ЛЮБОВТА НА ГЕН. ФАХРЕДДИН ПАША (РУСЧУКЛИЯТА) КЪМ ПРОРОКА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

ЛЮБОВТА НА ГЕН. ФАХРЕДДИН ПАША (РУСЧУКЛИЯТА) КЪМ ПРОРОКА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Драги читатели! Столетие след събитията любовта на турския паша родом от Русчук (Русе) към Пророка Мухаммед (а.с.) пак е на дневен ред. Тази любов не му позволява да предаде на англичаните града на пророка – Медина и намиращите се там свещени реликви. Тъкмо за това някои нагли слуги на англичани и американци днес все още продължават да клеветят пашата, че уж е бил крадец[1].

 Фахреддин паша, по прякор „Пустинният тигър“, станал известен със защитата си на Медина през Първата световна война и с любовта си към Пророка Мухаммед (а.с.). Вече сто години този случай украсява героичните страници на турската история. Фахреддин паша заедно с войниците си, защитавал Медина до последно. Принудени от глада пашата заедно с войниците си е ял скакалци.

Той изпратил свещените вещи намиращи се в тюрбето на пророка в Истанбул и така ги спасил от британците, които непремено щяха да ги изпратят в Бритиш музеум (British Museum) . Ето затова нека да разберем по-подробно кой е бил ген. Фахреддин паша.

ФАХРЕДДИН ПАША е роден в Русе през 1868 г.

Истинското му име е Юмер. След въвеждането на закона за фамилните имена в Турция приема името “Тюрккан” [в превод турска кръв].  Баща му е Мехмед Нахид ефенди а майка му Фатма Адиле ханъм, потомка от рода Малкочоглу Бали бей. След Руско-турската война семейството се преселва в Истанбул.

Юмер Фахреддин завършва Военното училище в Истанбул с отличие. След военното училище през 1891 г. започва да служи като щабен капитан в османската армия. По време на Балканската война служи в отбраната на Чаталджа и при възвръщането на Едирне. През 1914 г. когато започва Първата световна война, той е в Мосул (днес в Ирак) като командир на 12-ти корпус, към 4-та армия. През 1915 г. е назначен за зам. командир на 4-та армия. Опустошава арменските бунтове в югоизточна Турция.

Междувременно, след като командира на 4-та армия Джемал паша получава новината, че емирът на Мекка, Шериф Хюсеин, който се съюзил с англичаните, се подготвя за въстание, на 28 май 1916 г. веднага изпраща най-довереният си командир - Фахреддин паша в Медина.

Фахреддин паша пристигнал в Медина на 31 май и информирал Джемал паша, че Шериф Хюсеин ще се разбунтува до няколко дни. На 3 юни 1916 г. Шериф Хюсейн и четиримата му синове разрушават железопътните и телеграфните линии около Медина и започват въстанието. В нощта на 5-6 юни нападнали аванпостите на Медина, но били отблъснати благодарение на мерките, предприети от Фахреддин паша. Първоначално броят на бунтовниците е бил 50 000, а броят на османските войници в целия регион на Хиджаз, около 15 000. Фахреддин паша незабавно предприел ответни действия срещу тях и  опустошил редиците на бутновника в  местностите Би’ри-Али, Иляве и Би’ри-Маши на 27 юни 1916 г. След това той е назначен за командир на Хиджазките експедиционни сили на 15 юли 1916 г. Бунтовниците възползвайки се от невниманието и некадърността  на управителя на Мекка - Галиб паша предприели общо нападение на 9 юни и влезли в гр. Джида на 16 юни, в Мекка на 7 юли и в Таиф на 22 септември. Почти всички големи центрове с изключение на Медина, която се защитавала от Фахреддин паша, преминали в ръцете на бунтовниците. По това време османската военната операция на Суецкия канал срещу англичаните продължавало с все сили, което не дало възможност да бъдат изпратени подкрепление в Хиджаз. Фахреддин паша защитавал Медина две години и седем месеца с изключително ограничени средства.

