15 Temmuz 2020 Çarşamba

Наименования на селата в Омурташко според османски регистри от ХVІ–ХVІІ в.


Наименования на селата в Омурташко според османски регистри от ХVІ–ХVІІ в.

Стефан Андреев

16. ve 17. yüzyıllardan kalma Osmanlı kayıtlarına göre Osman pazarı bölgesindeki köy isimleri. Stefan Andreev

Village Names in Оmurtag Region According to Оsman Registers from ХVІ–ХVІІ Centuries
Stefan Andreev

Summary

The article is taking a look of villages in Omurtag region which are men- tioned in Ottoman registers from the XVI–XVII centuries. There are drawn the schemes of alignment of these villages in the different types of registers. Their names are grouped according the model of their formation. Special at- tention is paid to the unidentified villages and there is offered an unused till now method for their approximate location.
Key-words: villages in Omurtag region, Ottoman registers, location of uni- dentified villages.


Разнородните османски регистри предоставят масови данни за поселищната мрежа и наименованията на селищата в административно-териториалните единици на отделните области на Османската империя. Този род информация широко се използва от генерации български и чуждестранни изследователи, както и от редица краеведи. Това поставя пред османистите отговорната задача да предоставят възможно най-коректен прочит. Тук бих искал да споделя своя опит при работа с наименованията на селищата в административно-териториалната единица с център Осман пазаръ с друго име Ала килиса (дн. гр. Омуртаг)1, придобит при подготовката на том османски извори за историята на региона2. В тома е включена информацията от няколко регистъра, съхранявани в отдел „Ориенталски сбирки“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) и в Истанбулския османски архив (Başbakanlık Osmanlı Arşivi – BOA). Освен нея настоящето изследване се основава и на идентификации, посочени в справочника на селищни названия3.

1 Дължа уточнението, че в настоящата статия вниманието ми е насочено към наименованията на селата, включени в днешната община Омуртаг, а извън изследването оставям другите топоними, които османската регистрация е отнесла към Осман пазаръ.
2 Андреев, Ст., Калицин, М., Мутафова, Кр. Извори за историята на град Омуртаг. Т. 1, Османски документи ХV–ХVІІІ век. Велико Търново, 2009.
3 Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи ХV–ХІХ в. т. 5. състав. Ст. Андреев. 2. прераб. и доп. изд. София, 2013.


Съгласно своята най-обща дипломатико-палеографска характеристика и предназначение използваните регистри са разнообразни. Те се отнасят до събирането на извънредните данъци (avariz, корект. avarız)4; до поименното изброяване на доставчици на дребен рогат добитък (celebkeşan defteri)5; до предадени военни доставки на ечемик, където освен регистър съм използвал и набор от разписки (tezkire, defter)6; съкратен опис на поземлени владения (icmal)7; подробен опис на поземлени владения (mufassal)8; опис на военизирано мюсюлманско население от района (evlâd-i fatihan)9.
В казаните видове регистри поименното изброяване на селата е поднесено по специфични и утвърдени през годините схеми. Така при събиране на извънредните данъци схемата предполага изреждане на селата след името на административно-териториалния център (в нашия случай Осман пазаръ, с друго име Ала килиса или само Ала килиса). По-различна е картината в джелебкешанския регистър, където селата се отнасят към по-голям център, обединяващ няколко административно-териториални единици – Шумен, който включва селища от Осман пазаръ, Хезарград (Разград) и Ески Джумая (Търговище). Въпреки че данни за събиране на военни доставки на ечемик откриваме в различни по жанр документи, селата са представени по една и съща схема – изброени са след центъра Ала килиса. Значително по-усложнен модел на подредба виждаме в кратките и подробни поземлени регистри. Там, в рамките на съответната административно-териториална единица, става описването на поземлените владения – хасове, зеамети и тимари, със спадащите към тях села. В единствения опис на военизирано мюсюлманско население, който засега познаваме, и извлечение, от който ползваме, селата са отнесени към Осман пазаръ с уточнението, че той спада към лива Нийболу (Никопол).
Независимо от това по каква схема са подредени, селата се представят обикновено със своето основно име, но понякога и с негови дублетни наименования. Това е свързано с възприетото в регистрационната практика представяне и на другото име, с което е познато дадено село, при което двете наименования се свързват с трафаретните изрази „с друго име“ (nam-i diğer) или „наричано още“ (...dahi derler). Например Кулаклъ Давуд, с друго име Байрамлулар; Ягджълар, наричано още Хаджъ Салих. В дадените примери тези изрази предполагат тъждественост, но в литературата се дават и случаи, при които става дума за наименованията на две селища, отстоящи на близко разстояние едно от друго.10
Още веднага трябва да отбележа, че с едно-единствено изключение – неустановеното село Михалчелер, имената на селата в Омурташко са мюсюлмански и
4 BOA, TD 771 от 1642–1643 г.; НБКМ, Ориенталски сбирки D 367, 1685–1691 г.
5 НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 20, а.е. 261д, 1573 г.
6 НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 182 А, а.е. 74, 1672 г.; НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129 /3, л. 16б, 1675–1678.
7  BOA, TD 370, 1523–1537 г.
8 BOA, TD 382, 1555–1556 г.
9 BOA, MK № 2771, 1696–1697 г.
10 Stojanovski, Al. O značenii terminov „baştine“ i „nam-i diger“ u perepisnah knigah XV i XVI vekov. – В: Prilozi za orientalnu filologiju i istoriju jugoslovenskih naroda pod turskom vladarinom. Sarajevo, 1980, с. 421–430.


