BULGAR TÜRKLERİ TARİHİ

Şuandaki Bulgarların Türk soyundan geldiklerini delilleriyle ispatlayan Macar yazar Geza Feher'in kitabı. İyi okumalar.

Исмаил Гюзун: Голяма мъка е да ти вземат вярата

28 март 2008 16:51 радио "Фокус" - Пирин, Информационна Агенция Фокус
Исмаил Гюзун е на 74 години. Роден в гоцеделчевското село Брезница, където живее и сега. През 1973 г. става пряк участник в насилствената промяна на имената на мюсюлманите в България. Събитието остава завинаги в историята с трагичните случаи в селата Корница и Брезница, които дават и жертви по време на тези събития. Трима са убитите в Корница, а двама в Брезница. Днес се навършват 35 години от така наречените Корнишки събития. Пред радио “Фокус” – Пирин Исмаил Гюзун разказва за събитията“Фокус”: Предстои една тъжна годишнина за вашето село Брезница и за съседното Корница. Преди 35 години смениха имената ви. Разкажете как стана това?Исмаил Гюзун: Стана с бой – изтрепаха ни. Ей тук на главата, виждате ли го – то се забелязва. Има белег. Хванаха пушката изкъм цевта и с приклада ми отпраха главата. Тогава ми строшиха и крака и вече не мога да ходя добре с него. Двамина човека от село убиха, а другите сме пребити от бой. “Фокус”: Как се казваха убитите, помните ли имената?Исмаил Гюзун: Тефик Хаджи и Исмаил Кальор са двамата. Убиха ги, за да може да се уплашим и да се съгласим да ни сложат християнски имена. Кой може да се съгласи да си даде вярата? Това е все едно да се откажеш от вярата и да вземеш друга вяра. И така ... изтрепаха ни. “Фокус”: Какво точно се случи тогава. В домовете ви ли дойдоха или ви извикаха някъде?Исмаил Гюзун: Дойде човек от Корница, който ни каза, че там ще има събрание. И ни каза да идем там, да се разберем и да чуем какво важно нещо ще ни кажат. А той всъщност ни е подмамил нарочно да идем там и да ни хванат.“Фокус”: Значи той е бил предател?Исмаил Гюзун: Да, предател.“Фокус”: А той от вашите хора ли беше или християнин?Исмаил Гюзун: От нашите беше. Дойде тука. То вече е било вързано селото Корница – пълно с милиция, но те са го пуснали нарочно да дойде тука и да ни закара и нас там. Да ни подмами. И ние отидохме да чуем какво ще кажат. Не знаехме дали е за хубаво или за лошо, ама тръгнахме. И ни пресрещнаха. Имаше един младеж, който беше тръгнал от Лъжница да си закара булка Тефик Хаджи се казваше. Любили са се с някаква мома от Лъжница и са се били разбрали да иде да си я закара от там за булка. И те, като ни пресрещат не знаят, че там върви и го убиват на пътя, пред нас. От куршума кръвта така започна да шурти, чак пяна излизаше. Майка му падна върху него. А те дойдоха и й казват на нея: “Ти майка ли му си?”, а тя казва “Майка съм му”. А те: “Каква си красавица. Айде да те закараме ей там в дерето.” Приказваха ги такива на майка му, дето си мъкнеше косата от мъка, че са го убили. И така .. биха ни колкото си искаха и после си дойдохме. “Фокус”: А вие само мъже ли бяхте тръгнали от селото?Исмаил Гюзун: Ние бяхме много – почти цялото село. И мъже и жени. Прекарваха ни през един язовир – той е между Корница и нашето село Брезница. “Фокус”: Защо ви накараха да минете оттам?Исмаил Гюзун: Да ни изтезават. Пресрещнаха ни да не минаваме по пътя, дето си ходим, а да влезем във водата – да ни хванат по-лесно. На една жена, тя ми е комшийка, във водата й паднаха шалварите. Нали знаете, че нашите жени ходят така – с шалвари. Като излезе от водата беше без шалвари. Една друга се случи че имаше 2 чифта у нея, та й даде. След това си дойдохме от там. Тук имаше един старец – Исмаил Кальор се казваше. Той си се греел на огъня, на оджак, на старата къща. Греел си се и те дойдоха тука с пистолетите, отвориха вратата и в главата го гръмнаха и го убиха на място, пред нас. Убиха го, да ни изплашат и да ходим да си сменяме имената, да си дадеме вярата. Започнаха да ходят по селото, закарваха ни в читалището, караха ни да се подпишем, че си сменяме името. Няма да ни питат ти какво избираш, а слагат това дето на тях им е удобно. На мен по прякор ми казват Млякото. И аз затова исках да ми сложат това име, ама не се съгласиха. “Фокус”: А какво име ви дадоха?