BULGARİSTAN'DA OSMANLI ARAŞTIRMALARI

RAZGRAD RÜŞDİYESİ

Razgrad Rüşdiyesi, Üç Kurnalı Camii'ndeydi. Öğrencilerin çoğu köylerden gelmeydi.
Müdürü: Ahmet Şevki (Dinler) - 1935'li yıllar.
Öğretmenler:
Arif Necip, Hamdi Hoca, Vidinli Bayan Nekire, Hilmi, "Demir Baba" mütevellisinin oğlu İbrahim efendi idi. 
Ayhan Aydın, Ahmet Hezarfen, s. 37.

AHMET ŞEVKİ DİNLER KİMDİR?

 BULGARİSTAN'DA AHMET ŞEVKİ, TÜRKİYE'DE Ahmet DİNLER 1912 yılında Bulgaristan Razgrad'da doğdu. Şumnu Nüvvab'ını 1935 yılında bitirdikten sonra Razgrad Rüştiyesi Müdürlüğü görevine tâyin edildi. İki sene bu görevi yürüttükten sonra Sofya'da Bulgaristan Baş Müftülüğünde arz memuru olarak on sene çalıştı. Bu görevi esnasında kendi matbaasını kurdu ve haftalık "Medeniyet Gazetesi"nin çıkmasında büyük payı oldu. Yine bu senelerde Rüştiye sınıfları için çeşitli ders kitapları yayınladı. Kendisinin yazıp bastığı "Hutbeleri" vardır.

1950 yılında Anavatan'a göçtükten sonra bir yıl Kütahya-Altıntaş Müftülüğü, 02.05.1951 tarihinden vefat ettiği 18.10.1964 tarihine kadar Uşak İl Müftülüğü görevinde bulundu. Eyüp Sultan kabristanında medfun bulunan Ahmet DİNLER Arapça, Rusça ve Bulgarca bilmekteydi. 

Uşaklı Ömer Aşçı Bey'in bizimle paylaştığı kartvizit:
Ahmed Şevki
Başmüftülükte Evkaf Müdüriyeti arz memuru
Sofya

İvanovo / Huyvan köyünde bir mezar taşı, Şumnu

FİLİBE'NİN 15. YÜZYILDA OSMANLILAŞMASI: HALK, KENTSEL GELİŞİM VE MİMARİ, GRİGOR BOYKOV

FİLİBE'NİN 15. YÜZYILDA OSMANLILAŞMASI: HALK, KENTSEL GELİŞİM VE MİMARİ
GRİGOR BOYKOV
PLOVDİV BÖLGE TARİH MÜZESİ YILLIĞI
(Bilimsel Dergi)
Plovdiv 2012 

BULGARİSTAN AKINCI DEFTERLERİ

Şu anda arşivlerde elde mevcut 3 adet Akıncı defteri bulunmaktadır.
Bunlardan resimlerde görülen Mavi renkli Akıncı defteri (1472 ve 1560 yıllarına ait iki adet) Sofya Milli Kütüphanesi'nde bulunmaktadır.
3. Akıncı Defteri ise İstanbul'da Osmanlı arşivinde bulunmaktadır.
Osmanlıca el yazısıyla olan bu defterler/kayıtlar 2 ayrı kitap halinde günümüz harfleriyle yayınlandı.
Kitaplar'in ilk 50 sayfası defterin analizinden oluşuyor daha sonra köy köy listelere geçiliyor.
Hangi köyde kimler akıncı imiş isimleri yazıyor.
Mavi kitap daha çok Filibe, Eski zağra, Hasköy, Tatar Pazarcık şehirlerini kapsıyor.
Sarı kitap ise Deliorman ve Dobruca bölgelerini... 

Şumnu Vakfiyelerine Göre Camilerdeki Din Hizmetleri, Vedat S. Ahmed

Makalenin Künyesi: 
Vedat S. Ahmed, "Şumnu Vakfiyelerine Göre Camilerdeki Din Hizmetleri", IX. Uluslararası Din Görevlileri Sempozyumu, ed. Mustafa Sürün, İstanbul 2019, s. 361-371

İSTANİMAKA / ASENOVGRAD TARİHİ'NE DAİR KİTAP (BULGARCA)

STENIMAHOS - STANIMAK - ASENOVGRAD

Şehrin ve bölgenin sosyo-ekonomik ve manevi yönden tarihi sürekliliği ve gelişimi 

Bilimsel yuvarlak masa materyalleri

2-3 Mayıs 2014

Editörler:

Grigor Boykov, Damian Borisov

Asenovgrad 2014

Aşağıdaki iki resim kitabın İÇİNDEKİLER kısmını göstermektedir.
Makalelerin çoğu Osmanlı döneminde İstanimaka ve çevresi ile ilgilidir.  

Татарската махала в гр. Ветово, Октай Алиев

Искам с носталгия към родния град да ви споделя един текст, който бях написал преди около 2 месеца ...
Улицата в която аз живея в град Ветово, област Русе, всъщност по точно, където баба живее, се води „Велико Търново“. Но почти никой във Ветово не я нарича така. Тя позната като „Татарската махала“ или „Дере махала“. В следващите редове ще разберете защо така се нарича тя, кога се образува, какви хора живеят тук.

По спомени на столетницата Емине Махмудова Абдиева (1858 – 1954 г.), записани от Марин Митев Герганов, се разбира, че „село Ветово – през 1860-1870 г. б.а. – е било разположено само в махала „Долна“ (турската махала) и в част от сегашната махала „Копеле“1. Тогава едва, едва започва да се образува и още една махала във Ветово, а именно – Татарската или Дере. Това става в резултат на идването на кримски татари от Крим във Ветово по време и след Кримската война (1853-1856 г.). Предполага се, че тази махала преди да дойдат кримските татари не е съществувала. Мястото било обрасло с храсти и дървета, оттук е минавало и малко дере, което още минава. С издаването на татарите във Ветово им е дадено това място, където те построили свои къщи и изкопали свой кладенец. Поначало местните турци и новодошлите татари не са се разбирали и не са давали момичета за турци или пък обратното. Но в по-късен етап се усеща едно сближаване между двата етноса и може би към края на XIX и началото на ХХ в. започват и смесените бракове между турци и татари във Ветово. Но това са единични случаи. Новите заселници на Ветово са били мюсюлмани и с идването си изградили джамия в махалата, която не съществувала дълги години. През 1925 г. турското семейство Чаирови дава земя на жителите на тази улица, в която е построена т.нар. „Татарска джамия“. Поначало минарето на джамията било дървено. През 1974 г. е изградено новото минаре, което е от желязо. Дълги години ходжа в тази джамия бил Хафъз Якуб Каиров (р. 1885 – п. 1960 г.), а след него – Махмуд Мурадов Коджабъйъков. По разкази на хора, родени тук, в тази махала, като Азми Азмиев (р. 1932 г.) и Нури Велиев (р. 1934 г.), тук навремето (става въпрос за 40-50-те на ХХ в. – б.а.) са живеели почти само татари.
Двамата си спомнят за наводненията, сполетели нашата улица през 1944, 1969 и 1989 г. Най-страшните са били през 1944 г. и 1989 г. Нури Велиев разказва : „Спомням си наводнението от 1944 г. Слава богу, че тогава имаше сватба и хората видяха какво става, та успяха да се спасят. Бай Азми споделя : „Сватбата беше на баба Къймет и дядо Билял“. „Същата вечер – разказва Нури Велиев – стана наводнението. Беше септември месец, 44-та година. През 1969 г, пак имаше наводнение, но не беше толкова лошо, колкото през 44-та. През 1989 г. наводнението беше унищожително. Дерето се препълни, къщите се наводниха. Водата достигна близо 1,20 метра височина“. Бай Азми добавя : „За съжаление през 1989 г. имаше и починали хора вследствие на наводнението“. Навремето дерето в нашата улица е била изцяло кално, а по-късно било циментирано.
През социализма в нашата улица е съществувала маслобойна, където са произвеждали олио. Идвали са от други села хора, които са купували от маслобойната олио. Също така функционирало и железарски магазин и сладкарница „Младост“, които обслужвали жителите на Ветово. Днес на мястото на бившата маслобойна съществува бензиностанция.
Т. нар. „Възродителен процес“ има големи последствия за частичното обезлюдяване на тази улица. Много семейства тръгват в Турция през този период – едни се установяват там, други са върнати от границата, трети пък се връщат след няколко години пак във Ветово. Но главното е, че хората не забравят къде са родени и къде са пораснали и живели години наред.

За филма Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу

За филма Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу

На 22 ноември 2019 г. Петък започна излъчването на филма във всички кина на територията на Турция. Преди две години на 18 ноември изпратихме в отвъдния свят нашият обичан брат, човек на достойнство и олимпийски шампион кърджалиеца Наим Сюлейманоглу. Моля се на Аллах да прости греховете му и да го дари с дженнет.

Вчера семейно гледахме филма и искам да споделя мислите и чувствата си. Но преди това искам да уточня, че в Турция като цяло медиите от години го показваха единствено в светлината на олимпийски шампион. Това за мен беше една болка в сърцето ми. Когато виждаш ,че хората не могат да видят истинската страна на случая.
Елхамдулиллях, този път нещата се случили както би трябвало да бъде. Асимилационният процес, смяната на имената, противопоставянето на Местанлии на 26 декември 1984, избиването на невинни, концлагерът Белене всичко изживяно по много добър начин са взети на лента.
Разбира се успехите на Наим; как той преживява смяната на името си.. как разкъсва връчения му паспорт.. Той се вслушва и в думите на приятеля си:
"Тоз, който стои на сянка, неще има своя. Излез на слънце, за да имаш сянка. Хората да се съберат в твоята сянка."
Вече решава да избяга в Турция, не само да спаси себе си а всички мюсюлмани - турци, помаци, роми и др. Но за целта трябва да бъде толкова успешен че световните медии да отразят думите му. Посланието му да достигне целия свят. И той успява.
Съветвам всички, които имат възможност да гледат филма. Особено младото поколение което не е видяло ужасите на комунизма. Единствено така ще разберете изживяното от по-големите ви роднини, ще се разплакате...
Благодарности на продуцента и актьорите и на съветниците..

Басри Зилябид, Истанбул

KIRCAALİ İLİ, CEBEL CAMİSİ

Şeyhülislam Mustafa Sabri'nin damadı Ali Vasfi Bey mi?, Ahmet Hezarfen

Tarih ve Toplum Dergisi
yıl 1987, sayı 42
İletişim Yayınları

BULGAR ARŞİVİNDEN SOFYA'DA OSMANLI ESERLERİNDEN BAZILARI