не дават индикации за запазване на названия от времето преди завладяването, каквито срещаме в съседни райони от същия период.11 Според начина си на формиране те могат да се отнесат към няколко основни групи.
Най-многобройни са селата, носещи имена на лица и фамилии, често придружавани с титли и прозвища или само с прозвища. Тук ги изброяваме с техните варианти и идентификации12: Бахадърлар/Кайгъ Бахадър (дн. с. Пъдарино по сведения на местен информатор); Башлар (дн. с. Първан); Вели бей/Евлия (дн. с. Величка); Деспотлар/Деспотлу/Деспотлулар (дн. с. Росица); Дураклар (дн. с. Станец); Иляслар (дн. с. Панайот-Хитово); Йълънджълар (дн. с. Змейно); Кадемлер/Кадемлюлер (дн. с. Българаново); Кара Евхадлар/Кара Евхатлу/Евхатлар с друго име Хърсузлар бънаръ (дн. с. Врани кон); Кара Чулхалар (дн. Козма презвитер); Кулаклъ Давуд с друго име Байрамлулар (дн. с. Великденче); Османлар/Османджалар/Османджъ- лар (дн. с. Висок); Садъклар/Садък, наричано още Назър агаджъ (дн. с. Веренци); Хасан факих/Хасан факи (дн. с. Камбурово); Хюсеинлер (дн. с. Долна Хубавка).
Като своеобразни прозвища могат да се възприемат и названията на села, носещи информация за професионалната заетост, вероятно на техните основатели или на известни родове – търговци, говедари, козинари, грънчари и пр.: Базергян/Саръ базергян (дн. с. Тъпчилещово), Мечикчилер/Мечикджи/Мечикджилер/Мечюкчюлер (дн. с. Беломорци); Муйтаблар (дн. с. Плъстина); Съгърджълар (дн. с. Рътлина); Чанакчълар (дн. с. Паничино); Ягджълар, наричано още Хаджъ Салих (дн. с. Веселец). Със значително по-малък брой е представена групата на имена, формирани от наименования на местности: Бостан/Бостанлък/Бостаноглу (с., дн. слято с. Горна Хубавка); Даглъ/Даг (дн. с. Горско село).
Групата на имена, формирани от наименования на диви, домашни животни и птици, често срещани в други области, тук е представена също с два топонима – Сагир кечи (дн. с. Горно Козарево); Кушлу/Кушлар (дн. с. Птичево).
Без да се ангажирам със статистически анализи, ще изтъкна, че сравнително висок процент от селищните названия в Омурташко остават към рубриката „не- установени“, тъй като не могат да бъдат открити в специализираната литература. Причините за това са изчезването им като селища, смяна на имената, неточно ре- продуциране от по-стари регистри или некоректно разчитане. Наименованията на селищата в тази рубрика са съпътствани, както и при установените, от ценна ин- формация относно броя и етническата принадлежност на населението, категориите със специално предназначение, размера и формите на данъчното облагане, профе- сионалната заетост и пр. За съжаление неустановеността на тези селища става при- чина за пренебрегването им. Те, заедно с информацията, която носят, остават извън вниманието на специалистите. Ето защо, считам за уместно да спра вниманието на читателите върху някои неизползвани докрай начини за намиране на прибли- зителното им място върху картата на региона, което от своя страна би хвърлило допълнителна светлина по проблема за динамиката на поселищното развитие.

