ДОКУМЕНТАЛНИ ДАННИ ЗА КУЛТОВИ СРЕДИЩА, СВЪРЗАНИ С ИМЕТО НА БАЛИ ЕФЕНДИ

ДОКУМЕНТАЛНИ ДАННИ ЗА КУЛТОВИ СРЕДИЩА, СВЪРЗАНИ С ИМЕТО НА БАЛИ ЕФЕНДИ
Мария Калицин


Пъстрата картина на мюсюлманските секти и ордени в българските и балкански земи през епохата на османското владичество не би могла да бъде обхваната в пълнота без комплексни изследвания върху живота, дейността, мистичните учения и политическата ангажираност на конкретни техни представители. Това обяснява дълготрайния и многоаспектен научен интерес и към ярко изявения мюсюлманския мистик от средата на ХVІ в., свързал името си с град София – шейх Бали ефенди.
Въпреки, че за Бали ефенди е писано много, литературните, етнографски и фолклорни източници, от които изследователите черпят сведения за него, са твърде различни и противоречиви по характер и затрудняват еднозначните оценки за неговата личност и дело. Очевидна е необходимостта от обогатяване на изворовата база на изследванията и с документални източници, чиито данни биха могли да послужат за съпоставки и коректив.
Тук ще предоставим на вниманието ви информацията, съдържащи се в няколко регистъра на османските финансови служби, за двете завиета на Бали ефенди - в София и Княжево, които характеризират пряко и косвено позициите на тези култови средища в духовен и стопански план. Ползвали сме преди всичко микрофилм на непубликувания Тапу тахрир дефтери от 1570/71 г. и софийски муфассал регистър от края на ХVІ в.
И в двата открихме данни за две завиета на Бали ефенди – “Завие на Бали ефенди в близост до чешмата в прохода", регистрирано във вакъфските им раздели и “Завие на шейх Бали ефенди” , което фигурира сред изброените махали на гр. София. Това обстоятелство само по себе си е вече доказателство, че в хронологичните граници между 1570/1 г. и края на ХVІ в. двете култови средища са функционирали паралелно, но както ще видим от конкретните податки за всяко от тях – с променлив приоритет.
В животоописанието на Бали ефенди от ХІХ в., неговият автор шейх Кюстендили отбелязва, че на гроба на шейха софийският кадия Абдуррахман, син на Абдулазиз и потомък на Мевляна Али Кушчу построил джамия и завие, а на мястото, което сега наричат “селото на Бали ефенди” били построени ханове, бани и дюкяни . Същото това лице, с чието име се свързва основаването на завието на гроба на Бали ефенди, откриваме като дарител, чийто вакъф се състоял от воденица с три камъка и две ливади . Вакфираните от него имоти обаче са само част от всички, посветени на завието. Останалите представляват парични суми, завещани от различни лица, между които четем имената на убития мир-и миран на Будин Мустафа паша – 200 000 акчета; починалия Месих войвода – 40 000, някой си починал акънджийски субашия – 25 000; Вели бей – 6000, починалия солак Мехмед – 3000, починалия Иляс, син на Тургуд – 1200, починалия Тургуд деде – 1200 . Имената и титлите на дарителите показват тенденция за толериране на ортодоксалния орден от страна на представители на официалната власт. Тази информация прави и по-малко съмнително считаното за легендарно сведение на Евлия Челеби, че султан Селим ІІ на връщане от Сегетвар издигнал на гроба на Бали ефенди високо кубе и построил дервишко теке .
Много по-интересен за нас обаче е фактът, че в регистъра от 1570/1 г. към завието са описани и воденица с два камъка на самия Бали ефенди, в границите на село Бояна и две ливади, а в дефтера от края на ХVІ в. освен тях са добавени още воденица с един камък и вакфие на Бали ефенди . Това споменаване на Бали ефенди като притежател и дарител, противоречи на наложеното мнение, че завието е основано след смъртта му. Много по-вероятно е той да е имал отношение към местността, в която впоследствие бил погребан. За това говори не само простата логика, но и топонимичните податки и съществуващите предания. Става дума за местността “Бали ефендиево бранище”, прочута с вековните си гори, в които се намира неговото тюрбе. Според едно предание, споменато от Каскиоглу, шейхът забучвал в земята горящи пръчки, от които израстнали днешните столетни дървета
По-различен характер имат данните в двата цитирани описни регистри за завието на Бали ефенди в София, в които поименно са изброени 14 дервиша. Списъците са идентични като в по-късния намираме отметката “съгласно стария регистър”. Анализът на фигуриращите в тях имена и преди всичко на придружаващите ги уточнения позволява да бъдат направени няколко извода.
