BULGARİSTAN DEVLET OKULLARINDA OKUTULACAK DİN DERSİ KİTAPLARI

Foto: grandmufti.bg 

30 Ocak 2020 tarihinde Başmüftülük yetkilileri 1-5 sınıflar için hazırlanan İslam Dini ders kitaplarını onaylanmak üzere Bulgar Eğitim Bakanlığına sundular.

Ders kitapları Başmüftü yardımcısı Ahmed Hasanov başkanlığında ve Murad Boşnak editörlüğünde  Amir Feleti, Nazmie Kulova, Dr. Osman Ibrahimov, Dr. Selime Hasanova, Mohammed Kamber, Beyhan Mehmed, Alper Ahmed ve Gülgün Gaygadzhova'dan oluşan bir komisyon tarafından hazırlandı. 6-12. sınıf kitapları da hazırlanmaya devam ediyor. Eğitim dairesi uzmanı Amir Feleti'ye göre bu ders yılı sonuna kadar bakanlık incelemesini tamamlayacaktır. Önümüzdeki eğitim yılından  itibaren de kitapların kullanılmaya başlanması mümkündür.

2017-2018 eğitim yılında devlet okullarında bu dersi gören öğrenci sayısı 2.190 iken, 2019-2020 yılında 2.600'e yükselmiştir. Haberin Bulgarca kaynağı: grandmufti.bg

Hatırlatma 

Devlet okullarında verilen ve çoğu yerde seçmeli olan İslam Dini dersi Bulgar dilinde verilmektedir. Kanunlar bu dersin şuanda Türkçe olarak verilmesine izin vermemektedir. Bu sebeple Türk öğrenciler bu dersi seçmemektedirler. Daha çok Pomak Müslümanların yaygın olduğu bölgelerde Sofya Yüksek İslam Enstitüsü mezunu olan öğretmenler tarafından verilmektedir.

BULGARİSTAN’IN EN ESKİ MÜSLÜMAN MABEDİ: OMUR-FAKI KÖYÜNDEKİ DERVİŞ BEY CAMİSİ

BULGARİSTAN’IN EN ESKİ MÜSLÜMAN MABEDİ: 

OMUR-FAKI KÖYÜNDEKİ DERVİŞ BEY CAMİSİ

SALİH DELİORMAN, ARAŞTIRMACI

Kaynak: Müslümanlar Dergisi, Sofya, Sayı 1 (301), Ocak 2020, yıl XXX, s. 16.

1970’lerde Derviş Bey Camisi

Bugünkü resmî adı Jeglartsi olup Dobruca’nın büyükçe köylerinden biri olan Omur-Fakı (Umur Fakih/Umur-fakı) tarih araştırmalarına konu olmuştur. Hacıoğlu-pazarcık (Dobriç) ili Kurt-pınar (Tervel) belediyesine bağlı olan bu köyü tartışmaların odağına oturtan camisinin yapılış tarihidir. Yaklaşık bir asırdır araştırmalara konu edilen bu cami ile ilgili Petır Miyatev, İbrahim Tatarlı, Starşimir Dimitrov, Jeko Popov, Nikolay Panayotov, Ahmet Cebeci, Mehmet Emin Yılmaz, Lübomir Mikov gibi bilim adamları kaleme aldıkları eserlerde görüş beyan etmişlerdir.

Osmanlı döneminde nahiye ve kaza merkezi olan Omur-fakı, Türkler tarafından kurulmuş ve genellikle Türklerle meskûn bir Dobruca köyüdür. Köyde Derviş Bey Camisi bulunmaktadır. Halk arasında Koca Cami olarak da nâm kazanan caminin kitabesi, epigrafik açıdan, dolayısıyla tarih açısından son derece önemlidir. Yukarıda sözünü ettiğimiz bilim adamlarının tespitlerine göre aslında ortada iki kitabe vardır. Birinci kitabe, 1128/1715-1716 yılında yapılan tamir kitabesidir. İkincisi ise 1278/1861-1862 yılına ait tamir kitabesidir. Caminin inşa kitabesi veya onun resmi ise elde mevcut değil.

