело на 2 юли 2020 г. се проведе с искане за „отмяна на решението на Министерския съвет за превръщане на Света София от джамия в музей“ и 10-и департамент на Държавния съвет на 10 юли 2020 г., отмени решението на Министерския съвет от 24 ноември 1934 г. за превръщането на Света София от джамия в музей. Съдът заяви, че по закон не е възможно да се използва Света София, освен за джамия поради желанието на учредителя което в вписано в учредителния акт на вакъфа (фондация) и не е възможно юридически да се използва за друга цел.
6. Минути след решението на съда с президентския указ Света София беше прехвърлена в Диянета (Председателството на вероизповеданията) и върната в статут на джамия.
7. Откриването ще стане на 24 юни 2020 с кланяне на петъчния намаз.
Аллах да е доволен от всички, които работеха по това велико дело.
Басри Зилябид 

Нотариален акт от 1936 г. според който собственик на джамията е
Ебул Фетих Султан Мехмед Вакфъ. т.е. Фондация "Султан Мехмед Завоевателя"

Вътрешната част на сградата с иконите 

Исмаил Кандемир, учител по Математика,
води съдебни битки за възстановяване на джамии, исторически сгради и чиста околна среда

Указ на Президента Ердоган с който джамията е прехвърлена към Диянета. 

AYASOFYA MÜZELİKTEN ÇIKIP TEKRAR CAMİ OLDU, ŞÜKÜRLER OLSUN.

CUMHURBAŞKANI ERDOĞAN AYASOFYA'NIN İBADETE AÇILACAĞI TARİHİ DUYURDU (10 Temmuz 2020 20:53'te yapılan konuşmadan)

Cumhurbaşkanı Recep Tayyip Erdoğan, Danıştay'ın 1934’teki Bakanlar Kurulu’nun camiden müzeye dönüştürülmesi kararını iptal etmesinin ardından Millete Sesleniş konuşması yaptı. Cumhurbaşkanı Erdoğan Ayasofya'nın ibadete açılacağını tarihini açıklayarak, "Hazırlıkları süratle tamamlayarak 24 Temmuz 2020 Cuma günü, cuma namazıyla birlikte Ayasofya'yı ibadete açmayı planlıyoruz" dedi.

İşte Cumhurbaşkanı Erdoğan'ın açıklamalarından satır başları:

Danıştay bugün 1934 tarihli bakanlar kurulu düzenlemesini iptal etti. Biz de buna dayanarak çıkardığımız bir Cumhurbaşkanlığı düzenlemesiyle Ayasofya'nın tekrar cami olarak hizmete açılmasını sağladık. Ayasofya 86 yıl sonra cami olarak hizmet vermeye başlayabilecektir.

6 ay gibi süre içerisinde yapacağımız bazı hazırlıklar var. Bu konuda görüş belirtmenin ötesindeki her türlü tavrı ve ifadeyi, bağımsızlığımızın ihlali olarak kabul ederiz. Şu anda hemen arkamda bakınız dev bir vakfiyename vardır. Ve bu Fatih'in vakfiyenamesidir. Bunun içinde ne varsa o bizim için asıldır. Türkiye olarak biz de tarihi ve hukuki haklarımıza sahip çıkma konusunda aynı anlayışı bekliyoruz. Bu tam 567 yıllık bir haktır. İnanç odaklı bir tartışma yapılacaksa bu Ayasofya değil, İslam düşmanlığı ve yabancı nefreti olmalıdır. Bu kararın arkasında duran tüm siyasi partilere ve liderlerine STK'lara, milletimizin her bir ferdine şükranlarımı sunuyorum.

Fatih Sultan Mehmet Han doğrudan Ayasofya'ya yönelir. Bizans halkı akıbetlerini beklemektedir. İstanbul'un Fatihi fetih sembolü olarak sancağını Ayasofya'nın ortasındaki mihrabın bulunduğu yere diker. Kubbeye doğru bir ok fırlatır ve ilk ezanı da kendisi okur. Böylece fethini tescillemiş olur. Tarihçilerin yazdığına göre Ayasofya'nın kubbesine çıkan Fatih Sultan Mehmet Han, yapının harap görüntüsünü görünce şunu söyler: "Kayser'in kasrında örümcek perdedarlık ediyor, Efrasiyab'ın sarayında da baykuş nevbet çalıyor."