Исмаил Гюзун: Да го кажа ли? Не знам, много ми е грозно това име. Самуил. “Фокус”: И как ви стана цялото име, след като го промениха?Исмаил Гюзун: Самуил Юлианов Гюзелев. И още по-голяма срамота. Баща ми беше починал и неговото име смениха. И на починалите хора ги смениха – на всичките. И така ми казаха, че ще се казвам вече. Не Исмаил Гюзун, а Самуил Гюзелев. Добре, че дойде това време и пак се оправиха нещата. Сега вече сме весели и сме добре и доволни. “Фокус”: Спомняте ли си често за тези случаи и разказвате ли на младите какво е било тогава?Исмаил Гюзун: Ооо, разказваме им. Това може ли да се забрави. Даже на 29 – ти декември, като ни върнаха имената, всяка година тогава тука има концерти, веселби, празненства – всяка година. Казваме го Куртулуш Байрям – че сме се куртулисали от тая мъка. “Фокус”: А тази годишнина от събитията на 28 март отбелязвате ли я?Исмаил Гюзун: Това е тъжна дата. Не я тачим толкова. Тука имаме паметник в село на двамата дето ги убиха. Има и в съседното село Корница паметник – там трима убиха. Иначе ние си празнуваме на 29-ти декември, когато сме се отървали от това. “Фокус”: Освен убитите знам, че е имало много хора дето са лежали по затворите или пък са ги изселили. Така ли е?Исмаил Гюзун: Имаше, да. И аз бях репресиран през 89-та година. Откараха ме в Ботевград.“Фокус”: Там са ви изселили?Исмаил Гюзун: Репресираха ме. Изпратиха ме там да живея.“Фокус”: Кога беше това?Исмаил Гюзун: През 89-та година. Бяхме много мъже от тука. Там седях 4 дни и после ме пратиха в Сливница“Фокус”: Цялото семейство ли ви изпратиха там?Исмаил Гюзун: Не, само аз. Самичък бях“Фокус”: И защо е станало това?Исмаил Гюзун: Никой не ти обяснява защо. Дойдоха у нас, взеха ме и ме закараха там. Заведоха ни на полигона в Сливница. Имаше един майор Тимев. Дано Господ да го поживи – да е здрав и жив. А ние го казваме – Аллах да го закриля. Той ме забеляза, че не мога добре да ходя с крака и вървим така заедно и аз разказвам всичко ей това, дето и на теб сега го разказвам – какво сме преживяли. А той ми казва: “Ти знаеш ли какво досие има за теб от вашето село?” А аз го питам “Какво досие? Дали отидох на някой да откърша от царевицата да дам на децата или взех от чуждото сено да нахраня коня. Дали съм набрал чужд боб? Какво съм направил, та тук сакат човек ме карате да марширувам?”. Аз бях във военни дрехи. Тогава бях на 69 години, а те ме облякоха като военен. И той тогава ми каза, че в мойто досие са се подписали партийния секретар на селото и кмета, че съм убил двама българи на площада, когато са ни сменяли имената. Аз се засмях и му казах: “Ако някога се случи да дойдеш в нашето село ще те откарам на българското гробище, защото имаме ние и българи в селото. Там ще видиш: колкото хора са легнали и колкото паметника са изправени – всичките от мене са налягали в земята. Аз съм такъв лош човек.” Така беше. Аз му казах тогава, че ние дето сме там викнати на Сливница, никой от нас няма кабаат. Това си е наша дума – че не е виновен човек. Ама щом тогава власта беше решила, че сме виновни, ние какво да направим. “Фокус”: А каква е истината? Имаше ли убити християни тогава при тия събития?Исмаил Гюзун: Нямаше никой. Нито сме ги били ние. Те бяха въоръжени, а ние си бяхме ей така – с двете голи ръце. Какво може да направим. Накараха ни да си вдигнем ръцете до главата и да си сложим лактите до нея – като кон както застава. Да не можем да гледаме кой точно ни бие. Берекят, че дойде това време. Сега сме спокойни. Празнуваме си и Байрями и всички празници. Никой не ни притеснява. Голяма мъка е да ти вземат вярата. Трудно се живее така. Сега е друго. Дано никой да не го изживява това. Даниела КРАНТЕВА

Türkiye Başbakanı R. Tayyip Erdoğan'ın Sofya Ziyareti

Başbakan Recep Tayyip Erdoğan'ın Bulgaristan Başbakanı Sergey Stanişev ile görüşmesinin ardından yapması öngörülen basın toplantısı ırkçı ve aşırı milliyetçi ATAKA partisinin milletvekilleri yüzünden iptal edildi.