11 Калицин, М., Мутафова, Кр. Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза. 2. прераб. и доп. изд. Велико Търново, 2012, с. 98–106, 115–161.
12 Мичев, Н. Речник на имената и статута на населените места в България 1878–2004. София, 2005.


Отчитайки важността и актуалността на тези въпроси, вече разработих един примерен вариант за приблизително локализиране на неустановените омурташки села13. Тук ще си позволя да представя отново някои негови акценти.
От първостепенна важност при локализацията на неустановените селища е по- знаването на регистрационната процедура. Най-голям интерес в това отношение представляват специалните султански разпоредби до местните органи на властта (преди всичко кадиите), които добре познавали съответните райони и спецификата на терените им. Именно на тях било вменявано задължението да оказват всестран- на помощ на специално назначените чиновници и да ги съпровождат при тяхна- та работа на терен, посочвайки им най-краткия път от селище към селище. Тази практика, с известни изключения, намирала отражение в подреждането на селата в регистъра, което ясно личи при идентифицираните топоними – близките селища да се описват едно след друго. Следователно разположението на неустановените селища в описите на селата е от голямо значение. Съседството им с безусловно ус- тановените до голяма степен стеснява границите на възможната им локализация. Друга особеност на бюрократичната практика представляват изричните уточ- нения за близост – трафаретите kurb или nezd; и двата със значение „близо до“ или
„при“. По този начин било маркирано местоположението на непознати и с извест-
на доза вероятност малки или новоформирани селище по отношение на други, ползващи се с известност. Обикновено на първо място в съответния фрагмент сто- ят неуточнените днес села, но има и единични случаи на обратна съотнесеност.
Тук бих искал да коментирам и употребата на съюза ma’a („заедно с“), когато той свързва два топонима, единият от които неидентифициран. Той обаче само в отделни случаи би могъл да се тълкува като локализационен елемент, тъй като съществува и вероятността съответните села да бъдат обединени въз основа на данъчното им облагане.
При опитите за локализация би следвало да се вземат под внимание и коменти- раните по-горе изрази „с друго име“ или „наричано още“.
Както е видно, използваните регистри дават възможност за приблизителна ло- кализация на неустановените селища, но не и отговор на въпроса за по-нататъш- ната им съдба. Отсъствието им в по-късните регистри, а също и в съвременната справочна литература, би могло да се дължи на различни причини – сливане с дру- ги села, преименуване или просто изчезване. И все пак в авариз регистър от 1642– 1643 г. срещнах ценна информация относно изчезването на компактна група селища. Тъй като тя е уникална по своя характер, тук ще си позволя да я цитирам дословно:
...Следва описа на села, за които в дефтера е казано, че спадат към каза Ала килиса и имената им са записани в мевкуфата14. Тъй като обаче те липсват, са били запитани делови и възрастни хора, които са компетентни. Последните са

13 Андреев, Ст. Опит за локализиране на неустановени селища в района на град Омуртаг според османски регистри от ХVІ–ХVІІ в. – В: Известия на Националния археологически институт, XL, 2012, с. 357–370.
14 Мевкуфат – служба във финансовото ведомство на Османската империя, която управлявала приходите от извънредните данъци, от вакъфите и от освободените поземлени владения.


отговорили, че по тези места също не са открити лица, които знаят нещо по въпроса.
Село Бахшилер, заедно с Гюлшад – 3 ханета15; село Магал Абдал – 3 ханета; Кул Велед, заедно с Яма – 2 ханета; село Кьотеш – 3 ханета; село Кара хисар – 4 хане- та; село Саръко – 8 ханета; село Тай Демюр – 15 ханета; село Аванлъ – 1 ханета; село Кючюк Али – 4 ханета; село Гайдаджъ – 6 ханета; село Гидекли – 1 хане.
Всичко: 60 ханета. Забегнали.16
С оглед на изведените по-горе задачи на настоящето изследване, прилагам спи- сък на неуточнените села от Омурташкия край, който съдържа насочваща ин- формация за тяхната приблизителна локализация. Тя включва следните рубрики: допълнителни указания към името на селото, ако има такива; най-близко разпо- ложените съседни села с тяхната идентификация; предлаганата приблизителна локализация и исковите данни на ползваните извори. Когато селото се среща в два регистъра, информацията към всяка рубрика се номерира (І), (ІІ).