На 29 август 1916 г. около Медина е изградена защитна линия в размер на 100 км. Фахреддин паша непрекъснато искал подкрепление от Истанбул, за да защити свещения град, а османското правителство заявявало, че не е в състояние да отговори на исканията му. След решението на османското правителство частично да евакуира Хиджаз, Фахреддин паша за да предотврати евентуално разграбване в Медина, предложил свещените вещи, намиращи се в гробницата на пророка да бъдат пренесени в Истанбул. Предложението било прието от правителството, при условие че поема всякаква отговорност. Фахреддин паша създал специална комисия за тази работа и избраните от тях най-ценни вещи били изпратени успешно в Истанбул под закрилата на 2000 войници. Измежду тях били:

·       Ръкописа на Св. Коран от времето на Хазрети Осман обвит в кожа от газела.

·       5 стари ръкописа на Св. Коран и 4 джузa.

·       5 съда за Коран, позлатени и украсени със скъпоценни камъни.

·       Хилйе-и Шериф (един вид портрет на Пророка описващ неговите физически качества) в сребърна рамка, с диаманти и перли върху зелено кадифе е изписано името на Пророка.

·       Една чисто златна плоча върху която с диаманти е написано келиме-и шехадет.

·       7 броеници с диаманти и перли.

·       2 броя рахлета изписани със сребро.

·       Тугра на султан Абдулазиз изписано със злато и диаманти.

·       4 глави на знамена и 3 ценни меча.

·       Ценни произведения от библиотеката на султан Махмуд и от други библиотеки в Медина.

Бедуините, които се скитали в пустинята, между Медина и Сирия, били подмамени от Шериф Хюсеин и раздадените британски пари, за въстание срещу Османската империя. Тази ситуация затруднило защитата на железопътната линия, която свързвала Медина със Сирия и Истанбул. Известният британски шпионин Лорънс заедно с бедуините взривявал релсите с динамит.

Фахреддин паша продължил да защитава както железопътния пустинен път, така и Медина с останалия малък брой сили. След като обаче гара “Мюдеввере” намираща се близо до Медина преминала във ръцете на врага, мединската крепост била обсадена от бунтовниците. Започнало да царува глад и болест сред хората и войниците в града, които нямали възможност да получат помощ от никъде. Въпреки трудните условия, Фахреддин паша продължил да защитава Медина. Още преди обсадата правителството в Истанбул предложил да се евакуира крепостта, но Фахреддин паша отказал с думите: „Aз със собствени ръце турското знаме, не мога да сваля от крепостта, ако ще евакуирате тук, изпратете някой друг командир. Аз ще продължавам да защитавам Медина до последно и вместо да се предам на британците и арабите се заклевам, че ще се самовзривя.”

Фахреддин паша, който се молел в Равза-и Мутаххара (в гробницата на нашия пророк) по време на обсадата, изразил чувствата си по следния начин:

“Стани! Стани, О, Мухаммед – Пратренико на Аллах!”. Покажи се на тези, които вярват в теб, и които се бият за теб! Осигури за нас помоща на Аллах.”  На 2 април 1918 г. в петъчното хутбе увит в гърдите си с турско знаме Фахреддин паша, протегнал дясната си ръка към гробницата на пророка със силен глас и повикал: „Не мога да те напусна“.

Докато Фахреддин паша и неговите войници от една стара се борели с врага, а от друга с глада и болестите причинени от силната жега, операцията на Суецкия канал завършил с неуспех. Палестина била загубена, а най-близките османски сили били на 1300 км. разстояние. Междувременно на 30 октомври 1918 г. Османската империя подписвайки примирието на Мудрос (пристанище на о-в Лемнос) капитулирала и се оттеглила от Първата световна война.

Фахреддин паша, който трябвало да се предаде съгласно член 16-ти от примирието, отказал. Поради липса на всякакъв вид контакт със света намиращите се в града нямали информация за примирието. Фахреддин паша, следял събитията чрез радио-приемник, и въпреки че британско торпедо, закотвено в Червено море, го информирал за условията на примирието и че трябва да предаде Медина той не им отговорил. Заедно с това заключил офицера в килия, изпратен от Високата порта, да уведоми за Мудроското примирие и по този начин оставил Истанбул без отговор. От една страна, британците, от друга обсадилият Медина Шериф Хюсеин настоявали да се предадат. Но той отказвал.