ATAKA Genel Başkanı Volen Siderov, 5 milletvekiliyle birlikte başbakanlık binasında basın toplantısının yapılacağı salona gelerek, Trakya'dan göç etmiş Bulgarların malvarlıkları, 1915 olayları gibi konularında Erdoğan'a, polis tarafından engellenen gösterileriyle ilgili olarak da Stanişev'e soru sormak istediğini söyledi.
Siderov ile beraberindekilerin ısrarla salonda beklemesi üzerine basın toplantısı iptal edildi. Toplantının iptal edildiğinin açıklanmasının ardından ise Siderov ile diğer milletvekilleri salonu terk etti.
Başbakan Recep Tayyip Erdoğan'ın Balkan ziyaretinin 3'üncü gününde geldiği Bulgaristan'da ırkçı parti ATAKA üyelerinin resmi karşılama töreni öncesi yapmak istediği protesto eylemi de polis tarafından engellendi.
Ermeni tasarısı görüşmesi ertelendi
Sofya Belediye Meclisi'nin bugün yapacağı 24 Nisan'ın ‘Sözde Ermeni Soykırımı Anma Günü’ olarak kabul edilmesi yönündeki teklifin gündeme alınması da Dışişleri Bakanlığı’nın devreye girmesi ile engellendi.
Başbakan Erdoğan, Bosna- Hersek ve Arnavutluk'tan sonra Balkan ziyaretinin 3'üncü gününde Bulgaristan'a geldi. Başbakan Erdoğan için bu sabah resmi karşılama töreni düzenlendi. Sofya Alaksandır Nevski Meydanı'nda Başbakan Erdoğan askeri törenle karşılandı. Bulgar meslektaşı Sergey Stanişev tarafından karşılanan Başbakan Erdoğan'ın şeref kürsüsüne birlikte yürüdü. Daha sonra iki ülkenin milli marşları çalındı. Ardından tören kıtası geçit resmi yapıldı. Geçit resminin ardından Başbakan Erdoğan meçhul asker anıtına çelenk koydu.
Başbakan Erdoğan'ın resmi karşılama töreninin yapılacağı bölgeye 200 metre uzaklıkta 20 kişilik protestocu grup girmek istedi. Ülkedeki aşırı milliyetçi ve ırkçıların kurduğu ATAKA Partisi üyesi eylemciler, Bulgar polisinin engeline takıldı. Grup polis tarafından bölgeden uzaklaştırıldı.
Sofya Belediye Meclisi'nde ATAKA'lı üyelerin önerisi ile bugün oylanması planlanan sözde Ermeni soykırım anma günü teklifi gündeme alınmadı. Konunun basında yer alması üzerine Dışişleri Bakanlığı devreye girerek teklifin gündeme alınmaması yönünde telkinde bulundu. Bunun üzerine Sofya Belediye Meclisi 24 Nisan'ın sözde ‘Ermeni Soykırım Anma Günü' olarak kabul edilmesi yönündeki teklifin görüşülmesini ileri tarihe erteledi. Teklifte her yıl 24 Nisan’ın Sofya’da çeşitli etkinliklerle kutlanması da öngörülüyordu.

НАСИЛСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ НА ПОМАЦИТЕ

На 5 октомври 1912 г. избухва първата Балканска война. Надеждите и ентусиазма на цяла България бликат и от печата. Дори и най-критично настроените опозиционни вестници одобряват този политически и военен акт като истинско обединение на християнските балкански държави срещу „азиатския нашественик”. Турция трябва да бъде прогонена от балканските земи, а освободените територии да бъдат поделени. И докато всички погледи са вперени в разиграващите се бойни действия, в тила се случват не по-малко драматични събития.
Още в първите месеци на войната, по инициатива на Българската Православна Църква, с подкрепата на цар Фердинанд, правителството на Гешев и ръководството на ВМРО, започва покръстването на помаците.
„Моментът – както пише Ст. Шишков- беше много рядък, най-удобен, най-благоприятен, тогава всички основания бяха и човешки и християнски и правоверни.” Това означава, че ходът на политическите събития позволява провеждането на асимилационна политика без излишен шум и гласност. Дори опозиционните вестници, традиционно критикуващи всяка стъпка на правителството, не поместват информация по въпроса чак до края на 1913 г. Единствено „Църковен Вестник” публикува статии, пропагандирайки започнатото под ръководството на пловдивския митрополит Максим покръстване. От страниците на печата помаците са обвинени открито в антибългарски действия в най-критичните моменти от освободителната борба - Априлското въстание /1876 г./ и Руско-турската война /1877-1878 г./: „...в помаците някога наши братя и сестри, ние сме имали най-големи, най-жестоки и най-фанатизирани врагове...”. Но веднага следва уговорката : „ Ала за това те не са виновни, тяхната съдба се знае, тя е най-злочеста...”
Помаците са планински жители, които според част от битуващите на официално ниво схващания са насилствено ислямизирани в хода на османското нашествие. Изолирани от българите тъй като са мюсюлмани и от турците заради езиковите различия, а вероятно и поради презрението към „неофитите”, те се обособяват като едно затворено общество съчетало мюсюлманската религия с българския език и обичаи. С избухването на Балканската война за тях настават тежки дни. Изгрелият мираж на „Велика целокупна” България поражда нови тревоги, касаещи религиозната принадлежност. „Разните вери носят разни чужди идеали”- пишат пазарджишки общественици до министър предеседателя Ив. Ев.Гешов и споделят, че по време на робството българите са изгубили милиони свои сънародници, станали гърци, румънци или турци. „На църквата предстои да потърси пасомите си.”, което значи да ги побългари чрез вярата. За първа мишена са определени помаците от освободените територии. Тяхната християнизация според инициаторите на покръстването е единственият начин да се преодолее пропастта, зееща между българите християни и мюсюлманската душа на помаците.
И така в условията на еуфория от победите на българските войски от края на 1912 г. до лятото на 1913 г. са покръстени стотици населени места /села, махали, колиби/ в Родопите, Западна Тракия и Македония. Покръстените в тези области са приблизително 200 хиляди души. Няма място за избор: „Поставихме въпроса прямо на помаците – че те трябва да се кръстят”.Притиснати от църквата, от официалната власт, а и от бродещите чети, които тормозят помашкото население и всяват страх, помаците бързо преминават в редовете на християнската вяра.
Често кръщенетата се извършват масово за цялото село. Хората се свикват на мегдана, поръсват се със светена вода, целуват кръста и отхапват парче свинско месо – символ на отказа им от исляма. След това мъжете заменят фесовете с шапки, а жените свалят фереджетата и се забраждат. От своите кръстници християни, новопокръстените получават и християнски имена. Изказвания като: „Аз съм турчин, българско не щем!”, се определят като фанатични, а криещите се по домовете, са изкарвани с охрана и също кръстени. Има свидетелства за взривове на минарета, изнудвания, откупуване правото за запазване на религията, както и за истински човешки драми завършващи със самоубийства. Трудно е да се опише трагедията на тези хора, обвинени от инициаторите на покръстването, че 35 години са чакани да се проявят като българи, т.е. след Освобождението да отхвърлят исляма.
Насилствената смяна на религията преобръща целият им свят. Макар и запазили българския език, техният мироглед векове наред е пречупван през мюсюлманската вяра. Смяната на имената им, свалянето на фереджетата от жените, чийто лица би трябвало да са скрити за чужди очи, заставянето на мъжете, имащи повече от една съпруга да отпратят втората, принудата да отхапят парче месо от животно, което те като мюсюлмани смятат за нечисто, е ТИРАНИЧНА намеса в техния живот. И макар официално Църквата да тръби, че покръстването е доброволно, а желанието за това идва едва ли не от самите помаци, докладите на църковните мисионери разкриват истинското отношение към ставащото: „Особено на старите хора се забелязва, че им е голяма мъка новата вера”. Активната и пасивна съпротива на помаците е често срещано явление, и тя придобива различни форми и размери в зависимост от успехите на българската армия по бойните полета.
В началото на 1913 г. жителите на селата Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. Мостово), Дряново и Богутево изпращат писмо до председателя на Народното събрание С. Данев, в което протестират срещу насилието при християнизацията и откровено правят аналог с помохамеданчването им преди 500 години. Писмото е анонимно. Авторите не са посмели да поставят имената си. Това не е единственият документ с който помаците ще се опитат да изразят своя протест, но той както и всички останали остава без резултат.Покръстванията продължават, а помаците намират своите начини да заобикалят новите християнски правила, като например бързите годежи на 12-13-годишни момичета и момчета, за да се избегне сродяването с християни. Ходжите системно заплашват по-податливите помашки семейства с разправа, а богатите често укриват някои от тях по домовете си . Много бащи не допускат поповете в къщите си, и според последните този „азиатски фанатизъм” възпрепятства спасението на техните домочадия, както и освобождението на жените им, каквото само християнството може да даде.
Често мъжете бягат в планините или кръстосват със свои или чужди стада, далеч от домовете си, където могат да бъдат принудени да приемат кръщението. Според свещениците, за да се реши този проблем, собствениците на стадата трябва да бъдат кръстени по места, а останалите да бъдат върнати в селата и там да приемат християнството заедно със своите роднини, които били много неподатливи към новата вяра. Не може да не се отбележи находчивостта на църковните власти. Тяхна е инициативата за връщане по домовете на пленените помаци, участвали в турската войска, ако последните се съгласят да приемат кръщението. Тъй като пленниците трябва да подадат официални молби за това свое желание, тези документи се използват за бързото покръстване и на семействата им, „за да не изпаднат в трудно положение кога се завърнат у свое си”.
Далновидно е и предложението на Църквата за отпускане пенсии на бившите ходжи. Какъв по-добър начин за париране на острата им съпротива, от даването им на алтернатива за отцеляване? След всичко споменато до сега е трудно да се повярва, че някои от помаците приемат и доброволно християнската религия, но такива има, а съобръженията са различни. Някои от тях, според църковните власти, са участвали в ексцесии над българското християнско население и справедливо се опасяват от възмездие. Други са военнопленници, които се кръщават, за да се завърнат по домовете си. Трети, наистина многобройни молби са свързани с икономическия фактор. Някои от селата са опожарени, в домовете, особено на участващите във турската войска войници се гладува, а към зимните месеци се прибавя и разразяването на холерна епидемия.
Много от помаците са ограбвани от християните и на Пловдивската митрополия и се налага да призовава своето паство да връща присвоените вещи. Църквата организира благотворителни акции и раздава помощи за „изстрадалото помашко население”, „за тези завърнали се към вярата братя.”

