Емруллах Ефенди etiketine sahip kayıtlar gösteriliyor. Tüm kayıtları göster
Емруллах Ефенди etiketine sahip kayıtlar gösteriliyor. Tüm kayıtları göster

22 Nisan 2025 Salı

Емруллах Фейзуллах Ефенди (1878–1941)

Основателят и легендарен директор на Нювваб:
Емруллах Фейзуллах Ефенди (1878–1941)

Автор: Ведат Ахмед

Роден е на 15 април 1878 г. в китното и красиво село Юсуфханлар (Пристое), разположено в сърцето на Делиорман. Баща му – Фейзуллах Хаджи Хасан, родом от Малатия, е бил събирач на данъци в района на Шумен по време на Османската империя. По това време той се жени за жена от село Юсуфханлар и се установява там, където работи като учител в начално училище. Емруллах Ефенди губи баща си, когато е на девет години, а майка си – на дванадесет, и остава сирак.

След като завършва университета, му предлагат да остане в Турция, но той отхвърля тези предложения и се връща в родината си. Установява се в Шумен, който е културен център на българските турци, и е назначен за преподавател в Медресето Мюшебекли. Въпреки че медресето не е било особено подходящо за обучение, той го ремонтира и го превръща в съвременно учебно заведение.

Запознат с новите педагогически методи от Истанбул, Емруллах Ефенди започва да ги прилага в образованието. Поради недостатъчността на медресето, премества обучението в старата сграда на Медресе-и Алие, след като я възстановява. Първоначално той не получава заплащане за усилията си.

С избухването на Първата световна война, България и Турция се оказват на една и съща страна, което позволява на българските турци да служат в армията, която желаят. Емруллах Ефенди също е мобилизиран – първо като батальонен имам, после като проповедник в ротата. След края на войната отново поема директорския пост в Медресе-и Алие.

След основаването на Медресе Нювваб, Емруллах Ефенди е назначен за негов директор. Със своя строг и настойчив характер, той е бил не само учител и администратор, но и като баща за учениците. Работи денонощно, за да предотврати закриването на училището и да го запази като служба за турското общество. За да посрещне нуждите на учениците, той обикаля селата заедно с някои свои колеги, събирайки помощ от щедри мюсюлмани, и се противопоставя на враговете си дори когато те го заплашват с пръчки и ножове.

Поради някои проблеми в училището е отстранен за няколко месеца, но след като се установява, че обвиненията срещу него са неоснователни, той е върнат на поста си.

Емруллах Ефенди управлява Нювваб в продължение на 19 години до смъртта си през 1941 г., като открива и 20-ата учебна година. Първоначално се предвижда директор за всеки от отделите – средния и висшия – но в действителност той успешно ръководи и двете. Преподава с голям успех предмети като арабски език, калам, логика и мецелле (принципи на ислямското право).

С огромна загриженост се грижи за учениците си, стараейки се да ги предпази от отклонения, опасни течения и политически влияния. Също така се бори да не се закриват и другите по-малки медресета. С подкрепата на шуменския учен и бивш главен мюфтия Ходжазаде Мехмед Мухиудин Ефенди, той изпраща дипломанти от Нювваб като директори и учители в тези медресета. Особено защитава медресето Фейзийе в Разград от противниците на религията.

Въпреки активния си живот и неуморна борба, Емруллах Ефенди умира на поста си на 30 септември 1941 г. (8 Рамазан 1360) в служба на училището и образованието на мюсюлманите. На погребението му присъстват много учени, учители и приятели, включително Ходжазаде Мехмед Мухиудин Ефенди, Мустафа Хайри Ефенди, Мустафа Сабри Ефенди и други. Погребението се извършва в джамията Чарши и той е погребан там.

Най-голямото му наследство остава Медресе Нювваб, което ръководи близо 20 години. Оттук излизат стотици възпитаници, които не само запазват турско-мюсюлманската идентичност в България, но и допринасят за Турция. След смъртта му, неговите синове Мехмед Емруллах и Абдулах Емруллах, както и зетовете му Бейтуллах Шишман и Юсуф Алиш, продължават делото му, като дори преподават в училището.

Синовете му емигрират в Турция през 1949–1951 г., а зетовете му през голямата вълна от 1989 г. Днес зетят му Юсуф Алиш живее в Истанбул (ако е още жив – дай Боже здраве и дълголетие!).

Преди няколко години попитах Осман Исмаил, възпитаник на Нювваб и първият му директор след повторното откриване през 1990 г., къде е гробът на Емруллах Ефенди. Той ми разказа, че по време на процеса на смяна на фамилните имена гробището, в което е бил погребан, било разрушено. Някои верни възпитаници на Нювваб откриват гроба му и пренасят останките му в гробището на родното му село Юсуфханлар. Преди три години и аз посетих гроба му и прочетох Фатиха за този достоен човек. Нека Аллах му даде безкрайна милост!