Вследствие британците упражнили натиск над Високата порта и бил издаден заповед лично подписан от султана и изпратен с министърът на правосъдието Хайдар Молла в Медина. Но Фахреддин паша отказал да се подчини и на тази заповед. Той продължавал да се съпротивлява въпреки факта, че повечето войници били болни, запасите от боеприпаси, лекарства и дрехи свършили. Най-накрая турски офицери хвърляйки пепел в очите му, го завързали и го предали на британците на 10 януари 1919 г. Силите на Шериф Абдуллах влезли в Медина на 13 януари 1919 г. в съответствие с договора. Седемдесет и два дни след примирието на Мудрос, Медина била предадена.

Фахреддин паша, наречен от британците „турски тигър“, е изпратен в Египет като военнопленник на 27 януари. На 5-ти август е заточен в Малта. По време на изгнанието си, е осъден на смърт от военния съд, създаден от окупационната държава (Британия) в Истанбул, за да съди военни престъпници. Но с помоща и усилията на правителството в Анкара той успял да избяга от Малта на 8 април 1921 г. На 24 септември 1921 г. пристигнал в Анкара, за да се присъедини към Националната борба за независимост. Гази Мустафа Кемал паша го назначава на Южния фронт срещу френската армия. След известно време, е изпратен като посланник на Турския меджлис в Кабул. Изиграл важна роля в развитието на турско-афганското приятелство. Оказал помощ на президента на Башкортостан Зеки Велиди Тоган, който се борил срещу руснаците.

На 12 май 1926 г., след изтичането на мандата му, той се върнал в родината.

На 5 февруари 1936 г. се пенсионирал от турските въоръжени сили с чин генерал-майор. Фахреддин паша починал на 22 ноември 1948 г. и бил погребан в гробището Ашиян намиращо се в кв. Румелихисар / Истанбул по негово желание.

Басри Зилябид Чалъшкан

---

[1] На 20 декември 2017 г. външния министър на Обединените арабски емирства обвиянава турския генерал Фахреддин паша в кражба.

BULGARİSTAN'DA OSMANLI ARAŞTIRMALARI

RAZGRAD RÜŞDİYESİ

Razgrad Rüşdiyesi, Üç Kurnalı Camii'ndeydi. Öğrencilerin çoğu köylerden gelmeydi.
Müdürü: Ahmet Şevki (Dinler) - 1935'li yıllar.
Öğretmenler:
Arif Necip, Hamdi Hoca, Vidinli Bayan Nekire, Hilmi, "Demir Baba" mütevellisinin oğlu İbrahim efendi idi. 
Ayhan Aydın, Ahmet Hezarfen, s. 37.

AHMET ŞEVKİ DİNLER KİMDİR?

 BULGARİSTAN'DA AHMET ŞEVKİ, TÜRKİYE'DE Ahmet DİNLER 1912 yılında Bulgaristan Razgrad'da doğdu. Şumnu Nüvvab'ını 1935 yılında bitirdikten sonra Razgrad Rüştiyesi Müdürlüğü görevine tâyin edildi. İki sene bu görevi yürüttükten sonra Sofya'da Bulgaristan Baş Müftülüğünde arz memuru olarak on sene çalıştı. Bu görevi esnasında kendi matbaasını kurdu ve haftalık "Medeniyet Gazetesi"nin çıkmasında büyük payı oldu. Yine bu senelerde Rüştiye sınıfları için çeşitli ders kitapları yayınladı. Kendisinin yazıp bastığı "Hutbeleri" vardır.

1950 yılında Anavatan'a göçtükten sonra bir yıl Kütahya-Altıntaş Müftülüğü, 02.05.1951 tarihinden vefat ettiği 18.10.1964 tarihine kadar Uşak İl Müftülüğü görevinde bulundu. Eyüp Sultan kabristanında medfun bulunan Ahmet DİNLER Arapça, Rusça ve Bulgarca bilmekteydi. 