На първо място - за родствените връзки на част от дервишите с Бали ефенди. Между вписаните на първо място имена четем : “Хаджи Муса – брат на починалия Ефенди; Орхан – брат на починалия и Исхак Челеби – син на починалия” . Тази регистрация потвърждава още веднъж коментираната в литературата традиция на суфийските брадства за предаване на шейхството от баща на син. В регистрацията на дервишите от другото завие на Бали ефенди в днешно Княжево няма отметки за роднински отношения. Там като шейх на завието е отбелязан някой си Мустафа , за когото можем само да предполагаме, че е упоменатия от Е. Челеби син на Бали ефенди – Сеийд Мустафа Челеби . Така или иначе сравнението между двете регистрации недвусмислено говори, че в края на ХVІ в. завието в София все още има първостепенно значение като център на проповедническа и наставническа дейност.
Разгърнатото изброяване на обитателите в завието в регистъра от ХVІ в. до известна степен разкрива и структурата на едно укрепнало дервишко братство – шейх на завието, хатиб, имам, двама мюезини, прислужник, муарриф (лице, изброяващо по време на молитва имената на благодетелите), управител на кервансарая, отговорник на четците на молитва (реис`юз зякирин), водоносец, готвач, послушници (сухте) .
Всред дервишите на софийското завие откриваме трима юруци – Назър юрук, Акбаш юрук и Муса юрук . Това е обяснимо като се има предвид, че както регистровият материал от края на ХVІ в., така и софийските кадийски сиджили от средата на ХVІ и началото на ХVІІ в. показват наличие на юруци в София и околните села . Присъствието им обаче сред последователите на Бали ефенди до известна степен обяснява характеристиката на Евлия Челеби за шейха като “велик учител на юрушките племена” .
Завието на Бали ефенди в София очевидно запазва своите позиции и през ХVІІ в. За това говорят някои откъслечни данни от други типове османски документи. Така в един съдебен протокол на Софийския кадия от втората десетдневка на месец ребиюлеввел 1029 (15 – 24. ІІ. 1620 ) г. се изсняват обстоятелствата около съдебен спор за 10 000 акчета, с които вакъфът на Бали ефенди в София е кредитирал някой си Бозаджъ Али Беше, син на Абдуллах от софийската махала “Аладжа месджид”. Макар и косвена тази информация е едно безспорно свидетелство за ролята на вакъфа като кредитор и за значителните му финансови възможности.
От вписаните бележки в мефкуфат регистър от 1644 г. става ясно, че жителите на софийската махала, в която се намира текето на Бали Ефенди, са освободени от плащане на аваризи . По повод претенциите на жителите от околните махали данъчните тегоби да бъдат понасяни солидарно и възникналите в тази връзка инциденти е издадена следната нарочна султанска заповед: “…тъй като не е под управлението на аваризите, споменатата махала да не се включва в авариз дефтера и жителите й да не бъдат тормозени.” Този факт сам по себе си достатъчно категорично говори за каналите, по които орденът и през ХVІІ в. поддържа влиянието и авторитета си сред населението. Резонанс от респекта към личността на шейха пък, е начинът, по който е регистрирано текето: “Теке на починалия и уважаван блаженопочивш, най-издигнатия от учените мистици - шейх Бали ефенди – нека неговите съкровени тайни бъдат свещени” .
Безспорен е фактът, че в самата София е имало джамия, свързана с името на Бали ефенди. По отношение на нейното локализиране можем да приведем две сведения. В каталога на османските архитектурни паметници в Европа Айверди включва под № 20630 джамията на Бали ефенди . Той съобщава, че през 1746 г. последната е била описана между вакъфите “Кепеджи” и се е намирала в близост до Сарачхането. Авторът изрично е подчертал, че тази джамия е различна от намиращата се в село Бали ефенди, където са гробницата и завието на шейха. Двете джамии са отразени и в доклада на Али Феррух бей – комисар на имаретите в България през 1902 г. Там софийската джамия е локализирана в махалата “Имарет”.
Както се вижда от краткия преглед, данните, които извлякохме от различни по характер официални документи са твърде фрагментарни и в някои случаи само косвено засягат интересуващата ни тема. Поставени в контекста на сведенията от друг характер и произход обаче, те внасят своя принос към очертание на реалните позиции на двата центъра на проповедническа и наставническа дейност, основани от Бали ефенди и останали да функционират векове след неговата смърт.