Гани факъх
Допълнителни указания: заедно със с. Дураклар (дн. с. Станец, общ. Омуртаг, обл. Търговище – на югозапад от гр. Омуртаг).
Съседни села: Добриджелер (дн. с. Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище – на североизток от гр. Антоново); Местанлар (дн. с. Горна Златица, общ. Антоново – на северозапад от гр. Антоново).
Приблизителна локализация: на север от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 264.

Дурмуш (две споменавания)
Допълнителни указания (І) и (ІІ): заедно със с. Чъкръкчълар (дн. с. Малка Чер- ковна, общ. Антоново – на юг от гр. Антоново).
Съседни села: (І) Къзълджълар (дн. с. Глогинка, общ. Попово, обл. Търговище – на югоизток от гр. Попово); Ягджълар (дн. с. Веселец, общ. Омуртаг – на юго- изток от гр. Омуртаг); Евлия (дн. с. Величка, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг); Садъклар (дн. с. Веренци, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг). (ІІ) Ягджълар, Садъклар, Вейслер (дн. с. Орлово, общ. Котел, обл. Сливен – на югоизток от гр. Омуртаг).
Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Омуртаг.
Искови данни: (І) регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 272; (ІІ) регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129/3, л. 16 б.

Еглендже
Допълнителни указания: заедно със с. Евлия.
Съседни села: Садъклар – на югоизток от гр. Омуртаг; Йълънджълар (дн. с.
Змейно, общ. Омуртаг – на югозапад от гр. Омуртаг).

15 Хане – термин, използван в османската данъчна практика за обозначаване на различни по обхват облагателни единици.
16 Андреев, Ст., Калицин, М., Мутафова, Кр. Цит. съч., 189, док. № 6.


Приблизителна локализация: на юг от гр. Омуртаг.
Искови данни: регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 273.
Исалар
Съседни села: Кованджълар (дн. с. Пчелно, общ. Антоново); Куру Вели; Тюрбе- лер (дн. с. Капище, общ. Антоново); Керемеддин (дн. с. Милино, общ. Антоново) – всички на югоизток от гр. Антоново.
Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 10.
Исачалар
Съседни села: Семерлер (дн. с. Семерци, общ. Антоново); Касъргалар (дн. с.
Трескавец, общ. Антоново) – и двете на североизток от гр. Антоново.
Приблизителна локализация: на североизток от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки. ОАК 129/3, л. 16 б.

Йоксюзлер
Съседни села: Кара Хъзърлъ (дн. с. Моравка, общ. Антоново); Касъргалар – и двете на североизток от гр. Антоново.
Приблизителна локализация: на североизток от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 10.

Кара Бакилер
Съседни села: Кара Иса (дн. с. Поройно, общ. Антоново – на югоизток от гр. Антоново); Иляслар (дн. с. Панайот-Хитово, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Антоново); Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Узун Ашъклар (дн. с. Лю- бичево, общ. Антоново – на североизток от гр. Антоново).
Приблизителна локализация: на изток от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 10.

Козлуджалар
Допълнителни указания: заедно с... (името на селото не е отбелязано).
Съседни села: Ягджълар – на югоизток от гр. Омуртаг; Чъкръкчълар – на юг от гр. Антоново; Садъклар – на югоизток от гр. Омуртаг.
Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Омуртаг.
Искови данни: регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки ОАК 129/3, л. 16 б.

Кьосе Салихлер (две споменавания)
Съседни села: (І) Кара Исалар – на югоизток от гр. Антоново; Касъргалар – на североизток от гр. Антоново; Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Куру дере (дн. с. Суха река, общ. Велики Преслав, обл. Шумен – на югоизток от гр. Велики Преслав); (ІІ) Иса Хъзър (дн. с. Къпинец, общ. Антоново – на юг от гр. Антоново); Кара Иса; Семерлер; Узун Ашъклар – на североизток от гр. Антоново.
Приблизителна локализация: на изток от гр. Антоново.
Искови данни: (І) регистър от 1573 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 20, а.е.
261д, л. 5а; (ІІ) регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 11.