Recep Tayyip Erdoğan, Yarın Bulgaristan’da

Başbakan Recep Tayyip Erdoğan'ın perşembe ve cuma günlerinde Bulgaristan'ın Sofya, Tırgovişte ve Kırcaali şehirlerinde yapacağı temasların ayrıntıları aşağıda verilmiştir:

Perşembe, 27 Mart

10.00-10.20 - Sofya'da Aleksandır Nevski Kilisesi önünde bulunan meydanda resmi karşılama ve meçhul asker anıtına çelenk koyma töreni.

10.25 - Erdoğan ve Bulgar meslektaşı Stanişev ile Bakanlar Kuru'nda Başbakanın Odası önünde resmi fotoğraf için poz verecek. Daha sonra ikisi arasında kapalı görüşme yapılacak.

10.45 - Bakanlar Kurulu salonunda Türk ve Bulgar heyetleri arasında görüşmeler.

11.50 - Bakanlar Kurulu binasında Kültürel İşbirliği Programı'nı imzalama. Ortak basın toplantısı.

12.30-13.15 - Erdoğan ve Stanişev, Sofya'da Kempinski Zografski Otelinin "Sofia 1" salonunda Türk-Bulgar İş Forumu'nun açılışını yapacak.

13.15-14.15 – Aynı otelin "Sofia 2" salonunda Erdoğan ve Bulgaristan Ekonomi Bakanı Petır Dimitrov ile forum katılımcılarının da katılması öngörülen öğle yemeği.

16.15-17.00 – Tırgovişte kentini ziyaret.

19.00-19.20 - İktidardaki NDSV lideri Simeon Sakskobuggotski ile Kempinski Zografski Otelinde görüşme.

19.20-19.40 - İktidardaki koalisyon ortaklarından Hak ve Özgürlükler Hareketi (DPS) lideri Ahmet Doğan ile Kempinski Zografski Otelinde görüşme.

20.00 - Başbakan Sergey Stanişev, Erdoğan ve beraberindeki heyete Ordu Evinde resmi akşam yemeği verecek.Cuma,

28 Mart9.00-9.30 - Meclis Başkanı Georgi Pirinski, Erdoğan'ı parlamento binasında kabul edecek.9.45-10.15 - Cumhurbaşkanı Georgi Pırvanov ile görüşme. Cumhurbaşkanlık binası.12.30-16.00 – Erdoğan ve beraberindeki heyet Kırcaali'ye gidecek. Burada ziyaretini tamamlayan Erdoğan Türkiye'ye dönecek.

