Приветстваме изготвянето на нов Семеен кодекс, съобразен с реалностите в обществото. Заедно с това изразяваме нашата резервираност към някои въпроси, които не съответстват на ислямските принципи и са предвидени в проекта като „фактическото семейно съжителство”, „осиновяването” и др.
Особено имайки предвид голяма част от принципите и целите, които са поставени пред проекта за Семеен кодекс, предлагаме и настояваме да отпадне недействителността на религиозния брак и в отделен член да му се даде правно действие, като се направят необходимите поправки в Конституцията на Република България и да се предвидят правилата за регистрирането му по Закона за гражданска регистрация. По този начин ще се покаже уважение към религиозните чувства на вярващите, поне колкото към привържениците на „фактическото съпружеско съжителство”.
Мотиви:
Ислямската религия, така както и християнството, отдава голямо значение на семейството, затова мюсюлманите се поощряват да създават семейства. Свещеният Коран повелява: "И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (Рум, 30: 21) Заедно с това ислямската религия е определила редица правила за съхраняването на семейството, което се създава с цел осигуряване на спокойствие в обществения и индивидуалния живот, продължаване на поколенията и предпазване на индивидите и обществото от поквара.
Осъществяването на тези цели изискват спазване на определени правила. Според ислямската религия семейство се създава единствено чрез брачен договор, който се сключва според определени правила пред Всевишния Аллах, т. н. религиозен брак.
Исторически е доказано, че извършването на брака пред имам или мюфтия има огромно значение за създаването на семейството. Това произтича от факта, че по време на брачния ритуал се прави молитва и проповед за щастието и благоденствието на новосъздалото се семейство, а от друга страна се влага духовност и сакралност в брака, което става причина за опазване на тази „светиня”.
В нашето съвремие когато се наблюдава едно силно игнориране на моралните устои и обезличаване на съвестта религиозният брак до известна степен ще бъде крепител на семейното огнище, защото като последствие от такъв вид брак в по-висока степен ще се съблюдава и хадисът на пророка Мухаммед (с.а.с.), който гласи: „Сред разрешените неща Аллах най-много мрази развода.” (Ебу Давуд, Таляк, 3).
Религиозният (мюсюлмански) брак не е новост за нашата общност, тъй като до края на първата половина на ХХ в. мюфтиите и имамите (както и християнските духовници) са практикували тази дейност чрез правила, регламентирани от българските закони. Като се поднови тази практика и се актуализира със съвременните изисквания бракът ще има по-добър ефект за опазването и развитието на семейството.
Тук трябва да се спомене и факта, че по традиция почти всички мюсюлмани извършват религиозен брак преди да бъде извършен граждански брак, а дори редица остават само с религиозния брак. Затова ще бъде по-полезно да се регламентира религиозният брак и да се въведе ред в тази изоставена област.
Особено имайки предвид голяма част от принципите и целите, които са поставени пред проекта за Семеен кодекс, предлагаме и настояваме да отпадне недействителността на религиозния брак и в отделен член да му се даде правно действие, като се направят необходимите поправки в Конституцията на Република България и да се предвидят правилата за регистрирането му по Закона за гражданска регистрация. По този начин ще се покаже уважение към религиозните чувства на вярващите, поне колкото към привържениците на „фактическото съпружеско съжителство”.
Мотиви:
Ислямската религия, така както и християнството, отдава голямо значение на семейството, затова мюсюлманите се поощряват да създават семейства. Свещеният Коран повелява: "И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (Рум, 30: 21) Заедно с това ислямската религия е определила редица правила за съхраняването на семейството, което се създава с цел осигуряване на спокойствие в обществения и индивидуалния живот, продължаване на поколенията и предпазване на индивидите и обществото от поквара.
Осъществяването на тези цели изискват спазване на определени правила. Според ислямската религия семейство се създава единствено чрез брачен договор, който се сключва според определени правила пред Всевишния Аллах, т. н. религиозен брак.
Исторически е доказано, че извършването на брака пред имам или мюфтия има огромно значение за създаването на семейството. Това произтича от факта, че по време на брачния ритуал се прави молитва и проповед за щастието и благоденствието на новосъздалото се семейство, а от друга страна се влага духовност и сакралност в брака, което става причина за опазване на тази „светиня”.
В нашето съвремие когато се наблюдава едно силно игнориране на моралните устои и обезличаване на съвестта религиозният брак до известна степен ще бъде крепител на семейното огнище, защото като последствие от такъв вид брак в по-висока степен ще се съблюдава и хадисът на пророка Мухаммед (с.а.с.), който гласи: „Сред разрешените неща Аллах най-много мрази развода.” (Ебу Давуд, Таляк, 3).
Религиозният (мюсюлмански) брак не е новост за нашата общност, тъй като до края на първата половина на ХХ в. мюфтиите и имамите (както и християнските духовници) са практикували тази дейност чрез правила, регламентирани от българските закони. Като се поднови тази практика и се актуализира със съвременните изисквания бракът ще има по-добър ефект за опазването и развитието на семейството.
Тук трябва да се спомене и факта, че по традиция почти всички мюсюлмани извършват религиозен брак преди да бъде извършен граждански брак, а дори редица остават само с религиозния брак. Затова ще бъде по-полезно да се регламентира религиозният брак и да се въведе ред в тази изоставена област.
Hiç yorum yok:
Yorum Gönder