Един от учените, спомогнали за съхранението на ислямската култура тук, е Мехмедали ефенди – беличкият ефенди.
Мехмедали Абдиев Спахийски е роден през 1885 г. от баща Абди Мустафов и майка Зелихе в село Белица (дн. град Белица, обл. Благоевград). Израства в бедно селско семейство. Първоначално учи в родното си село до 7-ми клас, след което продължава образованието си в медресето в с. Якоруда. Воден от желанието да придобие повече знания, по-късно той заминава за гр. Кавала, където в продължение на 15 години учи в тамошното медресе „Кавалалъ Мехмед Али Паша” и обогатява знанията си в областта на исляма.
След завършване на образованието си, се завръща в родния си край и работи като имам и учител, а по-късно и като районен мюфтия. Независимо от трудностите и тежките условия, той спомага за запазването на исляма в средния дял на Западните Родопи. И въпреки че през 1927 г. майка му, баща му и всичките му роднини се преселват в Република Турция, той отказва да замине и остава да ограмотява хората в региона. През 1946 г. написва книгата “Кензул-ирфан фи илмиш-шериатил-ислямияти ве бадил фунун” (“Съкровището на знанието в ислямското право и някои други точни науки”). През 1948-1950 г. пише книгата „Муршидул-муминин” (“Наставник на вярващите”), която може да се приеме за наръчник на мюсюлманите по онова време. В този голям труд от 802 страници, написан на перфектен османотурски език, Мехмедали ефенди дава цялостно тълкувание на ислямската религия, като обръща особено внимание на проблемите, засягащи човека в земния и в отвъдния му живот. Той отделя над 200 страници на акаида и ибадетите в исляма. Разглежда също и основни въпроси на ислямското право като брак, развод и фераиз (наследствено право).
Беличкият ефенди прави тълкувание (тефсир) на около тридесет айета и четиридесет хадиса, придържайки се към традицията за събиране и обяснение на четиридесет хадиса. Той обстойно разглежда и морално-етичните норми и ценности, присъщи на истинския мюсюлманин, както и правилното хранене и здравословния начин на живот. Книгата е довършена на двадесет и третия ден на 1354 г. по хиджра.
Мехмедали ефенди превежда множество книги от арабски на турски език, което се вижда от запазените преводи. Наред с това се нагърбва и с трудоемката задача да препише редица класически религиозни съчинения на османотурски език, които са били използвани от тогавашните религиозни водачи. Такива са: “Зубдетул ваизин”; “Шерхи Биргиви”; “Тефсири Ханефи”; “Тефсири Мевакиб"; “Тефсири Тибиян”; “Ибн Абидин”; “Шерх Шериатул Ислям”; “Тефсири Кебир”; “Енисул Абидин”; “Енисул Меджалис”; “Тембихул Гафилин”; “Бехчетул Енвар”, „Иказул муслимин” и др.
Придържайки се към Корана, Сюннета и в частност към хадиса: “Полезен е този, който опознае Свещения Коран и научи другите на него”, той продължава своята дейност като учител като обучава много ученици, които съхраняват и развиват исляма в този регион.
Сред подготвените от него ученици може да споменем имената на небезизвестните Ибрахим Матан, Мустафа Хасан Илански, Мехмед Муса Кълъч, Хасан Юсуф Илански, Реджеб Дзангов, Мехмедали Табаков и др.
Hiç yorum yok:
Yorum Gönder