ANKA KUŞU (şiir), Avni Veli Özgürer

Tırnova'da Gazi Firuz Bey Camii ve Kitabesi

Fotoğrafın sağ üst kısmında bulunan cami Firuz bey camiidir.
 Osmanlı döneminde Hisarlık denilen mevkide yani kalenin bulunduğu yerdedir. Bugün bu yere Bulgarlar Tsarevets demektedirler. Cami İstanbul'un fethinden yaklaşık 20 yıl önce 1435 yılında inşa edilmiştir. Kurşun kubbeli ve minarelidir. Osmanlı-Rus Harbinden sonra minaresi Bulgarlarca yıkılmıştır. Bina askeri depo olarak kullanılmış, 1913 yılında meydana gelen deprem sebebiyle ana gövde de yıkılmıştır.   

Tırnova'da Firuz Bey Camii Kitabesi

Birinci satır: 

Bismillahirrahmanirrahim. Benâ haze'l-mescid el-mübarek el-Emiru'l-kebir Firuz Bey bin 

İkinci satır:

Abdillah tekabbelâllahu minhu ve afâ anhu ve kâne'l-feragu bi tarihi min sene tis'a ve selâsîn ve semâniye mie.

Anlamı:

Rahman ve rahim olan Allah'ın adıyla.Bu kutlu camii Abdullah oğlu büyük komutan Firuz Bey yaptı. Allah kabul etsin ve onu affetsin. 839 tarihinde tamamlandı.

(839 Hicri tarihi, miladi 1435-36 yılına denk gelir.)

HACI HASAN AĞA'NIN DOBRİÇ BÖLGESİNDE YAPTIRDIĞI ÜÇ CAMİ

Fındıklı köyü camisi. 1860 yılında Hacı Hasan Ağa'nın kendi köyüne yaptırdığı camidir.
Fındıklı'nın bugünkü adı Lyaskovo olup Hacı Hasan Ağa'nın kendi köyüdür.
Resimde de görüldüğü üzere cami harap durumdadır.  

1864 yılında Hacı Hasan Ağa tarafından Orlyak / Turpçular köyüne yaptırılan cami.
Halk ağzında köyün adı Tupçular şeklindedir. 

1868 yılında Hacı Hasan Ağa tarafından Benkovski/ İkizce köyüne yaptırılan cami.Halk ağzında köyün adı Ekisçe şeklindedir.

Ekisçe camisinin giriş kapısı üzerinde bulunan kitabe:

1-Karye-i Fındıklı'dan (Fındıklı köyünden) Hacı Hasan Ağa

2-nakd-i himem sarfla (önemli miktarda para harcayarak) etti hayratı bina

3-çıktı bir tarih-i cevherle yazup kılın namaz

4-bu cami-i şerifi etti tamir-i ra'na (güzelce tamir etti).

Hicri 1285 (1868)

БАЙРАКЛИ ДЖАМИЯ - САМООКОВ / SAMOKOV BAYRAKLI CAMİİ

БАЙРАКЛИ ДЖАМИЯ

През XIX в. силуетът на града се доминира от минаретата на четири големи джамии и осем малки, и от часовниковата кула, която чиято камбана биела по европейски. Другите значителни обществени постройки тогава били малко – градската баня, четирите църкви, хановете, Голямата чешма на площада в чаршията. Извън града били разположени огромните комплекси на видните и самоковите.

Единствената запазена джамия в Самоков днес е Байракли джамия,  наричана Али ефенди Джамия, също и Старата джамия или Джамията на Йокуша (възвишение), и се е намирала вътре в каре от магазини. От всички джамии само тя е с купол, който лежи върху тамбур  с 14 прозореца. Както личи на старите фотографии и пощенски картички, останалите 3 големи джамии били с четирискатни покриви с дървени конструкции, покрити с керемиди.

Утвърдило се е мнението, че тя е построена около 1845 г. по поръка на местния първенец Мехмед Хюсреф паша. По устни сведения била финансирана от неговите вуйчовци от с. Шишманово, откъдето била майката на пашата – българка, като благодарност за подарените им гори на Чамурлийската планина. След Освождението библиотеката с ценни ръкописи, основана от пашата, постъпва в новата Народна библиотека. Посветителният надпис на библиотеката върху мраморна плоча с арабски писмена на османотурски език се съхранява в музея.

Според арх. Никола Мушанов, ръководил реставрацията на тази джамия, това е една изцяло подновена джамия на мястото на по-стара, а именно на най-старата Ески джамия. В епохата на османската власт около джамията е имало и други сгради (кулие) като дюкяни, от чиито наеми се е издържала.