Sözünü ettiğimiz iki kitabenin ilkini 1960’lı yıllarda inceleyen İ. Tatarlı hocamızın belirttiğine göre, bu kitabe Omur-fakılı Halil Necibov ve Sefer Ragıbov tarafından 1951 yılında Hacı-mahalle’deki mescidin avlusuna konmuştur. Aslında kitabenin yerinden oynatılmasının sebebi, tarihçi A. Cebeci’nin belirttiğine göre, 1940 yılında Derviş Bey Camisinin yakılmış olmasıdır.

İ. Tatarlı’dan önce bu kitabeyi gündeme getiren P. Miyatev’tir. Her ne kadar kitabeyi görmemişse de çevreden edindiği bilgilerle İ. Tatarlı’ya benzer bazı bilgileri paylaşmıştır. Ancak bu konudaki ilk çalışmaları yapan iki bilim adamının arasında bir fark vardır: Miyatev’e göre, Derviş Bey Camisi 698 yani 1298-1299 yılında kurulmuş, Tatarlı’ya göre ise 998/1589-1590 yılında yapılmıştır. Belirttiğimiz gibi, Miyatev birinci kitabeyi görmemiş, ancak yaşlılardan edindiği bilgiler ve ikinci tamir kitabesine dayanarak söz etmiştir. Tatarlı ise birinci kitabeyi görüp resmini de yayınlamış, ancak kitabede geçen bir rakamın üstünün kırılmış olması sebebiyle yanlış okunduğunu ve bu hatanın ikinci kitabeye de yansıtıldığını savunmuştur.

Zaman içerisinde yapılan diğer araştırmalar da bazı farklı bilgi ve yorumlar sunmakla beraber iki görüşten birini tercih etmişlerdir. Bunlara bakılacak olursa, N. Panayotov’un yorumları genellikle asılsızdır, zira kitabedeki bazı kelimeleri yanlış okuyup anlamlandırarak yorumlarını da bunlara dayandırmıştır. J. Popov’un iddiaları ise ciddî olamayan rivayetlere dayanmaktadır. M. E. Yılmaz konuyu daha ziyade Sarı Saltuk döneminde yöreye yerleşenlerle irtibatlandırmak, mimarî özelliklerini vurgulamak ve benzeri cami örnekleriyle karşılaştırmak suretiyle Miyatev’in görüşünü esas almıştır. Ancak onun yorumlarında da tartışmalı bazı görüşler görüyoruz. Özellikle caminin ikinci tamirini köyde bulunan Sadrazam Kapıcı Binbaşısı İbrahim Ağa Çeşmesi ile irtibatlandırması bunun örneğidir. Kanaatimce iki kitabede geçen İbrahim Ağanın aynı şahıs olduğunu ispatlamak bu aşamada zor gözükmektedir. Zira cami kitabesindeki tarih kesin olmakla birlikte, kanaatimce çeşmenin yapılış zamanı, son beytin ilk mısrasında değil de ikinci mısrasında cevher tarihi şeklinde belirtilmiştir. İki tarih arasında bir asra yakın zaman farkı söz konusudur.

Caminin kuruluş tarihiyle ilgili kanaatim, iyi korunmuş olup Dobriç Bölge Müftülüğünce muhafaza edilen ikinci tamir kitabesine itibar edilmesidir. Zira Tatarlı Hocanın sırf birinci

kitabede bulunan “٩” rakamının üstünün kırılmış/ka

zınmış olduğu mülâhazasıyla caminin tarihini 300 sene geriye götürmesi çok sağlıklı görülmemektedir. Böyle bir mülâhaza, ortada bulunan ikinci kitabe tarafından çok açık bir şekilde reddedilmektedir. Birinci kitabe ile ilgili tereddütler ortada olmasına karşın ikinci kitabenin metni açıktır:

