РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯ
ИСЛЯМСКИ ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
Басри Зилябид
В едно интервю
на Бирали Бирали, Ходжата на Бирково Мехмед Табак казваше:
„Учехме арабския език посредством турския. Тоест с един чужд за нас език
учехме друг чужд език.”
Питам се защо в
онова време Исляма са го учили на турски и арабски. Защо помашките учени тогава
не са писали на български, че учениците и другите хора да могат по лесно да
изучат религията си. Ако някой желае,
нека помисли върху отговора на този въпрос, а аз ще мина към темата, „Как ще
стане ислямизацията на българския език или казано по друг начин как ще
превеждаме Исляма на български език”.
Преводът на
ислямска литература на български език няма дълга история. След демократичните
промени тогавашното ръководство на главно мюфтийство започна да издава скромна
литература на български и на турски. Голям процент от населението на България
така или иначе през комунизма се беше ограмотило.
Турците не бяха
грамотни по отношение на собствения си език поради забраната на режима, но
въпреки това не сме били свидетели, турци да изучават религията си от издания
на български език. Защото за тях българският може да се използва в отношенията
с българи но в никакъв случай в религията.
След 23 години
демокрация въпреки, че сме много далеч от други балкански страни по брой издадена
ислямска литература все пак се оформи един кръг от преводачи и издатели. Но
какви принципи и правопис ще се следва при превода, засега не е уточнено и
всеки превежда според своето разбиране.
Арабистите или
ориенталистите немюсюлмани използват европейската транскрипция. Тази група
изследователи в коментарите си за мюсюлманите в България игнорират целия
османски период и в повечето случаи правят заключения позовавайки се само на
арабски и/или английски източници.
Османистите
немюсюлмани понеже владеят повече турския език и по малко арабския използват
османо-турския правопис на термините.
А какъв би
трябва ло да е преводът на мюсюлманския изследовател? Тук искам да изразя
личните ми възгледи:
Автентичният
език на Исляма е арабският. С разпространението на Исляма много народи са
приели тази вяра, така и турците. Турският език е бил чужд на Исляма. Някои
ислямски термини са влезли в него от арабския а някои от персийския, защото
персийският е първият чужд език влязъл в контакт с Исляма. В този случай пред
турския стоят два езика чрез които той ще се ислямизира: единият оригиналния
език на Исляма - арабския и втория ислямизираният персийски.
Подобно на това
което турския език е изживял смятам, че и българския трябва да изживее. Защото контактът на балканските народи с Исляма е станал
чрез турския език. Тоест чуждиците в турския отнасящи се за Исляма трябва да се
въведат и в българския. Всъщност те от векове насам са въведени но има някои
моменти в които младите са откъснати от корените си. Трябва да сме твърди в
използването на оригиналните термини (например да използваме „дуа” а не „молитва”), но не с арабска транскрипция а с османотурска (например да използваме
„абдест”, „намаз” а не „уду”, „салят”) защото от векове наред тези термини вече са навлезли сред мюсюлманите.
Богат речник или уеднаквяване на термините? Понякога срещаме в преведените книги да се използва само
„Пророкът” или „Пратеникът на Аллах”, например. Но смятам, че читателят трябва
да разбере, че „Пророк, Пейгамбер, Пратеник, Неби, Расулюллах” са синоними, че
Коран-и Керим и Свещения Коран или Аллах Теаля и Всевишния Аллах са едно и също
нещо. В никакъв случай не трябва да се използва само едно и съща дума защото така
се стеснява ислямския речник.
Един от важните проблеми е транскрипцията на личните
имена: например, да вземем
името на втория халиф. Умар, Омар,
Омер или Юмер е той.
За личните имена съм мислил
много. В записките си по Сийер на времето съм писал Умар, Омар, Омер... По
правилото „куллю шейин йерджиу иля аслихи” и аз се върнах на Юмер. Защо? Защото
мисля, че сегашния „Юмер” от село Рибново трябва да види себе си в Хазрети
Юмер. „Фати/ъма” трябва да е „Фатме”...
Читателя трябва да осъзнае, че
името което носи има дълбоки корени свързани с името на пейгамбера, семейството
му, пророците, сахабетата и т.н.