НАШ МЮФТИЯ МЕНТЕ МАМИ В ТУРЦИЯ

НАШ МЮФТИЯ МЕНТЕ МАМИ В ТУРЦИЯ

Bulgaristanda en cok satan gazete olan Trud - Emek dolandırıcılığı ile tanınan Orhan Fikret Mustafa'yı haber yaptı. Gerçekten söz konusu şahıs Bulgaristan başmüftülüğünün adını kullanarak iyi niyetli hayırsever kişileri kandırmaya çalışmaktadır.

Bulgaristan başmüftüşüğünün yayın organı olan Müslümanlar dergisi de Mart 2008 sayısında "Bir dalavereci daha türedi" başlığıyla olayı haber yaptı. Yazıda şöyle deniliyor: Orhan Fikret Mustafa (Orhan Öztürk) adlı kişi kendisini Kırcaali Müftüsü olarak tanıtıp değişik belediye ve müftülükleri ziyaret ederek fakir çocukları sünnet etmek için kişi başına 80 ytl (85 leva) talep etmiştir...

Halkımızı bu konularda duyarlı olmaya ve önüne gelen herkese güvenmeme konusunda uyarıyoruz.

Sofya Belediyesi, Erdoğan'ın Bulgaristan ziyareti günü Ermeni soykırımını oylayacak

BAŞBAKAN Recep Tayyip Erdoğan'ın bugün Bulgaristan'a yapacağı resmi ziyaret öncesi Sofya Belediye Meclisi sözde Ermeni soykırım yasa tasarısını oylamaya hazırlanıyor.

Bulgaristan'da ırkçı ve aşırı milliyetçi Ataka Partisi'nin parlamentoda iki kez denediği ancak kabul ettirmeye başaramadığı 24 Nisan'ı ‘Sözde Ermeni Soykırım Anma Günü' girişimleri bu kez yerel yönetimlerde sürüyor. Bulgaristan'ın Burgaz ve Eski Zagra Belediye Meclislerinde teklifin kabulünden sonra bu kez Sofya Belediye Meclisi'nde konu bir kez daha gündeme getiriliyor. Sofya Belediye Meclisi'nin Avrupa Konuları ve Sivil Toplum İlişkileri Komisyon Başkanı Irina Yordanova ve 35 meclis üyesi tarafından imzalan teklif ile 24 Nisan sözde ‘Ermeni Soykırmını Anma Günü' olarak ilan edilecek ve belediyenin organizasyonunda başkent başkent Sofya'da çeşitli etkinlikler yapılacak. Teklif, merkezi Sofya'da bulunan 7 Ermeni örgütü tarafından teklif destekleniyor.

BAŞBAKANI BEKLEDİLER

Sözde Ermeni soykırmını tanıyan karar tasarısının Sofya Belediye Meclisi'nin 27 Mart perşembe günü yapılacak oturumunda görüşülmesi bekleniyor. Başbakan Erdoğan'ın Bulgaristan ziyaretinin ilk günü böyle bir oylama yapılması ülkedeki soydaşların da tepkisine neden oldu. Bulgaristan'da aşarı milliyetçi ırkçıların kurduğu Ataka, parlamentodan daha önce iki kez tasarıyı geçirmek isterken üyelerinin çoğunluğunu Türkler'in oluşturduğu Hak ve Özgürlükler Hareketi ile koalisyon ortağı Sosyalist Parti’nin desteği ile reddedilmişti.

Mecliste başarılı olamayan Ataka bunun üzerine bir süreden bu yana tasarıyı çoğunluğu elinde bulundurduğu belediye meclislerinde kabul ettirmek için çaba harcamıştı. Bu girişimler sonucu Burgaz ve Eski Zagra belediye meclislerinde teklifler kabul edildi.

Başbakan Erdoğan'ın Sofya'da olacağı bugün görüşülecek teklife Sofya Belediye Meclisin'de de liderliğini Belediye Başkanı Boyko Borisov’un yaptığı GERB (Arma) partisi üyelerinin desteğinde aldı.

Resim 1: Todor Jivkov ve özel koruması Boyko Borisov (Halen Sofya Belediye Başkanı ve GERB Partisinin resmi olmayan lideri)

Resim 2: Irkçı Volen Siderov