Evvelâ câmi-i şerifin binâ olmasına sâhibü’l-hayrât
ve’l-hasenât Derviş Bey muvaffak oldu, sene 698.
Sâniyâ sâhibü’l-hayrât ve’l-hasenât İbrâhîm Ağa
ta‘mîr ettirmiş muvaffak oldu, sene 1128.
Sâlisâ kâffe-i ehâlî-i karye sâhibü’l-hayrât
ve’l-hasenât ta‘mîrine muvaffak oldu, sene 1278.

Bu kitabe, camiyi bölgedeki başka hayırseverlere atfetmenin de doğru olmayacağını göstermektedir. Bütün bunlardan hareketle ve bilhassa yöre halkının canlı hafızasındaki rivayetlerden anlaşıldığına göre, muhtemelen Sarı Saltuk dervişlerinin mekân tutup kurdukları Omur-fakı köyündeki camiinin ilk kurucusu, yine Sarı Saltuk mensuplarından olan Derviş Bey isimli değerli zattır. Osmanlı Devletinin kuruluş tarihi olarak kabul edilen 1299 yılı ile yaşıt veya bir yıl öncesinden olan bu cami, ne yazık ki, günümüze kadar çalışır vaziyette gelebilmiş değildir. Zira 1940 yılında yakılmış, 1993 yılında tekrar yakılıp harap hâle getirilmiştir. Ancak caminin temelleri ve kısmen duvarları korunmuş olup civarındaki tarihî mezartaşları da bu eserimizin canlı tarihine ve yörenin Türk izlerinin derinliğine şahitlik etmektedir.

Bulgaristan Galata köyü pomakları, Teteven ilçesi, Lofça ili (1932)

Bulgaristan Galata köyü Pomakları, Teteven ilçesi, Lofça ili (1932) 

BULGARCA GAZAVAT-I SULTAN MURAD BİN MEHEMMED HAN

ПИСАНИЕ НА ВЕРСКИТЕ БИТКИ НА СУЛТАН МУРАД СИН НА МЕХМЕД ХАН

Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария КалицинИздателство Гал-Ико, София 1992

MÜSLÜMANLAR DERGİSİ 30. YILINI KUTLADI

SOFYA'da düzenlenen bir törenle
MÜSLÜMANLAR DERGİSİ 30 yıl ve 300. sayısını kutladı.   

BASRİ ZİLABİD ÇALIŞKAN: BÜTÜN SORUNLARIN ÇÖZÜMÜ ÇALIŞMAKTADIR

Sofya'da Türkçe ve Bulgarca olarak yayınlanan
Müslümanlar dergisi Ocak 2020 sayısında,
Basri Zilabid Çalışkanla yaptığı röportajı yayınladı.
 

Bulgar-Makedon İlmi Dergisi - MİNALO'da Yayınlanmış Osmanlı Tarihine Dair Yazılar

Minalo [Geçmiş]:
Bulgar-Makedon İlmi Dergisi,
Editör: G. D. Balaschev, Paspalev Matbaası, Sofya 1909

Bu dergide Bulgarca olarak Osmanlı ve bölge tarihine dair yayınlanmış makalelerin künyeleri aşağıda verilmiştir. Makale başlıkları Türkçe'ye tarafımızdan çevrilmiştir. Makalelerin pdf formatlarına ulaşmak isteyenler bulgaristanalperenleri@gmail.com mail adresi üzerinden irtibat kurabilirler. 

1.

D. Ihchiev, “Privilegiite na hristiyanite-reaya v Osmanskata imperiya i niakoi dokumenti vırhu tiah” [Hristiyan reayanın Osmanlı İmparatorluğunda haiz oldukları imtiyazlar ve buna dair bazı vesikalar], Minalo, yıl 1, kitap 1, Sofya 1909, s. 15-37.