Джамията е в характерната за Балканите и Турция османска архитектура, изпълнена с местни строителни материали. Молитвената зала на джамията е четириъгълна постройка, с размери 14/14/14 м, с пристроено аркадно предверие и едно минаре на северозападнатастрана, до чийто балкон водят 54 спираловидни стъпала. Молитвената зала е увенчана с купол с 14 прозореца, а над аркадното предверие се намирало женското отделение харемлък.

Архитектурното решение на джамията е интересно и характерно за местните строителни традиции. Стените са от камък и тухла, а покривът – от дърво. Покривната конструкция и куполът се състоят от естествено криви греди, носени от леки кухи колони с щукатура. При реставрацията през 50-те и 60-те години на XX в. стенописите са свалени и тази дървена конструкция е подновена с нова греда по греда.

Самите стенописи са реставрирани само отчасти, като са почистени от наслоените пушеци от маслените лампи на полилеите. Реставрацията им е извършена от известния самоковски художник Георги (Джони) Белстойнев. При тези реставрационни работи са открити графити на хастара под стенописите: план на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и на имената на трима майстори – Йован, Ристо и Косто. Дали това са майсторите-строители, или са зографите Йован Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов? Можем обаче да приемем тезата на арх. Мушанов, че тримата известни представители на Самоковската художествена школа са работили заедно тук.

Стиловите характеристики на стенописната украса са типичните за Самоковската школа “перя” – гирлянди, букети, вази с цветя, драпирани платове, раковини. Четирите барокови композиции на полусводовете са нарисувани артистично, с размах. Цялото великолепие от багри избухва в слънцето на купола, което по необясними причини е било заличено и е открито едва при реставрацията. Същото се отнася и за пейзажа в молитвената ниша – михраба. Много различни интерпретации има и за Давидовата звезда или Соломонов печат, която организира центъра на купола, който символизира пътя към рая и небето. Такава звезда може да се види в много джамии.

След реставрацията през 50-60-те години на XX в. Джамията е отворена през август 1966 г. като музеен обект. Обявена  за паметник на културата от национално значение.

Текст: Невена Митрева

ГОЛЯМАТА ЧЕШМА - САМОКОВ / SAMOKOV BÜYÜK ÇEŞMESİ

ГОЛЯМАТА ЧЕШМА

Голямата чешма отдавна се е превърнала в емблема и символ на Самоков. Чешмата е издигната около 1660 г. на площада в т.н. Горна чаршия. Вече четири века тя доминира центъра на града и е една завършена обществена сграда в османски имперски стил, характерен за столичната архитектура. Построена е като благотворително заведение от емина (управителя) на султанската кухня Мехмед ефенди, факт, който обяснява неоспоримата й прилика с подобни чешми в столицата Истанбул, в Солун и Одрин. Живо описание на чешмата ни е оставил известният пътешественик Евлия Челеби, посетил през 1662 г. Самоков:

„На площада, разположена на най-лично място на чаршията, еминът на султанската кухня Мехмед ефенди ... изградил една чешма, още нова четириъгълна постройка, от всяка страна на която има по два дебели колкото човешка ръка чучури, от които тече и шурти вода”.

Това е една площадна чешма и не е служела за ритуално умиване преди молитви в джамиите. Помислено е не само за пътника, дошъл отдалеч на пазар, но и за птичките – два малки фонтана има и за тях, както и една клетка. Водата била доведена от планината по дървени тръби, съединени с железни скоби. Това обяснява и нейния превъзходен вкус, за разлика от водата от бунарите, изваждана с „климала” – дървени витла, която имала вкус на желязо.

Днес чешмата е включена в градския водопровод, а дървена тръба от стария водопровод може да се види в музея.

През XIX в. Голямата чешма, една от 70-те обществени чешми в града, е една от забележителностите на Самоков. Впечатлила и Константин Иречек, който определил архитектурата на тази вече стара каменна чешма като мавритански стил. Изградена е от различни видове камък с прецизна обработка и мраморни плочи, докарани вероятно отдалеч. Нишите са оформени с островърхи арки и каменни корита. Покривът на чешмата е четирискатен със силно надвесена стреха, покрит с турски керемиди и има лукообразен завършек с шпил. Украсата на чешмата е в нейното архитектурно членение, но орнаментите в каменната пластика са изключително интересни.

На западната стена на чешмата има орнамент, оприличаван на обеца, издялана от едно парче камък. Затова в някои пътеводители я наричат Чешмата с обецата. За обецата може да прочетете, че е на Крали Марко, но това е само опит за митологизиране. Освен това този декоративен елемент е тълкуван и като „зенгия”, т.е. стреме.

Голямата чешма е обявена за паметник на културата от национално значение.. Нейният силует заема централно място в герба на Самоков.

Dobriç'te Komünizm Döneminde Yıkılan Bir Camii