Şumnu Terakki Kütüphanesi fatura örneği

Şumnu'da Terakkî Kütüphanesi'ne ait bir fatura örneği
Sahibi: Sabri Sadık
Bu fatura 1929 yılında kesilmiş. Alınan kitaplar:
20 adet Elifba x 11 leva= 220 leva
30 adet Hesap II x 14 leva=420 leva
Fatura sonunda,
"Hesapları onbeş güne kadar göndermeli, selam" yazılı. 
Osmanlıca el yazısını okuyan: BTG editörü Basri Zilabid Çalışkan

LOFÇA'YA BAĞLI GALATA KÖYÜ MÜSLÜMANLARI VE DİNİ HAYATI, HÜSEYİN MEHMED

Sofya'da yayınlanan Müslümanalr dergisinin Ocak 2020 sayısı, 10-11. sayfalarında yayınlanan yazının başlığının tam tercümesi: 

Galata köyü Müslümanlarının kurumsal dini hayatlarının gelişimi.

Хюсеин Мехмед, Развитие на институционалния религиозен живот на мюсюлманите в село Галата – В: сп. Мюсюлмани, бр. 1, януари 2020, ст 10-11.

Сведенията за мюсюлманския религиозен живот в село Галата през Османския период са оскъдни. Известно ни е, че селата Градежница и Галата са малки и в колибарски тип. Останала е топонимата Ходжовски път, който е от билото към село Градежница (с махалите: Глогово, Бабинци и Асен). Пътя идвал от местноста Даменица и слизал на сегашната улица Пещера, където е джамията на село Галата. Прекосявайки селото минавал по стария път до местноста Ярбашъ в село Български извор. На още 100 м. след разклона за Галата, прекосяващ главния път София-Варна се намирала и най-старата джамия в околноста. Предполага се, че по този Ходжев път жители от Градежница и Галата се отправяли за петкратни, петъчни и байрамски служби в най-старата джамия на района и за канене на имами и джарафи (сунетчии) от Български извор по време на курбани, суннети, имена, венчавки и погребения. От края на Османския период е известен и галатския пехливанин Халил Анчов (Hançoğlu), дядо на друг башпехливанина на Къркпънар в Одрин – Сюлейман Хайриболу, изселници в село Черкезмуселлим, окр. Хайрибол. Също така, от времето на Халил Анчов е Ибрахим Айтаоглу от Български извор, зурнаджия на Къркпънар в Одрин. И двамата са практикували своята дейност по време на султан Абдул Азиз І (1861 – 1876).

Джамията на Галата е построена през 1750 г. Минарето и е дървено и подпалено през време на Беглото (1878 г.). След 1880 г. селата Градежница и Галата се разрастват, придобивайки днешният си вид. В тях се заселват множество мюсюлмани (предимно помаци) от селата: Драгулин дол (зличено), Пещерна, Торос, Беленци, Румянцево, Луковит, Бежаново, Беглеж, Глава, Голец и пр. За тези преселения говорят фамилиите: Маджарови, Команови (от зличената турска махала Коман към Троян), Ъсенлиеви, Добревски, Слатински (от Бяла Слатина) в Галата; Дермански в Кирчево; Галатски в Градежница (Глогово) и пр. През 1880 г. в село Галата се заселва Усин, последния имам на с. Добревци. След него от Истанбул придошъл суфта Изет (1903-1942), който е с торбешко или албанско потекло. През 1905 г. в селото Маналовския род е наречен Ходжовски, заради Махмуд Абдурахманов Ходжов, който починал през 1918 г. Още приживе Махмуд ходжа (обучен от предишните двама и в руждието на гр. Севлиево), заедно с брат си и джамийски настоятел Али Абдурахманов Ходжов, избрали за негов наследник Шакир Мустафов Алчов (р. 1884 - поч. 1968 г.). Той е обучен в съществуващия мектеб до джамията (след 1928 г. преобразен в кметство), като негов преподавал е хаджи Ибиш, докато Али молла Мутишев е преподавал в мектеба на Български извор. И двамата починали мистериозно до 1927 г. и са погребани в двора на джамията. След хатима Шакир Мустафов Алчов не успял да завърши руждието на гр. Плевен. През 1931 г. в с. Галата вероучител е Алиосман Анков от с. Кирчево, на който рода е от Свищовско. Той обучавал учениците си в мектеб (джемат одая) в джамията. През 1951 г. се оженил и временно живял Али Алилов (Анкин) Ходжов, предпоследния имам на с. Румянцево, който в с. Румянцево след смърта си е наследен от своя зет Яшар, пришалец от Хасковско. През 1968 г. в с. Галата, имама Шакир Мустафов Алчов починал и е наследен от сина си Рамадан Шакиров Алчов (1968-2001 г.). От 2005 г. имам на с. Галата и на околните помашки села е Хюсеин Хюсеин Мехмед, пришълец от с. Резач, обл. Велико Търново.

