BALKANLARDA TÜRKLER VE MÜSLÜMAN AZINLIKLAR

BALKANLARDA TÜRKLER VE MÜSLÜMAN AZINLIKLAR, DR. İSMAİL CAMBAZOV
21. YÜZYIL TÜRK KÜLTÜR MERKEZİ, SOFYA 2013, 462 SAYFA  

ÜMİTLER SÖNERKEN (BULGARCA), SABRİ ALAGÖZ

KOGATO NADEJDİTE UMİRAHA, YAZAR: SABRİ ALAGÖZ
SOFYA, 21. YÜZYIL TÜRK KÜLTÜR MERKEZİ YAYINI, 2013, 276 SAYFA
KİTAP, BULGARİSTAN TÜRKLERİNE UYGULANAN ASİMİLASYON, "SOYA DÖNÜŞ" SÜRECİ HAKKINDA ÇEŞİTLİ YERLERDE YAYINLANAN MAKALELERDEN OLUŞMAKTADIR. 

BİR KÖYÜN ANATOMİSİ - TURPÇULAR (ORLÂK), DOBRİÇ, BULGARİSTAN

BİR KÖYÜN ANATOMİSİ - TURPÇULAR (ORLÂK), YAZAR: MEHMET ÖZGÜR
(DOBRİÇ İLİ, BULGARİSTAN)
KİTAP ELİMİZE ULAŞTI, HATTA YAZARIN ADIMIZA İMZASIYLA. ÇOK TEŞEKKÜR EDERİZ.  BÖYLE YAYINLARIN BİR TALİHSİZLİĞİ VAR, BELEDİYE DAĞITIYOR ONDAN SONRA SATIN ALMAK İSTESENİZ BİLE BULAMIYORSUNUZ.  BTG Editörü: Basri Zilabid ÇALIŞKAN

SOFYA VAKIFLARI 1902

İSTANBUL'DA YAYINLANAN YEDİ KITA TARİH DERGİSİ 2014 ŞUBAT AYI EKİ OLARAK BULGARİSTAN VAKIFLARI RAPORU 1902 İSİMLİ 16 SAYFADAN OLUŞAN BİR KİTAPÇIK OKUYUCULARINA HEDİYE ETMİŞTİR. BU HİZMETİNDEN DOLAYI DERGİMİZİ CAN-I GÖNÜLDEN KUTLUYORUZ.
SÖZ KONUSU RAPOR OSMANLI DEVLETİ'NİN BULGARİSTAN PRENSLİĞİ KOMİSERİ ALİ FERRUH BEY TARAFINDAN KALEME ALINMIŞ VE BAŞBAKANLIĞA (SADARETE) SUNULMUŞTUR. 

NOT: Kitapçık her ne kadar Bulgaristan Vakıfları ismini taşısa da Sofya Vakıflarına münhasırdır. Bu münasebetle bir noktaya işaret etmekte fayda olacağı kanaatini taşıyoruz. Nedir o nokta, yayında verilen içeriğin aynı şekilde isme de yansıması. Yani bu kitapçığın adı Sofya Vakıfları Raporu 1902 olması daha uygun olurdu. Bunun gibi daha nice örnekler var. Balkanlarda şu ... deniliyor bir bakıyorsunuz bir ülke veya iki ülkeden bahsediliyor. Dolayısıyla okuyucunun şevki kırılıyor. 
Kalın muhabbetle...

BULGARCA İSLAM TERİMLERİ SÖZLÜĞÜ ÜZERİNE DÜŞÜNCELER (BULGARCA)

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯ

ИСЛЯМСКИ ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Басри Зилябид

В едно интервю на Бирали Бирали, Ходжата на Бирково Мехмед Табак казваше:

„Учехме арабския език посредством турския. Тоест с един чужд за нас език учехме друг чужд език.”

Питам се защо в онова време Исляма са го учили на турски и арабски. Защо помашките учени тогава не са писали на български, че учениците и другите хора да могат по лесно да изучат религията си.  Ако някой желае, нека помисли върху отговора на този въпрос, а аз ще мина към темата, „Как ще стане ислямизацията на българския език или казано по друг начин как ще превеждаме Исляма на български език”.

Преводът на ислямска литература на български език няма дълга история. След демократичните промени тогавашното ръководство на главно мюфтийство започна да издава скромна литература на български и на турски. Голям процент от населението на България така или иначе през комунизма се беше ограмотило.

Турците не бяха грамотни по отношение на собствения си език поради забраната на режима, но въпреки това не сме били свидетели, турци да изучават религията си от издания на български език. Защото за тях българският може да се използва в отношенията с българи но в никакъв случай в религията.

След 23 години демокрация въпреки, че сме много далеч от други балкански страни по брой издадена ислямска литература все пак се оформи един кръг от преводачи и издатели. Но какви принципи и правопис ще се следва при превода, засега не е уточнено и всеки превежда според своето разбиране.

Арабистите или ориенталистите немюсюлмани използват европейската транскрипция. Тази група изследователи в коментарите си за мюсюлманите в България игнорират целия османски период и в повечето случаи правят заключения позовавайки се само на арабски и/или английски източници. 

Османистите немюсюлмани понеже владеят повече турския език и по малко арабския използват османо-турския правопис на термините.

А какъв би трябва ло да е преводът на мюсюлманския изследовател? Тук искам да изразя личните ми възгледи:

Автентичният език на Исляма е арабският. С разпространението на Исляма много народи са приели тази вяра, така и турците. Турският език е бил чужд на Исляма. Някои ислямски термини са влезли в него от арабския а някои от персийския, защото персийският е първият чужд език влязъл в контакт с Исляма. В този случай пред турския стоят два езика чрез които той ще се ислямизира: единият оригиналния език на Исляма - арабския и втория ислямизираният персийски.

 Подобно на това което турския език е изживял смятам, че и българския трябва да изживее. Защото контактът на балканските народи с Исляма е станал чрез турския език. Тоест чуждиците в турския отнасящи се за Исляма трябва да се въведат и в българския. Всъщност те от векове насам са въведени но има някои моменти в които младите са откъснати от корените си. Трябва да сме твърди в използването на оригиналните термини (например да използваме „дуа” а не „молитва”), но не с арабска транскрипция а с османотурска (например да използваме „абдест”, „намаз” а не „уду”, „салят”) защото от векове наред тези термини вече са навлезли сред мюсюлманите.

Богат речник или уеднаквяване на термините? Понякога срещаме в преведените книги да се използва само „Пророкът” или „Пратеникът на Аллах”, например. Но смятам, че читателят трябва да разбере, че „Пророк, Пейгамбер, Пратеник, Неби, Расулюллах” са синоними, че Коран-и Керим и Свещения Коран или Аллах Теаля и Всевишния Аллах са едно и също нещо. В никакъв случай не трябва да се използва само едно и съща дума защото така се стеснява ислямския речник.

Един от важните проблеми е транскрипцията на личните имена: например, да вземем името на втория халиф. Умар, Омар, Омер или Юмер е той.

За личните имена съм мислил много. В записките си по Сийер на времето съм писал Умар, Омар, Омер... По правилото „куллю шейин йерджиу иля аслихи” и аз се върнах на Юмер. Защо? Защото мисля, че сегашния „Юмер” от село Рибново трябва да види себе си в Хазрети Юмер. „Фати/ъма” трябва да е „Фатме”...

Читателя трябва да осъзнае, че името което носи има дълбоки корени свързани с името на пейгамбера, семейството му, пророците, сахабетата и т.н.