Uşaklı Ömer Aşçı Bey'in bizimle paylaştığı kartvizit:
Ahmed Şevki
Başmüftülükte Evkaf Müdüriyeti arz memuru
Sofya

İvanovo / Huyvan köyünde bir mezar taşı, Şumnu

FİLİBE'NİN 15. YÜZYILDA OSMANLILAŞMASI: HALK, KENTSEL GELİŞİM VE MİMARİ, GRİGOR BOYKOV

FİLİBE'NİN 15. YÜZYILDA OSMANLILAŞMASI: HALK, KENTSEL GELİŞİM VE MİMARİ
GRİGOR BOYKOV
PLOVDİV BÖLGE TARİH MÜZESİ YILLIĞI
(Bilimsel Dergi)
Plovdiv 2012 

BULGARİSTAN AKINCI DEFTERLERİ

Şu anda arşivlerde elde mevcut 3 adet Akıncı defteri bulunmaktadır.
Bunlardan resimlerde görülen Mavi renkli Akıncı defteri (1472 ve 1560 yıllarına ait iki adet) Sofya Milli Kütüphanesi'nde bulunmaktadır.
3. Akıncı Defteri ise İstanbul'da Osmanlı arşivinde bulunmaktadır.
Osmanlıca el yazısıyla olan bu defterler/kayıtlar 2 ayrı kitap halinde günümüz harfleriyle yayınlandı.
Kitaplar'in ilk 50 sayfası defterin analizinden oluşuyor daha sonra köy köy listelere geçiliyor.
Hangi köyde kimler akıncı imiş isimleri yazıyor.
Mavi kitap daha çok Filibe, Eski zağra, Hasköy, Tatar Pazarcık şehirlerini kapsıyor.
Sarı kitap ise Deliorman ve Dobruca bölgelerini... 

Şumnu Vakfiyelerine Göre Camilerdeki Din Hizmetleri, Vedat S. Ahmed

Makalenin Künyesi: 
Vedat S. Ahmed, "Şumnu Vakfiyelerine Göre Camilerdeki Din Hizmetleri", IX. Uluslararası Din Görevlileri Sempozyumu, ed. Mustafa Sürün, İstanbul 2019, s. 361-371

İSTANİMAKA / ASENOVGRAD TARİHİ'NE DAİR KİTAP (BULGARCA)

STENIMAHOS - STANIMAK - ASENOVGRAD

Şehrin ve bölgenin sosyo-ekonomik ve manevi yönden tarihi sürekliliği ve gelişimi 

Bilimsel yuvarlak masa materyalleri

2-3 Mayıs 2014

Editörler:

Grigor Boykov, Damian Borisov

Asenovgrad 2014

Aşağıdaki iki resim kitabın İÇİNDEKİLER kısmını göstermektedir.
Makalelerin çoğu Osmanlı döneminde İstanimaka ve çevresi ile ilgilidir.  

Татарската махала в гр. Ветово, Октай Алиев

Искам с носталгия към родния град да ви споделя един текст, който бях написал преди около 2 месеца ...
Улицата в която аз живея в град Ветово, област Русе, всъщност по точно, където баба живее, се води „Велико Търново“. Но почти никой във Ветово не я нарича така. Тя позната като „Татарската махала“ или „Дере махала“. В следващите редове ще разберете защо така се нарича тя, кога се образува, какви хора живеят тук.