Мезидлю
Съседни села: Муса бейли (дн. с. Височка, общ. Антоново, залич.); с. Местан- лар – на северозапад от гр. Антоново; Джелил факих, с друго име Тюркешелер (дн. с. Шишковица, общ. Антоново – на юг от гр. Антоново); Ягджълар – на юго- изток от гр. Омуртаг; Бахадърлар – на юг от гр. Омуртаг, заедно със с. Кайкълар (с. Бряг, дн. сл. гр. Търговище).
Приблизителна локализация: на юг от гр. Омуртаг и от гр. Антоново.
Искови данни регистър от 1573 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ф. 20, а.е. 261д, л. 4а.

Михалчелер
Съседни села: Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Хелваджъ Бахадър (дн. с. Халваджийско, общ. Антоново – на югозапад от гр. Антоново); Куру Вели – на югоизток от гр. Антоново; Тюркеше – на юг от гр. Антоново.
Приблизителна локализация: на юг от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1685–1691 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, D 367, л.
105б.

Орозлар (две споменавания)
Съседни села: (І) Саръ базергян (дн. с. Тъпчилещово, общ. Омуртаг – на се- вероизток от гр. Омуртаг; Хюсеинлер (дн. с. Долна Хубавка, общ. Омуртаг – на северозапад от гр. Омуртаг); Сютджилер (дн. с. Остра могила, общ. Котел – на югозапад от гр. Омуртаг); (ІІ) Мечикджилер (дн. с. Беломорци, общ. Омуртаг – на североизток от гр. Омуртаг); Саръ базергян; Хюсеинлер; Съгърджълар (дн. с. Рътлина, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг.
Приблизителна локализация: на север от гр. Омуртаг.
Искови данни: (І) регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 261; (ІІ) регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129/3, л. 16б.

Саръ юрюкян
Съседни села: Хелваджъ Бахадър – на югозапад от гр. Антоново; Куру Вели – на югоизток от гр. Антоново; Тюркеше – на юг от гр. Антоново.
Приблизителна локализация – на юг от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1685–1691 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, D 367, л.
105б.

Саръклъ
Съседни села: Садък – на югоизток от гр. Омуртаг; Десботлу (дн. с. Росица, общ. Омуртаг – на северозапад от гр. Омуртаг); Казган бънаръ (дн. гр. Котел).
Приблизителна локализация: в близост до гр. Омуртаг.
Искови данни: регистър от 1685–1691 г., НБКМ, Ориенталски сбирки., D 367, л.
105б.

Ходжа Сейфи
Съседни села: Семерлер – на североизток от гр. Антоново; Узун Ашъклар – на североизток от гр. Антоново; Местан-и кебир ( дн. с. Долна Златица, общ. Анто- ново – на северозапад от гр. Антоново).
Приблизителна локализация: на север от гр. Антоново.
Искови данни: регистър от 1696–1697 г., BOA, МК № 2771, s. 11.

Юнуслар (две споменавания)
Допълнителни указания: (І) заедно със с. Кушлар (дн. с. Птичево, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Антоново); (ІІ) заедно със с. Сагир кечи (дн. с. Горно Козарево, общ. Омуртаг – на югоизток от гр. Омуртаг).
Съседни села: Кара Исалу – на югоизток от гр. Антоново; Авланлъ (дн. с. Стара река, общ. Антоново – на югозапад от гр. Антоново); (ІІ) Кара Исалар; Куру Вели – на югоизток от гр. Антоново; Керемеддин – на югоизток от гр. Антоново.
Приблизителна локализация: на югоизток от гр. Антоново.
Искови данни: (І) регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 274; (ІІ) регистър от 1675–1678 г., НБКМ, Ориенталски сбирки, ОАК 129/3, л. 16б.

Ябаб Синанлар
Допълнителни указания: заедно със с. Садъклар – на югоизток от гр. Омуртаг.
Съседни села: Чакръкчълар – на югоизток от гр. Омуртаг; Евлия – на югоизток от гр. Омуртаг; Йълънджълар – на югозапад от гр. Омуртаг.
Приблизителна локализация: на юг от гр. Омуртаг.
Искови данни: регистър от 1642–1643 г., BOA, TD 771, s. 273.

Hiç yorum yok: