ЛЮБОВТА НА ГЕН. ФАХРЕДДИН ПАША (РУСЧУКЛИЯТА) КЪМ ПРОРОКА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ
Драги читатели!
Столетие след събитията любовта на турския паша родом от Русчук (Русе) към
Пророка Мухаммед (а.с.) пак е на дневен ред. Тази любов не му позволява да
предаде на англичаните града на пророка – Медина и намиращите се там свещени
реликви. Тъкмо за това някои нагли слуги на англичани и американци днес все още
продължават да клеветят пашата, че уж е бил крадец.
Фахреддин паша, по прякор „Пустинният
тигър“, станал известен със защитата си на Медина през
Първата световна война и с любовта си към Пророка Мухаммед (а.с.). Вече сто
години този случай украсява героичните страници на турската история. Фахреддин паша заедно с войниците си, защитавал Медина до последно. Принудени от глада пашата заедно с войниците си е ял скакалци.
Той изпратил свещените вещи намиращи
се в тюрбето на пророка в Истанбул и така ги спасил от британците, които непремено щяха да ги изпратят в
Бритиш музеум (British Museum) . Ето затова нека да разберем
по-подробно кой е бил ген. Фахреддин паша.
ФАХРЕДДИН ПАША е
роден в Русе през 1868 г.
Истинското му име е Юмер. След въвеждането на закона за
фамилните имена в Турция приема името “Тюрккан” [в превод турска кръв]. Баща му е Мехмед Нахид ефенди а майка му Фатма Адиле ханъм, потомка от рода
Малкочоглу Бали бей. След Руско-турската война семейството се преселва в
Истанбул.
Юмер Фахреддин завършва Военното училище в Истанбул с отличие. След
военното училище през 1891 г. започва да служи като щабен капитан в османската
армия. По време на Балканската война
служи в отбраната на Чаталджа и при възвръщането на Едирне. През 1914 г. когато
започва Първата световна война, той е в Мосул (днес в Ирак) като
командир на 12-ти корпус, към 4-та армия. През 1915 г. е назначен за зам.
командир на 4-та армия. Опустошава арменските бунтове в югоизточна Турция.
Междувременно, след като командира на 4-та армия Джемал паша получава новината, че емирът на Мекка, Шериф Хюсеин, който се съюзил с англичаните, се подготвя за
въстание, на 28 май 1916 г. веднага изпраща най-довереният си командир - Фахреддин
паша в Медина.
Фахреддин паша
пристигнал в Медина на 31 май и информирал Джемал паша, че Шериф Хюсеин
ще се разбунтува до няколко дни. На 3
юни 1916 г. Шериф Хюсейн и
четиримата му синове разрушават железопътните и телеграфните линии около Медина
и започват въстанието. В нощта на 5-6 юни нападнали аванпостите на Медина, но
били отблъснати благодарение на мерките, предприети от Фахреддин паша.
Първоначално броят на бунтовниците е бил 50 000, а броят на османските войници
в целия регион на Хиджаз, около 15 000. Фахреддин паша незабавно предприел
ответни действия срещу тях и опустошил редиците
на бутновника в местностите Би’ри-Али, Иляве и Би’ри-Маши на 27 юни
1916 г. След това той е назначен за командир на Хиджазките експедиционни сили на 15 юли 1916 г. Бунтовниците възползвайки
се от невниманието и некадърността на
управителя на Мекка - Галиб паша предприели общо нападение на 9 юни и влезли в гр.
Джида на 16 юни, в Мекка на 7 юли и в Таиф на 22 септември. Почти всички големи
центрове с изключение на Медина, която се защитавала от Фахреддин паша, преминали
в ръцете на бунтовниците. По това време османската военната операция на Суецкия канал срещу англичаните
продължавало с все сили, което не дало възможност да бъдат изпратени подкрепление
в Хиджаз. Фахреддин паша защитавал Медина две години и седем месеца с
изключително ограничени средства.
На 29 август 1916 г. около Медина е изградена защитна линия
в размер на 100 км. Фахреддин паша непрекъснато искал подкрепление от Истанбул,
за да защити свещения град, а османското правителство заявявало, че не е в
състояние да отговори на исканията му. След решението на османското правителство
частично да евакуира Хиджаз, Фахреддин паша за да предотврати евентуално разграбване
в Медина, предложил свещените вещи, намиращи се в гробницата на пророка да бъдат
пренесени в Истанбул. Предложението било прието от правителството, при условие
че поема всякаква отговорност. Фахреддин паша създал специална комисия за тази
работа и избраните от тях най-ценни вещи били изпратени успешно в Истанбул под
закрилата на 2000 войници. Измежду тях били:
· Ръкописа на Св. Коран от времето на Хазрети Осман обвит в кожа от газела.
· 5 стари ръкописа на Св. Коран и 4 джузa.
· 5 съда за Коран, позлатени и украсени със скъпоценни камъни.
· Хилйе-и Шериф (един вид портрет на Пророка описващ
неговите физически качества) в
сребърна рамка, с диаманти и перли върху зелено кадифе е изписано името на Пророка.
· Една чисто златна плоча върху която с
диаманти е написано келиме-и
шехадет.