2.

D. Ihchiev, “Privilegiite na hristiyanite-reaya v chastnite sultanski zemi” [Hristiyan reayanın havassı mukataa karyelerinde haiz oldukları imtiyazlar], Minalo, yıl 1, kitap 2, Sofya 1909, s. 135-156.

3.

D. Ihchiev, “Turskite vakıfi v bılgarskoto tsarstvo i dokumenti vırhu tiah” [Bulgar çarlığı dahilinde Türk vakıfları ve onlara dair vesikalar], Minalo, yıl 1, kitap 3, Sofya 1909, s. 239-264.

4.

D. Ihchiev, “Turskite vakıfi v bılgarskoto tsarstvo i dokumenti vırhu tiah - prodıljenie” [Bulgar çarlığı dâhilinde Türk vakıfları ve onlara dair vesikalar - devamı], Minalo, yıl 1, kitap 4, Sofya 1909, s. 346-356.

5.

G. Balaschev, “Sofiyskiyat moneten dom (zarphane) i dva fermana ot 1616-17 god. [Sofya Darphanesi ve 1616-17 yılına ait iki ferman], Minalo, yıl 2, kitap 7, Sofya 1912, s. 217-226.

6.

D. Ihchiev, “Dva berata dadeni na gr. Preslav ot Sultan Mahmud II  (1808-1839)” [Sultan II. Mahmud (1808-1839) tarafından Eski İstanbulluk (Preslav) şehrine verilmiş iki berat], Minalo, yıl 3, kitap 9, Sofya 1914, s. 12-15.

7.

Constantin Moisil, “Despotstvoto na Dobroticha” [Dobrotiç Despotluğu], Minalo, yıl 2, kitap 5-6, Sofya 1911, s. 140-154. Makale Romence’den Bulgarca’ya çeviridir.

8.

G. Balaschev, “Grad Drıstır (Silistra)” [Silistre Şehri], Minalo, ed. P. Deliradev, Sofya 1942, s. 16-23.

9.

G. Balaschev, “Edna istoricheska kniga za Bılgariya pod turskoto igo” [Türk esareti altında Bulgaristan’a dair bir tarih kitabı], Minalo, ed. P. Deliradev, Sofya 1942, s. 39-44.

10.

G. Balaschev, “Arhivata na gr. Kotel i edno pismo na knyaz St. Bogoridi ot 1834 g. do chorbadjiite” [Kotel şehri arşivi ve 1834 tarihli Stefan Bogoridinin çorbacılara bir mektubu], Minalo, ed. P. Deliradev, Sofya 1942, s. 45-47.

KIZANLIK'TA TÜRBE

Kızanlık Açık Türbe (Bulgaristan):
Ali KILCI
Arkeolog -Sanat Tarihi Uzmanı VGM
Türbe, Kazanluk, Kızanlak gibi isimlerle de anılan şehrin üst kısımlarında Kule Mahallesinde bir park içinde yer almaktadır. Tamamen tuğla ile yapılmış türbe, kare planlı sade bir yapıdır. Kaide ve cenazelik gibi bölümleri yoktur. Düz bir zemin üzerindeki türbenin dört köflesindeki kare ayaklar üstte sivri kemerlerle birleştirilmiş, üstü kubbe ile örtülmüştür. Pandantif geçişli tuğla malzemeli kubbenin ortası yıkılmıştır. Kemerlerin ahşap gergilerle desteklendiği boş yuvalardan anlaşılmaktadır. Kubbe içinde sıva izleri görülmektedir. Yapıda herhangi bir süsleme elemanı görülmemektedir. Günümüzde içinde herhangi bir mezar görülmeyen türbe 1942 yılında kazılmış, çiniler ve bir lahit çıktığı rivayet edilmektedir (Ayverdi 1982:62).
Türbenin Rumeli gazilerinden birisine ait olduğu söylenmektedir. Ancak türbeye Bursa/Mustafa Kemal Paşa’daki Türbesinde metfun olan Lala Şahin Paşa’nın iç organlarının gömüldüğünü söyleyen ( Eyice 1992:183; Kiel 2001:106) ve Mihaloğulları Türbesi (Ayverdi 1982: 62) olduğunu söyleyen araştırmacılar da vardır. Bu görüşler doğrultusunda türbe XIV. yüzyıl sonu veya XV. yüzyıl başında inşa edilmiş olabilir. Kaynak: Balkanlardaki Osmanlı Baldeken Türbeleri Hakkında Bir Değerlendirme, Vakıflar Dergisi, 32. sayı, 91-142. sayfa

ЛЮБОВТА НА ГЕН. ФАХРЕДДИН ПАША (РУСЧУКЛИЯТА) КЪМ ПРОРОКА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

ЛЮБОВТА НА ГЕН. ФАХРЕДДИН ПАША (РУСЧУКЛИЯТА) КЪМ ПРОРОКА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Драги читатели! Столетие след събитията любовта на турския паша родом от Русчук (Русе) към Пророка Мухаммед (а.с.) пак е на дневен ред. Тази любов не му позволява да предаде на англичаните града на пророка – Медина и намиращите се там свещени реликви. Тъкмо за това някои нагли слуги на англичани и американци днес все още продължават да клеветят пашата, че уж е бил крадец[1].

 Фахреддин паша, по прякор „Пустинният тигър“, станал известен със защитата си на Медина през Първата световна война и с любовта си към Пророка Мухаммед (а.с.). Вече сто години този случай украсява героичните страници на турската история. Фахреддин паша заедно с войниците си, защитавал Медина до последно. Принудени от глада пашата заедно с войниците си е ял скакалци.

Той изпратил свещените вещи намиращи се в тюрбето на пророка в Истанбул и така ги спасил от британците, които непремено щяха да ги изпратят в Бритиш музеум (British Museum) . Ето затова нека да разберем по-подробно кой е бил ген. Фахреддин паша.

ФАХРЕДДИН ПАША е роден в Русе през 1868 г.

Истинското му име е Юмер. След въвеждането на закона за фамилните имена в Турция приема името “Тюрккан” [в превод турска кръв].  Баща му е Мехмед Нахид ефенди а майка му Фатма Адиле ханъм, потомка от рода Малкочоглу Бали бей. След Руско-турската война семейството се преселва в Истанбул.

Юмер Фахреддин завършва Военното училище в Истанбул с отличие. След военното училище през 1891 г. започва да служи като щабен капитан в османската армия. По време на Балканската война служи в отбраната на Чаталджа и при възвръщането на Едирне. През 1914 г. когато започва Първата световна война, той е в Мосул (днес в Ирак) като командир на 12-ти корпус, към 4-та армия. През 1915 г. е назначен за зам. командир на 4-та армия. Опустошава арменските бунтове в югоизточна Турция.

Междувременно, след като командира на 4-та армия Джемал паша получава новината, че емирът на Мекка, Шериф Хюсеин, който се съюзил с англичаните, се подготвя за въстание, на 28 май 1916 г. веднага изпраща най-довереният си командир - Фахреддин паша в Медина.