В село Галата гробищните паркове са в регулация. Заличаването им като джамийски имот датира още от 1940 г., когато председателя Сюлейман Ибов Менов е принуден да изкара Нот. акт с №80/940, в който не са вписани около един декар в м. Дженини градини, но които са отбелязани в стария регулационен план от 1936 г. По това време за кмет на селото е избран Али Ибов Муков, баджанак на изворския имам Хюсеин Хюсеинов Чаушев (1918-1974 г.) и сват на Сулейман Ибов Менов. Чрез узаконения недвижим вакъф 5 дк. ливадата и 15 дк. гробищни паркове, които през тези години 2/3 са празна мера се изхранвал селския вол, който също се отглеждал в двора на джамията. Водейки се движим вакъфски инвентар, помещавал първия етаж на бившия мектеб т.е. кметство. Чрез превозване от него материали (греди, камъни) и чрез собствени средства, Али Ибов Муков съградил на главната улица два моста (сега под асфалтния път), първия етаж на училището и две чешми в Галата (не функционирва днес) и в Български извор. През 1944 г. Али Муков пада шехид, след като е зверски убит от партизаните, а трупът му е хвърлен в пещера в околностите на село Гложене. През 1972 г. следващия председател на джамийските настоятели Асан Мустафов Галатски и Муто Керимски чрез Нот. акт с №80/940 спечелили гражданско дело 68/1972 за обезщетение, тъй като от м. Горни гробища са отчуждени 2 360 дк. Чрез средствата реставрирали джамията на селото, като я разширяват за сметка на джемат одаята и изграджат балкона за жените, сменили тиклите с цигли и я измазали от вън и от вътре. През 9.06.1982 г. имама-секретар Рамадан Шакиров Мустафов чрез Нот. акт с №80/940 изпратил писмо до ОНС гр. Тетевен, в което той поискал в новия регулационен план от 1982 г. гробищните паркове, да се впишат като джамийски имот, независимо че за гробищен парк е отреден извън регулация друг парцел от 5 дк. в кв. 53, който е заграден, но е неизползван. Мерките по заличаването на надгробните паметници са възпрепятствани от местни жители: Селим Усинов Селимов (Бациля) и пр., които саботирали акцията. Писмото на Рамадан Шакиров Мустафов е уважено от общинската управа, но въпреки това статута на джамийския имот е заменен с озеленена площ. Чрез този регулационен план от 1982 г. бившия мектеб (кметство а по-късно фурна), както и гробовете на двамата вероучители попаднали на асфалтния път и са саборени и заличени. Рамадан Шакиров Мустафов и Адем Махмудов Гадинов продължили с реставрацията на джамията, като изградили подпорната ограда. Към края на мандата си Рамадан Шакиров Мустафов и Адем Махмудов Гадинов заявяват и вакъвската нива, която през 2010 се узакони.

През 2003 г. и през 2015 г. под ръководството на мюсюлманските настоятели Рамадан Сюлейманов Селимов, Махмуд Омеров Туркоземцев и Ибрахим Усинов Льоков и гробищните паркове са заградени с бодлива тел, в тях е построена чешма и навес. Под ръководството им през 2007 г. се изгради и джамийската къща в двора на джамията. Но тъй като джамийските имоти в селото си останали със статут озеленени площи и поради заплаха от ново завладяване, но този път на новопостроената вакъфска къща, през 2008 г. те са узаконени чрез деклариране и чрез събирани от селото пари са изплатени предходните им данъци. Предимно чрез движимото (две маси за къпане, едната инвентар на село Торос) и недвижимо имущество се постави алуминева дограма, изгради се чешма за абдест (ритуално измиване) и се обнови вътрешноста на джамията.

HASKÖYE BAĞLI BEYKÖY (GOLEMANTSİ) TARİHÇESİ VE HAMAMI

HASKÖY'ün güneyinde 22 km uzaklıkta olan BEYKÖYÜ bulgarca adıyla Golemantsi'nin, doğusunda Yayalı, batısında Aydoğmuş, kuzeyinde Mandra, güneyinde Kirazlı köyleri bulunur. İl merkezine asfalt yol ile bağlıdır. Toprakları tarım için elverişlidir. Tahıl, tütün, sebze, meyve, bağ, büyük ve küçükbaş hayvan yetiştirilir.