· 7 броеници с диаманти и перли.
· 2 броя рахлета изписани
със сребро.
· Тугра на султан Абдулазиз изписано
със злато и диаманти.
· 4 глави
на знамена и 3 ценни меча.
· Ценни произведения от библиотеката на султан Махмуд и от други библиотеки в Медина.
Бедуините, които се скитали в пустинята, между Медина и
Сирия, били подмамени от Шериф Хюсеин и раздадените британски пари, за въстание
срещу Османската империя. Тази ситуация затруднило защитата на железопътната
линия, която свързвала Медина със Сирия и Истанбул. Известният британски
шпионин Лорънс заедно с бедуините взривявал
релсите с динамит.
Фахреддин паша
продължил да защитава както железопътния пустинен път, така и Медина с
останалия малък брой сили. След като обаче гара “Мюдеввере” намираща се близо до Медина преминала
във ръцете на врага, мединската крепост била обсадена от бунтовниците.
Започнало да царува глад и болест сред хората и войниците в града, които нямали
възможност да получат помощ от никъде. Въпреки трудните условия, Фахреддин паша
продължил да защитава Медина. Още преди обсадата правителството в Истанбул
предложил да се евакуира крепостта, но Фахреддин паша отказал с думите: „Aз със собствени ръце турското знаме, не
мога да сваля от крепостта, ако ще евакуирате тук, изпратете някой друг
командир. Аз ще продължавам да защитавам Медина до последно и вместо да се
предам на британците и арабите се заклевам, че ще се самовзривя.”
Фахреддин паша, който се молел в Равза-и Мутаххара (в гробницата на нашия пророк) по време на обсадата, изразил чувствата си по следния начин:
“Стани! Стани, О, Мухаммед – Пратренико на Аллах!”. Покажи
се на тези, които вярват в теб, и които се бият за теб! Осигури за нас помоща на Аллах.” На 2 април 1918 г. в петъчното хутбе увит в гърдите си с турско знаме Фахреддин
паша, протегнал дясната си ръка към гробницата на пророка със силен глас и повикал: „Не мога да те
напусна“.
Докато
Фахреддин паша и неговите войници от една стара се борели с врага, а от друга с глада и болестите причинени от
силната жега, операцията
на Суецкия канал
завършил
с неуспех.
Палестина била загубена, а най-близките османски сили били на 1300 км.
разстояние. Междувременно на 30 октомври 1918 г. Османската империя подписвайки примирието на Мудрос
(пристанище на о-в Лемнос) капитулирала и се оттеглила от Първата световна война.
Фахреддин паша, който
трябвало да се предаде съгласно член 16-ти от примирието, отказал. Поради липса
на всякакъв вид контакт със света намиращите се в града нямали информация за
примирието. Фахреддин паша, следял събитията чрез радио-приемник, и въпреки че
британско торпедо, закотвено в Червено море, го информирал за условията на
примирието и че трябва да предаде Медина той не им отговорил. Заедно с това
заключил офицера в килия, изпратен от Високата порта, да уведоми за Мудроското
примирие и по този начин оставил Истанбул без отговор. От една страна,
британците, от друга обсадилият Медина Шериф Хюсеин настоявали да се предадат. Но
той отказвал.
Вследствие британците упражнили натиск над Високата порта
и бил издаден заповед лично подписан от султана и изпратен с министърът на
правосъдието Хайдар Молла в Медина. Но Фахреддин
паша отказал да се подчини и на тази заповед. Той продължавал да се
съпротивлява въпреки факта, че повечето войници били болни, запасите от
боеприпаси, лекарства и дрехи свършили. Най-накрая турски офицери хвърляйки пепел в очите му, го завързали
и го предали
на британците на 10 януари 1919 г. Силите
на Шериф Абдуллах влезли в Медина на 13 януари 1919 г. в съответствие с
договора. Седемдесет и два дни след
примирието на Мудрос, Медина била предадена.
Фахреддин паша, наречен от
британците „турски тигър“, е изпратен в Египет като военнопленник на 27 януари. На 5-ти август е заточен в Малта. По време на изгнанието си, е осъден на
смърт от военния съд, създаден от окупационната държава (Британия) в Истанбул,
за да съди военни престъпници. Но с помоща и усилията на правителството в
Анкара той успял да избяга от Малта на 8 април 1921 г. На 24 септември 1921 г.
пристигнал в Анкара, за да се присъедини към Националната борба за
независимост. Гази Мустафа Кемал
паша го назначава на Южния фронт срещу френската армия. След известно време, е изпратен като посланник на Турския меджлис в Кабул.
Изиграл важна роля в развитието на турско-афганското приятелство. Оказал помощ
на президента на Башкортостан Зеки Велиди Тоган, който се борил срещу
руснаците.
На 12 май 1926
г., след изтичането на мандата му, той се върнал в родината.
На 5 февруари 1936 г. се пенсионирал от турските въоръжени сили с чин
генерал-майор. Фахреддин паша починал на 22 ноември 1948 г. и бил погребан в
гробището Ашиян намиращо се в кв. Румелихисар / Истанбул по негово желание.
Басри Зилябид Чалъшкан