VETOVO etiketine sahip kayıtlar gösteriliyor. Tüm kayıtları göster
VETOVO etiketine sahip kayıtlar gösteriliyor. Tüm kayıtları göster

29 Kasım 2019 Cuma

Татарската махала в гр. Ветово, Октай Алиев

Искам с носталгия към родния град да ви споделя един текст, който бях написал преди около 2 месеца ...
Улицата в която аз живея в град Ветово, област Русе, всъщност по точно, където баба живее, се води „Велико Търново“. Но почти никой във Ветово не я нарича така. Тя позната като „Татарската махала“ или „Дере махала“. В следващите редове ще разберете защо така се нарича тя, кога се образува, какви хора живеят тук.
По спомени на столетницата Емине Махмудова Абдиева (1858 – 1954 г.), записани от Марин Митев Герганов, се разбира, че „село Ветово – през 1860-1870 г. б.а. – е било разположено само в махала „Долна“ (турската махала) и в част от сегашната махала „Копеле“1. Тогава едва, едва започва да се образува и още една махала във Ветово, а именно – Татарската или Дере. Това става в резултат на идването на кримски татари от Крим във Ветово по време и след Кримската война (1853-1856 г.). Предполага се, че тази махала преди да дойдат кримските татари не е съществувала. Мястото било обрасло с храсти и дървета, оттук е минавало и малко дере, което още минава. С издаването на татарите във Ветово им е дадено това място, където те построили свои къщи и изкопали свой кладенец. Поначало местните турци и новодошлите татари не са се разбирали и не са давали момичета за турци или пък обратното. Но в по-късен етап се усеща едно сближаване между двата етноса и може би към края на XIX и началото на ХХ в. започват и смесените бракове между турци и татари във Ветово. Но това са единични случаи. Новите заселници на Ветово са били мюсюлмани и с идването си изградили джамия в махалата, която не съществувала дълги години. През 1925 г. турското семейство Чаирови дава земя на жителите на тази улица, в която е построена т.нар. „Татарска джамия“. Поначало минарето на джамията било дървено. През 1974 г. е изградено новото минаре, което е от желязо. Дълги години ходжа в тази джамия бил Хафъз Якуб Каиров (р. 1885 – п. 1960 г.), а след него – Махмуд Мурадов Коджабъйъков. По разкази на хора, родени тук, в тази махала, като Азми Азмиев (р. 1932 г.) и Нури Велиев (р. 1934 г.), тук навремето (става въпрос за 40-50-те на ХХ в. – б.а.) са живеели почти само татари.
Двамата си спомнят за наводненията, сполетели нашата улица през 1944, 1969 и 1989 г. Най-страшните са били през 1944 г. и 1989 г. Нури Велиев разказва : „Спомням си наводнението от 1944 г. Слава богу, че тогава имаше сватба и хората видяха какво става, та успяха да се спасят. Бай Азми споделя : „Сватбата беше на баба Къймет и дядо Билял“. „Същата вечер – разказва Нури Велиев – стана наводнението. Беше септември месец, 44-та година. През 1969 г, пак имаше наводнение, но не беше толкова лошо, колкото през 44-та. През 1989 г. наводнението беше унищожително. Дерето се препълни, къщите се наводниха. Водата достигна близо 1,20 метра височина“. Бай Азми добавя : „За съжаление през 1989 г. имаше и починали хора вследствие на наводнението“. Навремето дерето в нашата улица е била изцяло кално, а по-късно било циментирано.
През социализма в нашата улица е съществувала маслобойна, където са произвеждали олио. Идвали са от други села хора, които са купували от маслобойната олио. Също така функционирало и железарски магазин и сладкарница „Младост“, които обслужвали жителите на Ветово. Днес на мястото на бившата маслобойна съществува бензиностанция.
Т. нар. „Възродителен процес“ има големи последствия за частичното обезлюдяване на тази улица. Много семейства тръгват в Турция през този период – едни се установяват там, други са върнати от границата, трети пък се връщат след няколко години пак във Ветово. Но главното е, че хората не забравят къде са родени и къде са пораснали и живели години наред.