Rodop Manileri, Hayriye Süleymanova ve Emil Boef

Rodop Manileri
Hayriye Süleymanova ve Emil Boef
Narodna Prosveta Yayınevi, Sofya 1965
Kitapta 2.000 adet mani bulunmaktadır.  

Köstendilli Mollazade Ahmed Efendi'nin mezar taşı

Fatiha
Rüzgar etti yine bir
nahl-i şanı hâkisar,
Kim ederdi sayeban-ı
zıll-ü zalilin çok ehad,
Mollazade Ahmed Efendi
bi-Köstendilî Rebîülevvel
Sene 1101 (1690)

Not: Bugün harap halde olan Köstendil Fatih Camii içinde bulunmaktadır. 

Ислямът в България (1878-2018), Басри Зилябид

Представяне на книгата Ислямът в България (1878-2018)
Книгата се състои от един увод и седем раздела. Първи раздел разглежда броя на мюсюлманите в България - турци, помаци, роми и др. Тук се представят на турската аудитория архивни документи на Държавна сигурност, доклади за броя мюсюлманите през различни години и се прави опит за намиране на настоящия брой на мюсюлманите. Официалните преброявания особено манипулират броя на ромите мюсюлмани и помаци. Според нашите изчисления общия брой на мюсюлманите в страната е около %15 процента.

Bulgaristan’da İslam (1878-2018)

              Издадена е от ИК Инкъляб в Истанбул, 446 стр.

Втори раздел разглежда възникването и институционализирането на Главно мюфтийство като представител на исляма в България. Главното мюфтийство е наследство завещано ни от Османската империя. Тя въпреки че се оттегля от балканските земи за да запази правото на свободно изповядване на мюсюлманите поставя клаузи които да гарантират свободната комуникация на отделните мюфтии в областите със шейхюлисляма в Истанбул. Първоначално Високата порта - така се назовава османското правителство - е против съставянето на “Главно мюфтийство”. Иска всеки районен мюфтия директно да контактува с  шейхюлисляма т.е. главния мюфтия в Истанбул. По този начин главата на мюсюлманите от религиозна гледна точка ще е шейхюлисляма а не главния мюфтия в София. Но след известно време поради различни обстоятелства се съгласява да има Главен мюфтия в София и комуникацията на провинционалните мюфтии с Истанбул да става чрез главния мюфтия в София. Освен историческите събития и биографиите на главните мюфтии в тази глава широко се разглеждат проблемите на Главно мюфтийство за регистрация и вакъфско имущество възникнали след демократичните процеси. Съдебните битки, митингите водени в столицата и провинцията и тн.

Трети раздел разглежда зулумите, несправедливостите, тиранията упражнявана върху мюсюлманите в следосманския период до днес. Насилственото покръстване на помаците през Балканската война, мисията на Дружба Родина, насилствените преименувания от 1964, 1972 и най-последно през 1984 г., и приносът на Наим Сюлейманоглу за краха на асимилаторската кампания.

Четвърти раздел е озаглавен Ахмед Доган и партия ДПС като политически представител на мюсюлманите. Тук се разглежда развитието на партията през годините, разцепленията от нея и се поставя въпроса, правата и свободите на мюсюлманите изцяло постигнати ли са? Какво се прави за запазване на религиозна и етническа идентичност.

Пети раздел е отредена за османските вакъфи по нашите земи. Тук се дава информация за начина на учредяване на вакъф и какво представлява вакъфа.

Според изследванията на Саади Байрам в статията си от 1988 г., Турски вакъфи и вакъфски паметници в България, той установява 402 вакъфа. Тук трябва да отбележим, че един вакъф съвсем не означава една постройка или няколко декара земя. За пример искам да дам вакъфа на патрона на русенското духовно училище Мирза Саид Паша. Вакъфът му е учреден на 20 януари 1846 г. и включва следните дарения: една джамия в Русе, един мектеб (училище), едно медресе, една джамия в Тутракан, една джамия и едно медресе в центъра на Добрич, още 5 джамии, 3 медресета, един мектеб, едно текке, едно чешме и 4 кладенеца в добричкия регион, едно медресе в Бабадаг (Румъния), едно голямо текке с джамия в Шумен, една джамия в с. Махмуд капусу в Костанца (Румъния), 3 кладенеца в русенското с. Мартин и ремонт на джамията в Нови пазар. За поддържането на тези сгради е вакъфирал следните имоти: 35 броя магазини в Русе, едно кафене, място за кафене, 14 декара лозя извън Русе в местността Долни дунавски ливади, при нея една градина за бостани; 4 броя магазини, 4 броя изби, 4 кафенета в Тутракан; една кланица в близост до Силистра, 2 броя мелници в границите на Козлуджа (Суворово) в местността Тахта кюпри, една мелница в гр. Балчик; един хан състоящ се от 10 стаи, обор и кафене в Нови пазар и до него една къща с една стая, кухня и двор. Ето всичко това понеже се съдържа в един учредителен акт се счита за един вакъф. Разбира се всеки отделен вакъф може да съдържа по-малко или повече от горе споменатия. Представата ни за османските въкъфи трябва да бъде по този начин. И последно за учредителския акт да споменем че учредителя определя длъжностите в джамията и медресетo и техните възнагражденията, назначава управител на вакъфа и определя по какъв начин това управление ще продължи. Важен елемент който се съдържа във всеки един вакъфски учредителен акт е дуа и беддуа т.е. учредителят прави писмена дуа като отправя молба към Всевишния да възнагради всеки който процедира според условията които е поставил и който се грижи за вакъфа и не го ощетява. Заедно с това прави и беддуа – проклятие, за този, който ощетява и не спазва поставените правила. Учредителният кат се нарича вакфие или вакъфнаме, обнародва пред кадията и се вписва в кадийския регистър.

Този раздел разглежда и въпроса за броя на джамиите строени през османския период и доколко те са достигнали до нас. Изследването показва следните резултати: 447 броя били джамиите намиращи се в центровете на днешните областни градове. Днес само %6 от тях съществуват, %94 са разрушени. В общинските центрове %30 съществуват, %70 са разрушени. За селата са съжаление не успяхме да направим проучване защото това е доста сложна и изисква колективна работа.

Шести раздел е отредена за ислямското религиозно образование в България. Тук заема важно място учредяването на Медресетюн Нювваб в Шумен, което пак е клауза в договорите между Османската империя и България. Разглежда се историята на училището, преподаватели и програма. Особено място заемат 114-те биографии на завършилите това училище. Това огнище на знание, морал и ценности дава много видни личности на мюсюлманската общност както в България така и в Турция, зощото много от тях през 1950-51 г. се преселват. В този раздел за първи път на турска аудитория се представят видни личности от помашката мюсюлманска общност а именно: мюфтията на Златоград Кямил ефенди, Молла Раиф ефенди от Мадан, Молла Садък, Хафъз Ахмед Кукалев, Мехмед Табак, Мехмедали ефенди от Белица и Абдуллах ефенди от Чепеларе.

Още в този раздел се разглежда развитието на трите средни духовни училища и Висшия ислямски институт в София, техните преподаватели през годините.

Последният раздел е за привързаността на мюсюлманите към религиозните ценности като вяра и ибадет, харам и халал. Тук представяме на турската аудитория резюме от анкетното изследване на група български изследователи начело с Евгения Иванова а именно Мюсюлманите в България: динамика на нагласите (София, 2017)

Какви са изводите от изследването?.. Отговорът на въпроса ислямът в България ще съществува ли за напред или не? Това ще зависи от самата мюсюлманска общност доколко е издръжлива и работи за развитието на религиозната си идентичност. Историческият пример на испанските мюсюлмани стои пред нас. Борбата на Европа за изстласкване на исляма на изток все още продължава.
Желаещите могат да си поръчат книгата чрез искане до: bulgaristanalperenleri@gmail.com - за България (10 лв) или от
https://www.babil.com/ за Турция.