По спомени на столетницата Емине Махмудова Абдиева (1858 – 1954 г.), записани от Марин Митев Герганов, се разбира, че „село Ветово – през 1860-1870 г. б.а. – е било разположено само в махала „Долна“ (турската махала) и в част от сегашната махала „Копеле“1. Тогава едва, едва започва да се образува и още една махала във Ветово, а именно – Татарската или Дере. Това става в резултат на идването на кримски татари от Крим във Ветово по време и след Кримската война (1853-1856 г.). Предполага се, че тази махала преди да дойдат кримските татари не е съществувала. Мястото било обрасло с храсти и дървета, оттук е минавало и малко дере, което още минава. С издаването на татарите във Ветово им е дадено това място, където те построили свои къщи и изкопали свой кладенец. Поначало местните турци и новодошлите татари не са се разбирали и не са давали момичета за турци или пък обратното. Но в по-късен етап се усеща едно сближаване между двата етноса и може би към края на XIX и началото на ХХ в. започват и смесените бракове между турци и татари във Ветово. Но това са единични случаи. Новите заселници на Ветово са били мюсюлмани и с идването си изградили джамия в махалата, която не съществувала дълги години. През 1925 г. турското семейство Чаирови дава земя на жителите на тази улица, в която е построена т.нар. „Татарска джамия“. Поначало минарето на джамията било дървено. През 1974 г. е изградено новото минаре, което е от желязо. Дълги години ходжа в тази джамия бил Хафъз Якуб Каиров (р. 1885 – п. 1960 г.), а след него – Махмуд Мурадов Коджабъйъков. По разкази на хора, родени тук, в тази махала, като Азми Азмиев (р. 1932 г.) и Нури Велиев (р. 1934 г.), тук навремето (става въпрос за 40-50-те на ХХ в. – б.а.) са живеели почти само татари.
Двамата си спомнят за наводненията, сполетели нашата улица през 1944, 1969 и 1989 г. Най-страшните са били през 1944 г. и 1989 г. Нури Велиев разказва : „Спомням си наводнението от 1944 г. Слава богу, че тогава имаше сватба и хората видяха какво става, та успяха да се спасят. Бай Азми споделя : „Сватбата беше на баба Къймет и дядо Билял“. „Същата вечер – разказва Нури Велиев – стана наводнението. Беше септември месец, 44-та година. През 1969 г, пак имаше наводнение, но не беше толкова лошо, колкото през 44-та. През 1989 г. наводнението беше унищожително. Дерето се препълни, къщите се наводниха. Водата достигна близо 1,20 метра височина“. Бай Азми добавя : „За съжаление през 1989 г. имаше и починали хора вследствие на наводнението“. Навремето дерето в нашата улица е била изцяло кално, а по-късно било циментирано.
През социализма в нашата улица е съществувала маслобойна, където са произвеждали олио. Идвали са от други села хора, които са купували от маслобойната олио. Също така функционирало и железарски магазин и сладкарница „Младост“, които обслужвали жителите на Ветово. Днес на мястото на бившата маслобойна съществува бензиностанция.
Т. нар. „Възродителен процес“ има големи последствия за частичното обезлюдяване на тази улица. Много семейства тръгват в Турция през този период – едни се установяват там, други са върнати от границата, трети пък се връщат след няколко години пак във Ветово. Но главното е, че хората не забравят къде са родени и къде са пораснали и живели години наред.

За филма Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу

За филма Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу

На 22 ноември 2019 г. Петък започна излъчването на филма във всички кина на територията на Турция. Преди две години на 18 ноември изпратихме в отвъдния свят нашият обичан брат, човек на достойнство и олимпийски шампион кърджалиеца Наим Сюлейманоглу. Моля се на Аллах да прости греховете му и да го дари с дженнет.

Вчера семейно гледахме филма и искам да споделя мислите и чувствата си. Но преди това искам да уточня, че в Турция като цяло медиите от години го показваха единствено в светлината на олимпийски шампион. Това за мен беше една болка в сърцето ми. Когато виждаш ,че хората не могат да видят истинската страна на случая.
Елхамдулиллях, този път нещата се случили както би трябвало да бъде. Асимилационният процес, смяната на имената, противопоставянето на Местанлии на 26 декември 1984, избиването на невинни, концлагерът Белене всичко изживяно по много добър начин са взети на лента.
Разбира се успехите на Наим; как той преживява смяната на името си.. как разкъсва връчения му паспорт.. Той се вслушва и в думите на приятеля си:
"Тоз, който стои на сянка, неще има своя. Излез на слънце, за да имаш сянка. Хората да се съберат в твоята сянка."
Вече решава да избяга в Турция, не само да спаси себе си а всички мюсюлмани - турци, помаци, роми и др. Но за целта трябва да бъде толкова успешен че световните медии да отразят думите му. Посланието му да достигне целия свят. И той успява.
Съветвам всички, които имат възможност да гледат филма. Особено младото поколение което не е видяло ужасите на комунизма. Единствено така ще разберете изживяното от по-големите ви роднини, ще се разплакате...
Благодарности на продуцента и актьорите и на съветниците..

Басри Зилябид, Истанбул

KIRCAALİ İLİ, CEBEL CAMİSİ

Şeyhülislam Mustafa Sabri'nin damadı Ali Vasfi Bey mi?, Ahmet Hezarfen

Tarih ve Toplum Dergisi
yıl 1987, sayı 42
İletişim Yayınları