Köyün tarihçesi: Köyün doğuşu ve gelişmesi ile ilgili efsane şöyledir: XV. asırda II. Sultan Murat ve ordusu bu çevrede dolaşırken dikkatlerini, etrafı 5 büyük çoban köpeği ile çevrilmiş bir çoban çeker. (Malkoç Bey) Sultan Murat: -Köpeklerin askerlerimi rahatsız etmesin! Diye çobana seslenir. Çoban (Malkoç Bey): -Onlar Sultanın askeri gibi yaramaz değildir. Diye cevap verir. Çobanın bu cesur cevabı Sultanın pek hoşuna gider ve sarayına misafirliğe davet eder. Malkoç daveti kabul eder ve bir Kurban Bayramı öncesi yanına bir koç alarak Edirne'nin yolunu tutar. Sarayda çok güzel karşılanır ve ağırlanır. Sultanın kız kardeşi çobana aşık olur. Hatice, abisinin de izni ile çobana evlenir ve Malkoçla birlikte köylerine doğru yola çıkarlar. Sultan kızı yürümeye alışık olmadığına yorulur ve sık sık ne zaman ulaşacaklarını sorar. Bugünkü "Sultangeçidi" denilen yere geldiklerinde Malkoç sopasını atarak "Bu sopa nereye düşerse orada duracağız" der. Sopanın düştüğü yere yerleşirler. (Bugünkü köyün 500m kadar kuzeybatısında, "Karşılık" denilen yere.) Hatice'nin evi bir pınara yakınmış. Bir gün çocuğu oynarken pınara düşer ve boğulur. Hatice Hanım buraya bir çeşme yapılmasını emreder ve çeşme yapılır. Bu olaydan sonra buradan 500-600 m. İleride "Beylik bahçesi" denilen yere göç ederler. Burası surlarla çevrilmiş ve böylece Beyköy oluşur. Hatice Hanım'ın isteği üzere Malkoç Bey buraya bir hamam yaptırır. Hamamın kalıntıları bugün halâ görülmektedir. Kaynak: http://beykoy.tripod.com/

BEYKÖYÜ'NDE İCRA EDİLEN RAMAZAN İFTARI ÖNCESİ PROGRAM HABERİ İÇİN TIKLAYINIZ

6. Üsküdar Kitap Fuarında İmza Günü

Resim yazısı ekle

VİDİN'DE AHMED BEY MAHDUMLARI HALİL VE İBRAHİM EFENDİLERİN KURDUĞU ŞEFKAT KIRAATHANESİ

VİDİN'DE AHMED BEY MAHDUMLARI HALİL VE İBRAHİM EFENDİLERİN KURDUĞU ŞEFKAT KIRAATHANESİ VE MUSTAFA PAŞA CAMİSİ HAZİRESİNE DİKİLEN ABİDELERİ 

Даваме информация за повода за изграждане на паметник в центъра на Видин на братята ХАЛИЛ и ИБРАХИМ АХМЕД БЕГОВИ – предприемчиви търговци, родени през 1839 г., деца на видно турско семейство във Видин

С крупно дарение е създадено Турското читалище във Видин. Сведения за това са публикувани в издадения през 1940 г. "44 годишен юбилеен сборник на Турското читалище "Шефкат" в гр. Видин, на братята Халил и Ибрахим Ахмед Бегови", Печатница "Начало" - Видин. След смъртта на Халил (12 март 1896 г.), братът близнак – Ибрахим прави завещание пред Видинския мюфтия на 18 юни 1896 г. Тази дата се отбелязва като дата на основаване на читалището. От свое име и от името на брат си той завещава: 46 000 лв., скъпоценности за 3 600 лв., къща, дюкян, два двора, ледница и 4 магазии във Видин и около 700 дка ливади в района на с. Слана бара. Волята на дарителя е средствата и имотите да служат за създаване на читалище, за което да се закупят политически, исторически, медицински и нравствени книги, с цел те да служат за напредък в науката, занаятите и образованието на турското носеление от Видин. На бедните мюсюлмански деца, които учат, да се раздават обувки, дрехи, чорапи, а тези, които се отличават в науката да се издържат от читалището и да следват в български или европейски училища. В сборника е публикуван списък на 76 момичета и момчета, на които са отпускани стипендии за обучение в средни и висши училища, в страната и чужбина, през периода 1909–1940 г.

С благодарност към дарителите през 1930 г. ръководството на читалището иска разрешение от Видинския градски общински съвет, да издигне в двора на джамията "Мустафа паша" паметник на основателите и дарителите – Халил и Ибрахим Ахмед Бегови.

Kaynak: Vidin Devlet Arşivi, Bulgarca resmi Feybuk sayfası. 

Milliyet: Pomak, Paşmaklı'dan Emin Karahocov'a ait kimlik belgesi

 Bulgaristan nüfus cüzdanı:
1935 yılına kadar Balkan ülkelerinde Pomaklar bir ulus olarak kabul ediliyor ve milliyet hanelerinde Pomak olarak yazılıyorlardı.
Kimlik sahibi: Emin Memişev Karahocov
Doğum: 10.03.1884
Köy: Uhlovitsa
İlçe: Tozburun (bugünkü Bulgarca adı Mogilitsa'dır)
İl: Paşmaklı (bugün Smolyan)
İkamet yeri: Hasankovo
Milliyeti: Pomak
Dini: Muhammedilik yani İslam