Фахреддин паша пристигнал в Медина на 31 май и информирал Джемал паша, че Шериф Хюсеин ще се разбунтува до няколко дни. На 3 юни 1916 г. Шериф Хюсейн и четиримата му синове разрушават железопътните и телеграфните линии около Медина и започват въстанието. В нощта на 5-6 юни нападнали аванпостите на Медина, но били отблъснати благодарение на мерките, предприети от Фахреддин паша. Първоначално броят на бунтовниците е бил 50 000, а броят на османските войници в целия регион на Хиджаз, около 15 000. Фахреддин паша незабавно предприел ответни действия срещу тях и  опустошил редиците на бутновника в  местностите Би’ри-Али, Иляве и Би’ри-Маши на 27 юни 1916 г. След това той е назначен за командир на Хиджазките експедиционни сили на 15 юли 1916 г. Бунтовниците възползвайки се от невниманието и некадърността  на управителя на Мекка - Галиб паша предприели общо нападение на 9 юни и влезли в гр. Джида на 16 юни, в Мекка на 7 юли и в Таиф на 22 септември. Почти всички големи центрове с изключение на Медина, която се защитавала от Фахреддин паша, преминали в ръцете на бунтовниците. По това време османската военната операция на Суецкия канал срещу англичаните продължавало с все сили, което не дало възможност да бъдат изпратени подкрепление в Хиджаз. Фахреддин паша защитавал Медина две години и седем месеца с изключително ограничени средства.

На 29 август 1916 г. около Медина е изградена защитна линия в размер на 100 км. Фахреддин паша непрекъснато искал подкрепление от Истанбул, за да защити свещения град, а османското правителство заявявало, че не е в състояние да отговори на исканията му. След решението на османското правителство частично да евакуира Хиджаз, Фахреддин паша за да предотврати евентуално разграбване в Медина, предложил свещените вещи, намиращи се в гробницата на пророка да бъдат пренесени в Истанбул. Предложението било прието от правителството, при условие че поема всякаква отговорност. Фахреддин паша създал специална комисия за тази работа и избраните от тях най-ценни вещи били изпратени успешно в Истанбул под закрилата на 2000 войници. Измежду тях били:

·       Ръкописа на Св. Коран от времето на Хазрети Осман обвит в кожа от газела.

·       5 стари ръкописа на Св. Коран и 4 джузa.

·       5 съда за Коран, позлатени и украсени със скъпоценни камъни.

·       Хилйе-и Шериф (един вид портрет на Пророка описващ неговите физически качества) в сребърна рамка, с диаманти и перли върху зелено кадифе е изписано името на Пророка.

·       Една чисто златна плоча върху която с диаманти е написано келиме-и шехадет.

·       7 броеници с диаманти и перли.

·       2 броя рахлета изписани със сребро.

·       Тугра на султан Абдулазиз изписано със злато и диаманти.

·       4 глави на знамена и 3 ценни меча.

·       Ценни произведения от библиотеката на султан Махмуд и от други библиотеки в Медина.

Бедуините, които се скитали в пустинята, между Медина и Сирия, били подмамени от Шериф Хюсеин и раздадените британски пари, за въстание срещу Османската империя. Тази ситуация затруднило защитата на железопътната линия, която свързвала Медина със Сирия и Истанбул. Известният британски шпионин Лорънс заедно с бедуините взривявал релсите с динамит.

Фахреддин паша продължил да защитава както железопътния пустинен път, така и Медина с останалия малък брой сили. След като обаче гара “Мюдеввере” намираща се близо до Медина преминала във ръцете на врага, мединската крепост била обсадена от бунтовниците. Започнало да царува глад и болест сред хората и войниците в града, които нямали възможност да получат помощ от никъде. Въпреки трудните условия, Фахреддин паша продължил да защитава Медина. Още преди обсадата правителството в Истанбул предложил да се евакуира крепостта, но Фахреддин паша отказал с думите: „Aз със собствени ръце турското знаме, не мога да сваля от крепостта, ако ще евакуирате тук, изпратете някой друг командир. Аз ще продължавам да защитавам Медина до последно и вместо да се предам на британците и арабите се заклевам, че ще се самовзривя.”

Фахреддин паша, който се молел в Равза-и Мутаххара (в гробницата на нашия пророк) по време на обсадата, изразил чувствата си по следния начин:

“Стани! Стани, О, Мухаммед – Пратренико на Аллах!”. Покажи се на тези, които вярват в теб, и които се бият за теб! Осигури за нас помоща на Аллах.”  На 2 април 1918 г. в петъчното хутбе увит в гърдите си с турско знаме Фахреддин паша, протегнал дясната си ръка към гробницата на пророка със силен глас и повикал: „Не мога да те напусна“.

Докато Фахреддин паша и неговите войници от една стара се борели с врага, а от друга с глада и болестите причинени от силната жега, операцията на Суецкия канал завършил с неуспех. Палестина била загубена, а най-близките османски сили били на 1300 км. разстояние. Междувременно на 30 октомври 1918 г. Османската империя подписвайки примирието на Мудрос (пристанище на о-в Лемнос) капитулирала и се оттеглила от Първата световна война.

Фахреддин паша, който трябвало да се предаде съгласно член 16-ти от примирието, отказал. Поради липса на всякакъв вид контакт със света намиращите се в града нямали информация за примирието. Фахреддин паша, следял събитията чрез радио-приемник, и въпреки че британско торпедо, закотвено в Червено море, го информирал за условията на примирието и че трябва да предаде Медина той не им отговорил. Заедно с това заключил офицера в килия, изпратен от Високата порта, да уведоми за Мудроското примирие и по този начин оставил Истанбул без отговор. От една страна, британците, от друга обсадилият Медина Шериф Хюсеин настоявали да се предадат. Но той отказвал.

Вследствие британците упражнили натиск над Високата порта и бил издаден заповед лично подписан от султана и изпратен с министърът на правосъдието Хайдар Молла в Медина. Но Фахреддин паша отказал да се подчини и на тази заповед. Той продължавал да се съпротивлява въпреки факта, че повечето войници били болни, запасите от боеприпаси, лекарства и дрехи свършили. Най-накрая турски офицери хвърляйки пепел в очите му, го завързали и го предали на британците на 10 януари 1919 г. Силите на Шериф Абдуллах влезли в Медина на 13 януари 1919 г. в съответствие с договора. Седемдесет и два дни след примирието на Мудрос, Медина била предадена.

Фахреддин паша, наречен от британците „турски тигър“, е изпратен в Египет като военнопленник на 27 януари. На 5-ти август е заточен в Малта. По време на изгнанието си, е осъден на смърт от военния съд, създаден от окупационната държава (Британия) в Истанбул, за да съди военни престъпници. Но с помоща и усилията на правителството в Анкара той успял да избяга от Малта на 8 април 1921 г. На 24 септември 1921 г. пристигнал в Анкара, за да се присъедини към Националната борба за независимост. Гази Мустафа Кемал паша го назначава на Южния фронт срещу френската армия. След известно време, е изпратен като посланник на Турския меджлис в Кабул. Изиграл важна роля в развитието на турско-афганското приятелство. Оказал помощ на президента на Башкортостан Зеки Велиди Тоган, който се борил срещу руснаците.

На 12 май 1926 г., след изтичането на мандата му, той се върнал в родината.

На 5 февруари 1936 г. се пенсионирал от турските въоръжени сили с чин генерал-майор. Фахреддин паша починал на 22 ноември 1948 г. и бил погребан в гробището Ашиян намиращо се в кв. Румелихисар / Истанбул по негово желание.

Басри Зилябид Чалъшкан

---

[1] На 20 декември 2017 г. външния министър на Обединените арабски емирства обвиянава турския генерал Фахреддин паша в кражба.

BULGARİSTAN'DA OSMANLI ARAŞTIRMALARI

RAZGRAD RÜŞDİYESİ

Razgrad Rüşdiyesi, Üç Kurnalı Camii'ndeydi. Öğrencilerin çoğu köylerden gelmeydi.
Müdürü: Ahmet Şevki (Dinler) - 1935'li yıllar.
Öğretmenler:
Arif Necip, Hamdi Hoca, Vidinli Bayan Nekire, Hilmi, "Demir Baba" mütevellisinin oğlu İbrahim efendi idi. 
Ayhan Aydın, Ahmet Hezarfen, s. 37.