ГОЛЯМАТА ЧЕШМА
Голямата чешма отдавна се е превърнала в емблема и символ на Самоков. Чешмата е издигната около 1660 г. на площада в т.н. Горна чаршия. Вече четири века тя доминира центъра на града и е една завършена обществена сграда в османски имперски стил, характерен за столичната архитектура. Построена е като благотворително заведение от емина (управителя) на султанската кухня Мехмед ефенди, факт, който обяснява неоспоримата й прилика с подобни чешми в столицата Истанбул, в Солун и Одрин. Живо описание на чешмата ни е оставил известният пътешественик Евлия Челеби, посетил през 1662 г. Самоков:
„На площада, разположена на най-лично място на чаршията, еминът на султанската кухня Мехмед ефенди ... изградил една чешма, още нова четириъгълна постройка, от всяка страна на която има по два дебели колкото човешка ръка чучури, от които тече и шурти вода”.
Това е една площадна чешма и не е служела за ритуално умиване преди молитви в джамиите. Помислено е не само за пътника, дошъл отдалеч на пазар, но и за птичките – два малки фонтана има и за тях, както и една клетка. Водата била доведена от планината по дървени тръби, съединени с железни скоби. Това обяснява и нейния превъзходен вкус, за разлика от водата от бунарите, изваждана с „климала” – дървени витла, която имала вкус на желязо.
Днес чешмата е включена в градския водопровод, а дървена тръба от стария водопровод може да се види в музея.
През XIX в. Голямата чешма, една от 70-те обществени чешми в града, е една от забележителностите на Самоков. Впечатлила и Константин Иречек, който определил архитектурата на тази вече стара каменна чешма като мавритански стил. Изградена е от различни видове камък с прецизна обработка и мраморни плочи, докарани вероятно отдалеч. Нишите са оформени с островърхи арки и каменни корита. Покривът на чешмата е четирискатен със силно надвесена стреха, покрит с турски керемиди и има лукообразен завършек с шпил. Украсата на чешмата е в нейното архитектурно членение, но орнаментите в каменната пластика са изключително интересни.
На западната стена на чешмата има орнамент, оприличаван на обеца, издялана от едно парче камък. Затова в някои пътеводители я наричат Чешмата с обецата. За обецата може да прочетете, че е на Крали Марко, но това е само опит за митологизиране. Освен това този декоративен елемент е тълкуван и като „зенгия”, т.е. стреме.
